от Румяна Раденска / дата: 29 фев 2016

*** СПОЙЛЕР

Този роман разказва за малко известни у нас събития от Балканската история, свързани с началото на книгопечатането на църковно славянски език. Затова романът е от съществен интерес за любознателния българския читател.
Ето как започва… В последното десетилетие на 15 век слизаме заедно с Подгорчанина Божидар Вукович от кораба във Венеция и отиваме в печатницата на Алдо Мануцио, където Вукович е печатар. От там нататък ни завъртат разкази за събития, случващи се в Италия и на Балканския полуостров след падането на Константинопол под Османска власт през 1453 г.
Първите глави ни разказват за семейството на главния герой - Божидар Вукович - в Зета (днешна Черна Гора), за първите печатници в Италианските земи и за ренесанса в Рим, Ферара, Флоренция и Венеция. Тук повествованието се води както от самият Вукович, така и от Алдо Мануцио. Читателите, които като мен се интересуват от началото на книгопечатането, ще намерят интересни описания и подробности както за първите печатарски преси, пренесени от Германия, така и за използваните материали, за живота на печатарите и за производството на книги преди 1500 година. Живата картина на Флорентинското ежедневие през втората половина на 15 век ще достави истинско удоволствие на всеки, който е посещавал люлката на Италианския ренесанс.
Следващите глави проследяват историята и падането под Османска власт на Югозападните Сръбски земи, дотогава под Венециански протекторат. Личната история на Ахмед паша (Стефан Херцегович), велик везир на Баязид II – разказана от самия него - се вплита в съдбата на главният герой Вукович, който по това време пренася в Истанбул костите на Джем султан, починал в Италия след дълго изгнаничество.
Накрая, Божидар Вукович се връща във Венеция, за да се ожени за възлюбената си поетеса Вероника Франко, която все още не подозира за неговите чувства. Тук Божидар научава истинската история на Вероника, която се оказва известна Венецианска куртизанка. Животът на Вероника е разказан от принцеса Анна Нотара Палеологина, наследница на последния велик Дук на Византийската империя и доайен на гръцката колония във Венеция.
Повествованието се лее, като една история прелива в друга, както в приказките от Хиляда и една нощ. Увлекателно са разказани многобройни събития от тези далечни времена, в които са въвлечени действителни исторически личности, като Иван Църноевич, Алдо Мануцио, Анна Нотара, Ахмед Паша и баща му Стефан Вукчич Херцегович.
Този увлекателен роман принадлежи към така популярния в наши дни жанр на „измислената“ историческа проза. Както и в много други произведения от този тип, така и във „Венецианският печатар“ историческите лица и събития са смесени с разкази, за които знаем, че са далеч от действителността. Един пример за отдалечаване от историческите факти е повествованието за открадването и откарването на костите на Джем султан в Истанбул от главния герой Божидар Вукович и неговите приятели. Както пребиваването на Джем султан в Европа, така и смъртта му в Капуа и пренасянето на останките му в Бурса са документирани: Неаполитанският крал е този, който предава оловния ковчег на Джем на турска флота край италианския бряг. (Между другото, ако читателят се интересува от подробности за борбата между братята – султански наследници, която в крайна сметка води до изгнанието на Джем султан и качването на престола на Баязид II, бих препоръчала книгата на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“.) Друг пример за романизирано отклонение от историческата истина виждаме в разказа за любовта на Божидар Вукович (1466?-1539 или 1540) към Вероника Франко, разказ, на който се базират много от действията в романа. Фактически, животът на Вероника Франко също е документиран, като е известно, че тя е живяла от 1546 до 1591 г. , т.е. тя е родена 6 години след смъртта на Божидар Вукович.
Епилогът ни запознава с обективни исторически истини за най-важното, което се е случило в живота на Божидар Вукович – а именно, че е бил заможен Венециански търговец и създател на собствена печатница, в която след 1519 година са печатани църковнославянски богослужебни книги, разпространявани в Сърбия.
Авторката Катарина Брайович е проучила задълбочено историческите събития през последните десетилетия на 15 в., отразени в съчиненията на византийски и италиански историци. Тези събития са майсторски вплетени в повествованието, от което струят обич и уважение към сръбската история и сръбските владетели по времето, в което последните части на Сърбия падат окончателно под Османска власт.