Моши моши, Япония

Автор: Юлияна Антонова - Мурата

Коментари: 13

Издател Together Academy
Брой страници 192
Година на издаване 2016
Корици меки
Език български
Тегло 364 грама
Размери 14x21
ISBN 9786197341027
Баркод 9786197341027
Категории Есеистика. Публицистика. Българска, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 14.99 лв.

"Качоу фуугецу" е поговорка с много дълбок смисъл и често изписвана като калиграфия. Всеки японец я носи в сърцето си (дословно): цвете-птичка-вятър-луна. И значението е прекрасно: "Насладете се на красотите на природата и по този начин научете за себе си".

Една близка Япония

Япония като място, където вниманието към другия и грижата за красотата са издигнати в личен култ. Япония, в която майсторите у дома почистват след себе си със снежнобяла кърпа, бакшишът не съществува и дори императорът се явява на проверочен изпит по шофиране. Япония, превърнала се във втори дом и родина на една българка, за която красотата на света живее между величествената планина Фуджи-сан и деликатното ухание на полския синчец в Тракийската низина, тя е в трептенето на японския клен и гальовния шепот на софийските кестени, в изисканата простота на японската вишна и опияняващия аромат на българската роза... Япония като никога досега.
„Моши моши, Япония“ е емоционален и интригуващ дневник на японската делничност и празничност, видяна и преживяна от Юлияна Антонова-Мурата по време на нейните повече от две десетилетия живот там. На нейните страници ще намерите малки есета, лични откровения, закачливи коментари, вълнуващи изповеди и магични разкази от и за една страна, която сега наистина ще усетите лично... Така, както може да я разкаже приятел, който я обича.
За автора
Юлияна Антонова-Мурата е завършила 91 немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“, след което немска филология и психология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Била е преподавател в Медицинския университет в София.
Като дългогодишен дипломат и съпруга на японец тя има възможността да живее на различни места по света - Германия, Русия, Англия, Китай, които опознава с любопитство и описва с любов. Има дипломатически специализации в Индия и Хърватия. Сърцето й обаче завинаги остава в Япония, където Юлияна живее и до днес със семейството си.
„Моши моши, Япония“ е първата й книга.

Ключови думи: Чудесата на Изтока, Топ 50 нехудожествена литература 2017, Топ 200 2017, ТОП 50 нехудожествена литература 2018

от Камен Стефанов / дата: 07 дек 2018

Ще бъда безмилостен. Ние затова учим литуратура в университета, затова сме магистри, затова можем да отвеем плявата от зърното. Защото вече не съществува литературна критика и всеки започна да издава записки от тоалетната. Моши моши, редактори, като махнете корицата на книгата какво е това японско нещо?
И ще продължа с втората книга на авторката...Мурата.
Това е втората, неудобна за разказване, неповесвователна книга на българката... Мурата. Не се споменава нито едно японско име, нито едно японско място и интересна случка. Имам чувството, че това е разказ на една странична зрителка "МАИКО", която е обърнала гръб на емоциите. Гледайки я от екрана на глупавото сутрешно предаване в 9.30, с каменната физиономия на Буда от Камакура и почти същата стойка, си дадох отговор на въпроса - защо тази Мурата сан иска да пише. Тя го каза сама - защото и домашните й близки, съпруг и деца и снахи ...не я забелязват. Не й обръщат внимание. Особено лапнишараните от предаването.... Но сега, ние вече й обръщаме внимание. А като напише и книгата Мани-мани България, ще я оценят и в Япония. Г-жо Уки-уки, до Япония се пътува с кораб - не по въздух.......

от Соня / дата: 17 юни 2018

Изключително красиво написана книга. За човешките взаимоотношения, за доброто бликащо от всяка страница и за вярата в него. Как да помогнеш на другия и как да не пречиш... Прекрасен език, уникално написани кратки разкази. Заслужава си! Моши моши...

от Таня / дата: 15 фев 2018

Коментарът е изтрит от администратор.

от Маджо / дата: 19 юни 2017

...слабичко! ...Марко Семов е съвсем друго нещо!

от rossiross2014@gmail.com / дата: 27 май 2017

Патриотизма ,родолюбието трябва ,да присъстват в нашето ежедневие. Ние сме уникален народ.Години наред сме били отричани,отхвърляни , погазвани , но винаги сме изправяли глава и гръб.Едно извинявай и едно благодаря , смятам ,че на никой не би трябвало да тежи. Щом японците го могат,какво пречи на нас ,да го правим. Дано тази книга ,направи повече хора добри ,в което се съмнявам.
Какви сериозни и стойностни трудове се представят и продават , а не се купуват,няма голям интерес ...15 лв,плащаш ,за истории в Япония,а нямаш 5,10,12,15 лв за български стихосбирки , романи и изследователски трудове на българи , които пишат за българи в България.....с които ,да се ГОРДЕЯТ.
Коментарът е редактиран от администратор.

от Ваня Хинкова / дата: 25 май 2017

"Доброто чувство струва повече от всичко на света!"

Благодаря на Юли, Мурата-сан, от срещата си с която научих, че да бъдеш добър човек е единственият начин да се чувстваш добре и в кожата си, и в света. Безценен урок от японците за нас!

от Радев / дата: 23 яну 2017

Мислех да си купя книгата, но доколкото разбирам от коментарите става дума за компилации от фейсбук - статуси на авторката, които така ли иначе могат да се прочетат свободно на стената й. Жалко, тъй като очаквах съвременна версия на поостарялата класика на проф. Марко Семов "За Япония като за Япония".

от Дияна Генева / дата: 23 яну 2017

Увлекателно, с добър език и много любов, е разказано за "чудатостите" на една далечна и не много позната съвременна Япония. Благодаря на авторката за удоволствието, което ми достави прочита на тази книга.

от Мариана Цонева / дата: 22 яну 2017

За някои може книгата да е "сляпо възхищение без дълбочина", но за мен е много близка като усещане. Дори само насочването към доброта, красота, отговорност е полезно за българския читател, чиято среда изобилства от примери за обратното.

"... по цял ден си пия чая..." и пр. за мен е едно повърхностно и некоректно подмятане. При трагедията Фукушима през 2011 г. българският консул дезертира от Токио. В посолството остават само четирима души. Юлияна поема функцията консул на България в много труден момент. Убедена съм, че върши работата с присъщата си отговорност и всеотдайност.

Според мен книгата (като сбирка от статуси във фейсбук) е послание към българския читател, че животът у нас би могъл да бъде по-добър и подреден. А кой не би искал това...

от Ели / дата: 07 яну 2017

Купих си я с голямо желание. Фейсбук-статус-стилът може да е доста интересен. Но в случая с тази книга - не е. О, да, Япония е възхитителна страна! Но това, което има в текстовете, е нещо като "широко затворени очи", някак сляпо възхищение, без дълбочина. Нито дълбочина в личен план - тъй като това все пак са лични наблюдения, нито дълбочина в обществен план - там е просто сляпото обожание. А един фейсбук статус спокойно го позволява. Жалко.

от Боряна Тихомирова / дата: 05 яну 2017

Взех си книгата без да погледна дори и малко от съдържанието. Авторката е била дипломат в Япония и си представях, че стилът й ще се доближава поне малко до прозорливостта, увлекателността и финеса на изказа на Стоян Петров-Чомаков от книгата му "Япония.Записки на дипломата". Уви, разочарованието ми беше голямо! По-скоро става дума за кратки тесктове за "домашна употр***" в семейния й кръг.

от Иванка Димова / дата: 02 яну 2017

От обяснението на предговора става ясно, че книгата е препечатан блог от фейсбук и съответства на жанра на Фейсбук - хвалба без край, много лични снимки и кратки коментари: "Вижте ме колко съм щастлива, по цял ден си пия чая и разхладителните напитки с приятелки, разхождам се по етажите на 4тири-етажната ми къща в Токио, познавам Кристо." .
Единственото, което ни става ясно е, че японците за разлика от авторката обичат труда.


от Ваня Хинкова / дата: 13 дек 2016

"Където отива желанието, там и велосипедът е по-бърз."

Япония е една приказка без край за онези, които могат да я видят, усетят и разберат. Благодаря за нея, така красиво разказана и описана в тази книга!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg