Ама какъв е този човек, който работи по някаква поръчка за частично фалшифиицране на историята? Тенденциозно, избирателно. Изкривена през призмата на комунистическата идеология демократична концепция за света... Харесва се само на крайно леви индивиди. Те смятат и, че има някакъв талант и познания. Има случаи, в които казва верни неща, но как иначе? Та историческата гилдия нали в противен случай ще го отхвърли... Лансиран е като "кадърен4 и с "дар слово"... пък и доста се клатушка партийно... То наистина аман от комунисти, ченгета и некадърници., считани за герои!
За кожата на едно ченге
Автор: Божидар Димитров
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Уникарт ЕООД |
| Брой страници | 288 |
| Година на издаване | 2015 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 355 грама |
| Размери | 16x23 |
| ISBN | 9789542953395 |
| Баркод | 9789542953395 |
| Категории | Мемоари. Документалистика. Българска, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Популярен историк, с широки интереси в полето на историята,
политически ангажиран и активен, противоречив, обругаван от едни
и възхваляван от други, Божидар Димитров отново ни провокира – този път, като публикува досието си на сътрудник на Държавна сигурност.
Автобиографичният разказ, предхождащ документите, налага тезата:
"Аз не бях доносник, а разузнавач. Работих за интересите на България”.
Защо така не вярвам на човек, който винаги знае всичко, говори с апломб и е компетентен за всички времена и народи ...
Радвам се, че все още има хора, които да се изправят и да кажат: "Те това е, четете и си правете изводите" и да публикуват копията на документите. Вече почти никой у нас не помни, че да си офицер е занятие достойно, и офицер се остава до живот (за достойните, естествено), и че достойнството не зависи от режима. На фона на цялата тая идиотия с демонизацията на службите, никой вече не знае какво са те и каква им е целта (е, ако се спазва).
Като не ти харесва не чети . Аман от разбирачи .
Коментарът е редактиран от администратор.
Аман от ченгета! Докога ще ни тровят живота? Докога ще замърсяват публичното пространство с препраните си кирливи ризи? Гузните им съвести непрекъснато искат от нас някакви индулгенции. Разбрахме, че всички са работели за "доброто на народа", но от това добро няма и следа, освен в банковите им сметки. Пък дори и оригинално заглавие не е успял да измисли, а го е взел от едноименния френски филм от 70те години.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
След Симеон Дянков и друг от министрите на ГЕРБ решава да издаде на книга своите възгледи за света. „За кожата на едно ченге“ (изд. УНИКАРТ) обаче е на малко по-различна тематика и Божидар Димитров, когото всички познаваме като един от най-добрите съвременни български историци, е решил да увековечи фактите и размислите около своето минало на агент от Държавна сигурност. Ние не избираме кога да се родим и кои да бъдат наши родители. Божидар Димитров не е избрал сам да живее в епохата на комунизма, нито е носил вина за това, че е талантлив учен. Едва ли може да се осмисли днес от младите, които не си спомнят онези времена, но не е имало интелигентни представители, които да са най-изтъкнати от която и да е научна сфера, останали извън ДС. Притежаваш ли знания, умения, талант, спадаш ли към елита на своята културна област, ДС те забелязва и предпочита да работиш за нея, вместо да рискува да работиш за някое чуждо разузнаване. Студената война е била факт, в условия на война са необходими „бойци на тихия фронт“, а кои са най-добрите бойци, ако не знаещите и умните? „За кожата на едно ченге“ може да се стори вече банална като тематика, но според автора й, а и според повечето изследователи, е много необходимо да се направи ясното разграничение между доносничеството и работата в полза на държавата. В книгата се съдържат документи от досието на Божидар Димитров, който е бил воден на отчет с псевдонимите „Тервел“ и „Кардам“, и негови обяснения към тези документи. Според историка, това е първото изцяло публикувано досие на секретен сътрудник на службите. Той е роден на 3 декември 1945 г. в Созопол, родителите му са бежанци от Източна Тракия. Завършва история и археология в СУ, защитава докторска дисертация по история. След 1973 г. започва да сътрудничи на Държавна сигурност в направление културно-историческо наследство. В първото правителство на Бойко Борисов е министър без портфейл, отговарящ за българите в чужбина. Божидар Димитров е автор на над 20 монографии и около 200 студии. Убедени сме, че „За кожата на едно ченге“ е книга, която ще предизвика интереса на любопитните читатели, които се интересуват от близкото минало и че е един добър принос в жанра на мемоаристиката.
от Хеликон
