Ключови думи: Топ 100 за 2015 година, ТОП 50 Нехудожествена литература 2016, Хеликон топ 200 2016, Топ 100 за 2016 година, 11 юли - Ден на Петър Дънов, Промо -20%, Думи за щастие, ТОП 101 Нехудожествена литература 2011-2020, ТОП 201 на десетилетието, Влюбени в книгите, Петър Дънов, Пробуждането, ТОП 101 нехудожествена 1.01.-30.06.2022, ТОП 101 Нехудожествена литература 2022, ТОП 201 2022
Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни стар стил, Петровден) в Османската империя, село Хадърча, днес Николаевка, Област Варна, България. Петър Дънов е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Георгиева. Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805-1865), български възрожденски деятел за църковна независимост. Баща му Константин Дъновски (1830-1918) е първият български свещеник във Варна.
На 22 март 1939 г. записва послание към учениците си, озаглавено „Вечният завет на Духа”. В началото на 1944 г., по време на въздушните бомбардировки над София, организира евакуирането на Изгрева в село Мърчаево (на 24 км югозападно от София) и се установява в дома (сега музей [8]) на своя ученик Темелко Гьорев. Завръща се на Изгрева на 19 октомври 1944 г. На 20 декември 1944 г. изнася пред Общия окултен клас беседата „Последно слово”.
Градинката с гроба на ДъновНа 27 декември 1944 г. умира вследствие на пневмония.
През август 1888 г. заминава за САЩ и се записва студент в Методистката теологическа семинария Дрю в град Медисън, щата Ню Джърси, и я завършва през май 1892 г. През есента на 1892 г. се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава дипломна работа „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране” и се дипломира през юни 1893 г. Една година посещава занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет и през 1894 г. получава сертификат, даващ му право да практикува медицина