Страховитото прераждане на богомилите

Автор: Христо Буковски

Коментари: 2

Издател Сиела
Брой страници 268
Година на издаване 2016
Корици меки
Език български
Тегло 318 грама
Размери 16x23
ISBN 9789542820321
Баркод 9789542820321
Категории Средновековна история, История на България, История, Книги

Дали анархистите не са въплътената болка и ненавист към неправдата, която богомилите - тези чутовно великодушни средновековни безвластници, са преглътнали в годините на жестоките им преследвания? Щом адептите на Българското учение неотклонно са вярвали в безсмъртието на душите, дали някои от тях не са приели пак тела, за да изминат нов посвещенчески път, та през пробудени древни ритуали да приемат и отстояват в ново време свещенатат свобода на човека в пряка битка с "поместните дяволи" на господарите? Обетът, който са дали, вече е изградил рефлекса им да отвръщат на удара с удар и на злостта с мъст - както войнството на страховития Арес.
В тази книга ще прочетете документи, които само тесните специалисти познават и услужливо премълчават. Ще чуете какво разказаха очевидци, на които не им беше давана думата. Ще научите истината за събития и хора, които съзнателно са били дегероизирани и омерзявани. Ще се запознаете с емблематични личности, които воистине са отстоявали идеите за свободата на човека от всякакви земни господари като воини на Бога; с техните привички, обичаи и ритуали във всеотдайната им борба да въздадат справедливост. Те не са идеализирани, нито възвеличани, защото заслужават да бъдат уважавани такива, каквито са. Ще разберете как разсъждават те и как демагозите-властници злоупотребяват с това.
Останалото е Проникновението, което ще дойде с придобиването на Познанието.

от савов / дата: 24 апр 2017

България е Православна! Истината е в светото ни Православие,не в тази дуалистична опасна ерес богомилството....същност богупротивно учение заради което паднахме под пет вековно робство и първи богомилите се помохамеданчиха . Да тачим и спазваме вярата на св Евтимий и св Йоан ?Рилски и хилядите наши светци и мъченици за Православната Христова вяра и Църква.

от Nelly - Hot in herre / дата: 05 апр 2016

Коментарът е изтрит от администратор.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Тя: „Ключът за бараката е в това, че ние си оставаме едни богомили.“
Той: „Сега пък богомили! Не си оставаме никакви богомили, ами ставаме едни все по-големи глупаци.“
Това беше приятелски спор в компания от четирима, които общо имат седем магистратури. Двама си признават, че не знаят кой знае колко за богомилите, та не може ли тя да поразкаже. Тя казва, че също не знаела почти нищо, освен бледия спомен за няколкото реда в учебника по история. Обаче нали е правила втората си магистратура в Дания, един преподавател там я помолил да му намери някаква кратка история на България на английски. Бил работил у нас една година, но така и не разбрал какви хора са българите, чувствал се като на друга планета. Такива едни изплъзващи, неуловими сме му се видели. Предстояло му да замине отново за България, търсел код за обяснение на страната ни и предполагал, че ако тя му намери…
Тя му намерила история на България на английски. Той я прочел. Тя го попитала открил ли е кода и добре, че не се била хванала на бас с другата българка в курса, че отговорът ще е петте века османско иго, защото датският преподавател казал нещо съвсем различно: „Да, мисля, че го намерих – богомилството.“ Тя се втрещила, богомилството, какво беше богомилството, питала се, а той продължавал да е много доволен: „Затова ми беше трудно да определя българите с една дума, вие просто сте дуалисти.“ След което тя се захванала с де-що намерила за богомилите и разбрала, че според тях всичко се люшка между силата на сътворението и силата на разрушението, което превръща виждането им за света във философия на дуализма.
След като чух тази история, се заглеждам във всичко, в което се мярка думата богомили. А тук е даже в заглавието: „Страховитото прераждане на богомилите“, най-новата книга на Христо Буковски. Първите страници ме учудиха. И думичка за богомили нямаше. Реших, че ще чета, докато намеря думата богомили, защото това, което четях, не беше сред интересите ми. Книгата е 262 страници. Думата „богомили“ се появи за първи път на стр. 258. Междувременно това, за което се разказва в книгата, ми беше вече интересно – ставаше дума за българските анархисти.
И ето как на стр. 258 анархизмът се преплете с богомилството: „Не за да правя мили очи на Петър Кискинов – пише авторът, - още когато ме караше да изучавам успоредно Бакунин и марксистите, аз го питах как при тях самите е изглеждало обществото на безвластници. Той ми говореше за истинското им другарство – как всеки милеел и се грижел повече за останалите, как безусловно се подкрепяли, колко безкористно си помагали. Имах чувството, че ми разказваше за богомилска общност на добри хора, сплотени от идеала да не допуснат над себе си и в своето човешко обкръжение деспотизма на държавната власт и лицемерната „богопоставеност“ на църковния клир.“
Какво всъщност знаем ние за българските анархисти?
В книгата има един момент, в който малка чета /вечната ни съдба да се борим за свободата си с чети/ среща в гората човек, казва му „Решихме да не те убиваме, ама няма да те пуснем, а ще тръгнеш с нас“, вървят, изведнъж един от четата се обръща към пленника и го пита: „Ти от каква идея си?“
Мисля си – възможно ли е сега да се зададе подобен въпрос? Ти от коя партия си – това да, но ти от каква идея си? Било е време на идеи. В учебниците ни по история това време десетилетия беше описвано така, както го виждаха победителите. Но истините си проправят път – през документални книги като „Страховитото прераждане на богомилите“.

Веселина Седларска, приятел Хеликон-Сливен