Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

„Той просто изпълваше сцената! С какво ли? Ами… не мога да кажа точно… с присъствието си.“
Присъствието е като чара – познаваш го веднага, но не можеш да го опишеш. Не го схващаш с отделните му съставки, а в цялост. Ако актьорът, лекторът, учителят, събеседникът имат присъствие, те издигат общуването на друго равнище, звучат убедително, въвличат те в своето приключение и го правят общо. При такива хора няма място за досада, а времето тече с друга скорост.
„Присъствието“ на Ейми Къди не е от обичайните наръчници тип „как да се държим, за да влияем на другите“, макар да съдържа и познати препоръки. В тази книга има дълбочина и наука. Зад всяко твърдение стои психологическо изследване, което авторката предоставя на читателя. Така че ако вие сте от скептичните към онези книги, които описват „седем стъпки към…, десет начина да..и т.н.“, ако предпочитате да приемате съвети за усъвършенстване на базата на научни изследвания, това е вашата книга.
„Всички искат да бъдат Кари Грант. Дори аз искам да бъда Кари Грант.“ Знаете ли кой е казал това? Кари Грант. Това е първата книга от раздела на популярната психология, в която срещам описан „феномена на самозванеца“. Оня потаен шепот, че ти не си толкова добър, колкото другите смятат, че си. И че в един момент, това ще бъде разкрито. Оказва се, че не е толкова рядко срещано, колкото си мислим. Често е и го носят точно хора, които заслужават да бъдат харесвани. Как да се справи човек с него, как да увеличи обема си, за да запълни всяка сцена, на която го поставя животът – на тези въпроси дава отговор „Присъствието“ на Ейми Къди.