Издател | Бард |
Преводач | Милена Илиева |
Брой страници | 176 |
Година на издаване | 2016 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 211 грама |
Размери | 13x20 |
ISBN | 9789546556509 |
Баркод | 9789546556509 |
Категории | Повести и разкази. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Грийн Таун, щата Илинойс, е сърцето на света на Рей Бредбъри. Градчето – пресътворена с обич версия на родния му Уокегън – служи за декор на такива съвременни класики като „Вино от глухарчета“, „Нещо зло се задава“ и „Сбогом, лято“. В „Лято утро, лятна нощ“ Бредбъри се връща към това незабравимо място с щедра нова колекция от двайсет и седем разказа и миниатюри, седемнайсет от които не са били публикувани досега.Взети заедно, те хвърлят светлина върху някои скрити кътчета на Грийн Таун и потвърждават първенството на Бредбъри като неоспорим майстор в създаването на уникална литературна вселена.
В този сборник читателите ще срещнат галерия от герои, които сякаш оживяват под неподражаемото перо на вълшебника Бредбъри. Сред тях са две възрастни сестри, чиято любовна отвара води до неочакван резултат; самотна учителка, която открива любовта сред нощните улици на Грийн Таун; десетгодишно момиче, което буквално изравя набелязаната жертва на ужасно престъпление, и един застаряващ мъж, който преоткрива миналото си с помощта на самун ръжен хляб.
Ключови думи: Майстори разказвачи, Книги за студените дни
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
...или рецепта за вечна любов
„Бели цветя за луната, лятна мирта за звездите, люляк за дъжда, червена роза за сърцето, орех за ума, защото орехът е с форма на мозък, ето, виждаш ли? Малко чиста вода от кладенеца, за да върви всичко добре, и клонка лют пипер, за да му кипне кръвта. Малко стипца да намали страха му. И капка бяла сметана, за да вижда кожата ти като лунен камък.” – една Бредбърова рецепта за любовна отвара. Питате се дали ще проработи. Разбира се, че ще проработи! Ако след като прочетете „Лятно утро, лятна нощ” не се влюбите в Рей Бредбъри... е, тогава не знам кога бихте се влюбили в този вълшебник. Тук думите се леят като бистър планински извор. Танцуват като омайни самодиви под ясното звездно небе...
Сборникът „Лятно утро, лятна нощ” е писан в последните години от живота на Рей Бредбъри. В него са включени шестнайсет кратки разказа и единайсет миниатюри. Всички те рисуват обща картина на любимото ни от „Вино от глухарчета”, „Сбогом лято” и „Нещо зло се задава” градче Грийн Таун с неговите жители, техните тайни, страсти и мечти. Едва ли има нужда да споменавам колко е красива тази картина, защото тя все пак е произведение на най-виртуозния художник сред писателите и най-талантливия поет сред художниците...
В пурпурния залез на Грийн Таун, разхождайки се сред мъглите на онова магично детство от „Вино от глухарчета”, срещаме скиталци, отдавна жадуващи да се завърнат у дома; плахи погледи, разменени между непознати; старици, очакващи завръщането на любимите си; тийнейджъри, вкусващи първите целувки... Тази книга е за неспокойните деца – да ги успокои! Тази книга е за спокойните старци – да ги развълнува! Тази книга те разплаква, разсмива те. Тя е меланхолична и едновременно с това светла и положителна. Тази книга е звезден небосвод, буреносен облак, прохладно утро и гореща нощ. Тя е студена лунна светлина и парещи слънчеви лъчи. Тя е летен дъжд, попиващ в кожата ти... Тази книга е усойна горичка и обсипана с лайка слънчева поляна. „Тя е златна лятна праскова в снежната зима и студено мляко със зърнена закуска в ранна лятна утрин”.Тя е топла приятелска прегръдка, майчина милувка, бащин съвет, плаха целувка по бузата, пронизващ право в сърцето поглед... Тази книга е любов!
„Любовта е опитът ни да живеем мирно в един не-мирен свят. Тя е когато баба пече тиквен пай и когато аз ти дялкам свирка от дърво. Когато седиш тук сега и ме слушаш толкова вежливо. Когато с брат ти заспивате в зимните нощи и един друг си топлите краката. Когато баща ти работи до късно, а майка ти се тревожи, че може да е станала злополука. Любовта е, когато всички се смеем на трапезата. Или когато Нева ни свири, за да пеем в салона. Когато седим тук във верандените нощи или есен играем на дама в кухнята. Тя е толкова дяволски много неща, че не мога да ги назова всичките.
...
Що за стока е любовта?
Стока. Ами, ако питаш мен, тя е нещо като смазочно масло. Намалява триенето. Толкова много лакти има за ръгане в този свят и толкова много крака за тъпкане. И толкова много хора, които се млатят с тигани по главата – съвсем случайно, разбира се, - че трябва да си кръстен с онова първокласно миро, любовта, иначе няма да стигнеш доникъде. Спирачките ти ще се скапят още след първата миля.”
Мариета Иванова, Хеликон Русе