"В платата всяка тревичка е просмукана от религия, няма граница между човек и дух, легенди и митове се смесват в едно. Има мъки, които съвременният цивилизован човек няма как да проумее. И фактът, че днес пиша тази история, навярно е началото на забравата."
Ма Дзиен, "Посвещаване"
Превод: Стефан Русинов
Изплези си езика
Автор: Ма Дзиен
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Жанет-45 |
| Преводач | Стефан Русинов |
| Брой страници | 92 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 140 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786191860494 |
| Баркод | 9786191860494 |
| Категории | Повести и разкази. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Това е първата и последната книга на Ма Дзиен (1953), издадена в родния му Китай. Репресиран през 1983 г. като “буржоазен” художник, той заминава на тригодишно импровизирано пътешествие, от което се връща писател: "Изплези си езика" е резултат от скитанията му и неговият начин да разкаже Тибет с обичаите, красотите, тъгите и ужасите му. Литературният му дебют – документални наблюдения в художествена обвивка – е окачествен в Китай като “пошла книга, която петни образа на тибетците” и е забранен, заедно с всички следващи произведения на Ма Дзиен. Истината е, че "Изплези си езика" е пълна със съчувствие и удивление, без помен от цинизъм. Сред величавите пейзажи и разредения въздух на Тибет хората изглеждат дребни, странни и изгубени, но това не пречи на автора да говори за тях с разбиране. Разказите на Ма Дзиен се фокусират върху няколко покъртителни женски съдби, едно “небесно погребение”, едно завръщане от големия град, планински преходи, пасища с якове, сънища, срещи, истории в историите. С предговор за българските читатели от автора и илюстрации на Люба Халева.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Изключителен сборник с разкази, в който Ма Дзиен разказва за Тибет и хората там такива, каквито ги е видял по време на своето бягство от Китай.
Пет сурови истории, в които човекът, живеещ на „Покрива на света“, е представен като незначителен на фона на величествените планински вериги, пустите плата и религиозните обреди. Човекът далеч от цивилизацията, поставен в условията на глад, студ, самота и неизбежна смърт. Всичко е толкова неподправено и реално, че не е нужно да се изкачиш на най-високия връх и да лишиш мозъка си от нормаланата доза кислород, за да ти се завие свят. Да ти прилошее от описанието на небесното погребение; да ахнеш от случилото се с Куладжоли и въобще от отношението към жените („Осмозъб Корояд“); да ти стане мило и тъжно за Сангсанг Таши, която става жертва на едно съвпадение, което будизмът приема като прераждане, за да я лиши от самата себе си. Езерото Дронмула продължава да бъде красиво и да отразява слънчевите лъчи, макар и до него да се просва умиращото от глад и изтощение момче, което търси своето семейство. Или просещото момиче, което успява да запази усмивката си. И ако никой не ѝ подхвърли нещо, се изплезва.
Изплезването като поздрав, като израз на смирение или предизвикателство пред безразличието на света...
Тези истории те карат да осъзнаеш, че макар тибетците да са най-близо до небето, всъщност са загубили човешкия си образ, опитвайки да се доближат до Бога.
Любина Йорданова, Хеликон Русе
