Какъв е този странен боливийски вирус, който причинява епидемия в руско село? Откъде са се взели в снега насред полето и в гората тези кристални пирамидки? Кои са витаминдерите, които живеят свой особен живот в домовете си от самообразуващ се филц? И как свършва историята за пътуването на селския доктор Гарин, която започва в ужасна виелица на една малка пощенска станция, където никога не можеш да намериш коне?
Новата повест на Владимир Сорокин ще ви даде отговорите на тези въпроси и ще ви потопи в един магичен свят, където героите не са това, което изглеждат на пръв поглед...
Повестта „Виелица“ на Владимир Сорокин е своеобразно изследване на генезиса на проблемите на руския човек. Сорокин описва свят на пощенски станции, в които е невъзможно да намериш коне; на весели и равнодушни мужици, склонни с усмивка на уста да се примирят с недоимъка, немотията и премеждията, сякаш всичко случващо им се е в рамките на обичайното; на лекари, които (уж) ще излекуват обществото от мним и неясен вирус и които живеят с идеята, че са значими хора с мисия, тръгнали на път с каруца в снежната виелица, с полунеясна цел, през преспите и премеждията, сякаш запътили се към неяснотата и мъглата на нищото. Светът на Сорокин е място, където докато едни ползват конски впряг и живеят сякаш времето е застинало в 19. век и прогресът и еволюцията никога не са се случили, други притежават моторни шейни и технологии от бъдещето, с които градят своя крехък и имагинерен лукс от филц. Това е история, в която всеки от героите носи лична отговорност за случващото се и чрез постъпките си добавя още една тухла в стената на проблемите на обществото, на невъзможността за промяна и самоизолацията от останалия свят. Самоизолация, описана в книгата като горящ котел с олио, който хората са си избрали по собствена воля, „надрусвайки“ се с продукти, чиято единствена цел е да заменят с кратък екстаз липсата на щастие.
Яна Станева, Хеликон Сливен
Владимир Сорокин (1955 г.) е една от звездите на руската литературна сцена. Художник, прозаик, драматург, сценарист. Член на кръга на Московските концептуалисти. До средата на 90-те години на XX век е по-известен в Германия и Франция, отколкото в Русия (първият му роман "Опашката" излиза през 1985 г. в Париж). Носител на наградата на Министерството на културата на Германия. Автор е на "Нормата" и "Роман" (програмни романи, които се появяват на руски през 1994 г.), на "Трийсетата лю6ов на Марина", "Лазурна мас" и др., на сборници с разкази, множество пиеси и няколко сценария. Произведенията му са издадени в над петнайсет страни. Виртуоз в съчетаването на различни жанрове и стилове, Сорокин руши всякакви табута, предизвиквайки представата ни за литература. Романът "Лед" излиза през 2002 г. в Москва.