Действието на романа „Какво знаеше Мейзи“ (1897) се развива в по-голямата си част в Англия, през погледа на малката Мейзи, чиито родители се развеждат, когато тя е на шест годинки. Мейзи прекарва по половин година при всеки родител и единствената постоянна величина в живота й – както емоционално, така и като чисто физическо присъствие – е госпожа Уикс, нейната стара гувернантка. Родителите на детето се женят повторно, имат нови партньори в живота, но и двата брака не се радват на успех и малкото момиченце отрано разбира, до голяма степен чисто инстинктивно, че на възрастните не може да се разчита. Романът е унищожителен портрет на погубената невинност, която се носи безпомощно по вълните на поквареното общество.
Хенри Джеймс (1843–1916) е роден в Ню Йорк. Баща му е свещеник, брат му е философът Уилям Джеймс. Писателят никога не се е женил и сам се е обявявал за заклет ерген. Според някои от неговите биографи изпитвал невротичен страх от секса, други говорят за неизявена хомосексуалност. Джеймс прекарва по-голямата част от живота си в Англия, където малко преди смъртта си приема британско поданство. Хенри Джеймс е един от ключовите представители на реализма на XIX век. Оставил е огромно литературно наследство: 22 романа, от които два незавършени, 112 разказа, 12 пиеси, дузина есета, както и две пълни автобиографии и два тома спомени от детството. Критиците виждат в творчеството му влиянието на Ибсен, Хоторн, Балзак и Тургенев, но оригиналността му е безспорна. В романите и разказите си Джеймс развива сюжета от гледна точка на героите, като често прибягва до вътрешния монолог. Според него литературното произведение трябва преди всичко да представя живота, а героите и събитията да бъдат разпознаваеми. Първия си разказ, „Трагедия от грешки“, написва на 21-годишна възраст. Следват романите „Дейзи Милър“, „Портрет на една дама“ и „Бостънци“, в които е обрисуван животът на американците в Европа. „Какво знаеше Мейзи“ (1897) – животът през погледа на момиченце с безотговорни родители, се смята за най-психологическия роман на Джеймс и се вписва във втората фаза от развитието на творческия му маниер, когато простотата на изказа постепенно се заменя с усложнени и образни фрази, за да достигне през третата фаза до още по-голямо стилистично богатство. Сред най-известните романи на писателя са и „Крилата на гълъбицата“ и „Примката на призрака“. Самият Джеймс смята за „най-съвършен“ романа си „Посланиците“. Повечето от неговите произведения непрекъснато се преиздават, а най-знаменитите му романи са филмирани. Хенри Джеймс не е приеман еднозначно от съвременниците си. Оскар Уайлд казвал за него, че пише така, „сякаш изпълнява мъчително задължение“, Вирджиния Улф пък го намирала за „розов“. Според Хорхе Луис Борхес в романите на Джеймс „няма живот“. За сметка на това много писатели от следващите поколения са се позовавали на него и са го цитирали в творбите си, например Колъм Тойбин, Джойс Каръл Оутс, Алън Холингхърст, а Бенджамин Бритън създава опера по „Примката на призрака“. Когато през 1954 г. изпада в депресия, Хемингуей пише емоционално писмо, в което изразява желанието си да бъде като Джеймс. „Ще трябва да зарежа всичко това и да се опитам да бъда спокоен като Хенри Джеймс. Чел ли си някога Хенри Джеймс? Той е бил голям писател, който дошъл във Венеция, гледал през прозореца, пушил пура и мислил.“ А фразата на Джеймс „Живей колкото можеш, ще сгрешиш, ако не го направиш“ дори става рекламно мото на „Ролс-Ройс“.
