Чела съм романа, но корицата е хулиганска.
Играчът на рулетка
Автор: Ф. М. Достоевски
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Фама |
| Брой страници | 192 |
| Година на издаване | 2011 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 262 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9789545974212 |
| Баркод | 9789545974212 |
| Категории | Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Младият Алексей Иванович е учител на децата на разорен генерал и влюбен в доведената му дъщеря Полина, в чийто живот има твърде много тайни. Във въображаемия град Рулетенбург, моден балнеокурорт и средище на хазарта, се срещат обеднели аристократи и богати парвенюта, авантюристи и несретници, безогледни мошеници и скучаещи светски особи, леки жени и лековерни мъже. Любовни триъгълници се създават и разпадат, човешките съдби се решават от случайността в игралните зали – шеметна е въртележката от страсти, еднакво унищожителни са любовта и рулетката. В “Играчът” стават до болка осезаеми магията на казиното и магията на великия и вечно модерен Достоевски.
Достоевски беше пророк. Неговите творби не се четат – те се изживяват, изстрадват и никога не избледняват от паметта.
Дмитрий Мережковски
Достоевски е единственият, който ме е научил на нещо в областта на психологията.
Фридрих Ницше
“Играчът” заема особено място в творчеството на Достоевски. Докато в другите си романи той поставя психологически и морални проблеми, тук ни дава борба на страсти, преобразява живота без “задна” мисъл, без присъщите му тежнения към хаоса – преодолява непосредно изживяното (може би защото е твърде силно), за да се издигне до висотата на шекспировска обективност.
Людмил Стоянов
Николай Бердяев
Ключови думи: класика
Худажникът на корицата не е чел книгата
Чела съм книгата и ми една от любимите на Достоевски. Корицата напълно отговаря на съдържанието.
Трудно мога да си обесня корицата.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
В „Играчът на рулетка“ Достоевски изобличава наркотичното пристрастяване към Играта. Как съдбата на хората, омагьосани от въртележката на рулетката, се определя от случайността; как рискът, като вид адреналин, завладява душите и дори любовта се забравя, а рациото се умопомрачава. Качеството на живот се определя от парите. Но те не са реална ценност за играчите, парите си остават средството за удовлетворяване необходимостта от гранични ситуации.
На границата, на предела, когато тялото танцува, а душата трепери, героите на Достоевски оживяват, за да ни покажат своята игра. (Руска) рулетка!
Зорница Чернева, Хеликон Велико Търново
Достоевски, Фьодор Михайлович
Fyodor Dostoyevsky 1821-1881. Руски писател. Романите му се отличават с дълбоко психологическо прозрение и оказват силно влияние върху руските писатели, а от началото на 20-ти век и извън Русия. През 1849 за публикуване на социалистическа пропаганда е осъден на четири години каторжен труд, последван от военна служба в Сибир. \"Записки от мъртвия дом\" 1861 описва преживяванията му в каторгата и е последван от големите му произведения \"Престъпление н наказание\" 1866, \"Идиот\" 1868-69 и \"Братя Карамазови\" 1880. Роден е в Москва в семейството на лекар. За кратко време е армейски офицер. Първият му роман \"Бедни хора\" излиза през 1846. През 1849 по време на засилени репресии от страна на царската власт е арестуван като член на литературен кръжок и осъден на смърт. В последния момент е помилван и заточен в Омск, където тежките условия провокират латентната му епилепсия. Окончателно е помилван едва през 1859 и пише \"Село Степанчиково\", \"Мъртвият дом\" и \"Унижените и оскърбените\" 1862. Междувременно започва да издава без успех две списания, във второто от които излизат \"Писма от подземието\" 1846. Принуден да работи усилено под натиска на дълговете си,той бързо завършва \"Престъпление и наказание\" 1866 и \"Играчът на рулетка\" 1867 и заминава за чужбина, за да се спаси от кредиторите. След това пише \"Идиот\" /където главният герой е епилептик, подобно на самия него/, \"Вечният мъж\" 1870 и \"Бесове\" 1871-72. След завръщането си в Русия в 1871 започва отново да се занимава с журналистика и издава сборника \"Дневник на писателя\", в който обсъжда актуални проблеми. През 1875 издава \"Юноша\", но голямата творба през последните години от живота му е \"Братя Карамазови\".
Fyodor Dostoyevsky 1821-1881. Руски писател. Романите му се отличават с дълбоко психологическо прозрение и оказват силно влияние върху руските писатели, а от началото на 20-ти век и извън Русия. През 1849 за публикуване на социалистическа пропаганда е осъден на четири години каторжен труд, последван от военна служба в Сибир. \"Записки от мъртвия дом\" 1861 описва преживяванията му в каторгата и е последван от големите му произведения \"Престъпление н наказание\" 1866, \"Идиот\" 1868-69 и \"Братя Карамазови\" 1880. Роден е в Москва в семейството на лекар. За кратко време е армейски офицер. Първият му роман \"Бедни хора\" излиза през 1846. През 1849 по време на засилени репресии от страна на царската власт е арестуван като член на литературен кръжок и осъден на смърт. В последния момент е помилван и заточен в Омск, където тежките условия провокират латентната му епилепсия. Окончателно е помилван едва през 1859 и пише \"Село Степанчиково\", \"Мъртвият дом\" и \"Унижените и оскърбените\" 1862. Междувременно започва да издава без успех две списания, във второто от които излизат \"Писма от подземието\" 1846. Принуден да работи усилено под натиска на дълговете си,той бързо завършва \"Престъпление и наказание\" 1866 и \"Играчът на рулетка\" 1867 и заминава за чужбина, за да се спаси от кредиторите. След това пише \"Идиот\" /където главният герой е епилептик, подобно на самия него/, \"Вечният мъж\" 1870 и \"Бесове\" 1871-72. След завръщането си в Русия в 1871 започва отново да се занимава с журналистика и издава сборника \"Дневник на писателя\", в който обсъжда актуални проблеми. През 1875 издава \"Юноша\", но голямата творба през последните години от живота му е \"Братя Карамазови\".
