Джейн Еър

Автор: Шарлот Бронте

Коментари: 3

Издател Хермес
Преводач Христо Кънев
Брой страници 528
Година на издаване 2016
Корици меки
Език български
Тегло 460 грама
Размери 14x21
ISBN 9789542612551
Баркод 9789542612551
Категории Европейска класика, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: НЕ
Доставка: не е в наличност

Цена: 14.95 лв.

"Животът ми се струва прекалено кратък за да го прекарам в служба на омраза и изтъкване на грешки"

„Джейн Еър“ разказва историята на едно обикновено английско момиче, което отрано познава трудностите на живота. Останала сираче, Джейн е пратена от своята леля в интернат за сираци, известен със строгите си порядки и жестоко отношение. Надарена с непримирим дух и силно чувство за собствено достойнство, Джейн не спира да се стреми към свободата. Когато заема място като гувернантка в едно богато семейство, Джейн се влюбва в господаря на имението. Любовта й е споделена, а радостта й - пълна, докато не открива, че мъжът на мечтите й вече е женен. Озовала се на кръстопът, Джейн трябва да вземе съдбовно решение. Кое ще надделее: гласът на разума или повикът на сърцето?
„Джейн Еър“ е отчасти биографичен роман, описващ трудности, с които самата авторка се е сблъсквала. Още с излизането си през 1847 година романът се превръща в сензация и огромната му популярност продължава и до днес. Изпълнен с дълбока емоционалност, силна чувственост и разтърсваща страст, „Джейн Еър“ си остава един от най-великите любовни романи на всички времена.

Ключови думи: Любов, Книги-събития, Безсмъртни романи, Красиви любовни истории, Силните жени

от Мичо / дата: 05 фев 2015

Преводът на "Джейн Еър" на Христо Кънев е чудесен, макар че вече е на около 40 години. Другият превод на Наталия Георгиева е съвсем нов и също е чудесен.
Старият превод на "Брулени хълмове" на проф. Христофоров беше от 60-те години на миналия век, вече над 50 години оттогава.
Наистина имаха нужда от "освежаване".
От друга страна, новият превод на "Агнес Грей" за мен е определено по-добър от този от началото на 90-те години.
Останалото го решава читателят:)

от Чудеж / дата: 26 окт 2013

Интересно ми е как книга с едно мнение за нея и с 4 броя кликвания в графата на звездичките е в раздела на Хеликон за най-коментирани книги. Чудна система! Неразбираема. Хеликонска реклама или нещо друго????

от Кристина / дата: 07 окт 2013

След две нови издания на "Брулени хълмове" е време и за освежаване на Джейн Еър :))

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Една жена, дори и добре да живее, все някой ден ще поиска да бъде героиня във викториански роман като този на Шарлот Бронте – „Джейн Еър”.
На фона на днешния забързан и технологичен свят четенето на книгата преживях като разходка сред природата. Не че вътре няма бурни чувства, необясними случки и неочаквани обрати. Просто всичко е разказано много естествено, поетично и с финес. И макар Джейн Еър да е описана като невзрачна и едва ли не грозна жена, тя остава в историята на литературата като един от най-ярките и силни женски образи, олицетворение на бунта, свободата, здравия разум и романтичността. А мистър Рочестър като прототип на мечтания мъж – горд, тайнствен, красив по особен начин и с добро сърце.
Повествованието се води от името на Джейн, която описва трудното си детство, живота си като ученичка, а по-късно и като учителка в училището за сираци Лоуд, където лишения от всякакво естество са ежедневие. В един момент, след осем години, Джейн решава да внесе промяна в еднообразните си дни и да кандидатства за работа на ново място. Така тя става гувернантка в имението „Торнфийлд”, чийто господар е загадъчният и на пръв поглед груб Едуард Рочестър. Постепенно обаче между тях се заражда дружба, която прераства в истинска любов. На крачка от сключването на брак, те се разделят, защото се оказва, че мистър Рочестър крие жестока тайна, която е пречка те да бъдат заедно. Неспособна да престъпи принципите си, бореща се до последно с чувствата си към своя господар, Джейн го напуска. След редица перипетии, на ръба между живота и смъртта, тя успява да оцелее и да започне нов живот, който един ден я изненадва и променя положението ѝ в обществото, превръщайки я в богата наследница. Това обаче никак не я предпазва от нови душевни терзания, които като че ли я тласкат да предприеме поредния риск.
Тя решава да посети „Торнфийлд” след един сън, надявайки се да срещне Едуард Рочестър. Но и тук я чака изненада от развоя на събитията.
Джейн Еър“ е биографичен роман. Джейн това е Шарлот. Но за разлика от любовта между главните герои, която е споделена, чувствата на писателката към мистър Хегер (нейната голяма любов) остават несподелени. Може би затова най-незабравими моменти в книгата са онези откровения, които идват от ядрото на човешкото сърце и звучат толкова автентично. Именно това ми харесва във викторианските романи от ранга на „Джейн Еър”, „Север и юг”, „Гордост и предразсъдъци”, където, колкото и отживели и нереални да ни се струват характерите на главните действащи лица, те са образец на възвишеност и достойнство, чиито значение и смисъл днес ни се губи, особено що се отнася до любовта.
Джейн Еър” е един от най-екранизираните романи, в чиито главни мъжки роли, които ние жените помним много добре, се въплъщават култови актьори от света на киното – Тимъти Далтън, Уилям Хърт, Тоби Стивънс, Майкъл Фасбендър.
Всъщност книгата има около 18 адаптации за голям екран, 9 телевизионни и множество театрални постановки. Макар и да е издадена за пръв път през далечната 1847 г., тя не спира да се радва на интерес от страна на читатели и на нови издания по целия свят.
Нещо заслужено за произведение като „Джейн Еър”, което за мен ще си остане любима книга в разкошния превод на Христо Кънев.

„Той за тях не е това, което е за мен — мислех си аз, — той не е техният тип мъж. Но той е моят тип — сигурна съм в това, — чувствувам сходство между нас, разбирам какво говорят изражението на лицето и движенията му. Макар неговото богатство и положение да ни отделят рязко един от друг, в ума и сърцето ми, в кръвта и в нервите ми има нещо, което ме сближава духовно с него. Как можах да мисля само до преди няколко дни, че взаимоотношенията ни се изчерпват с това, че получавам заплата от него? Как можах да си забраня да виждам в него друго освен мой работодател? Какво кощунство с природата! Всички добри, честни, силни чувства в душата ми неволно се устремяват към него.”

– Из „Джейн Еър

Любина Йорданова, Хеликон Русе