много ми хареса преплитането на усмивката и тъгата в тази книга
Издател | Сиела |
Брой страници | 152 |
Година на издаване | 2016 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 208 грама |
Размери | 14x21 |
ISBN | 9789542820253 |
Баркод | 9789542820253 |
Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
В малък български провинциален театър актьорите репетират "Ромео и Жулиета".
Внезапно се появява духът на Шекспир и се намесва в играта.
Невероятна история, в която съвременни българи се сблъскват с исторически личности като Адолф Хитлер, Че Гевара, Никола Тесла и Зигмунд Фройд.
много ми хареса преплитането на усмивката и тъгата в тази книга
Ако наистина в театъра стават такива неща няма да кандидатствам в Натфиз.
Изключително забавна книга - прочетох я на един дъх.
Оше една творба с поглед към света на китното градче Картаново. Ако в "Уважаеми зрители" фокусът е насочен към преплетените истории в местната кабеларка, то тук запазваме културната сфера, но сменяме жанра - време е за театър. Добавянето на пошли интриги, няколко телепортирани исторически личности и тон пиперлива реч ви гарантират безоблачно пътуване по страниците на творбата. Напълнете смешниците, затегнете коланите и на добър път..
Възможно ли е да сe натъжиш от книга на Сиромахов? Е, на мен ми стана тъжно.
Шекспир 3D е иронично хумористичен роман (защото написаното е колкото смешно, толкова и вярно) описващ спектакъла на живота и този на "Литъл Глоуб".
Господин Сиромахов пише за сексуалните отношения между Ива и (уж) жертвите й, жалките занимания на лицемерната Лиза (която пък, колкото и да не ми се иска да вярвам на собствените си твърдения, наред с Еми, е най-реалистичната героиня) и ред други ситуации които лично за мен правят от този роман екивалент на някой ситком. Любимци обаче не ми бяха нито джентълменът Асен или чаровният поляк (е, може би той да), а световноизвестните митични личности Адолф, Че и самият Уилям. Позволявам си да ги наричам така защото Сиромахов ни ги представя без никакъв филтър, такива каквито най-вероятно са били. Тесла е отделен въпрос, той и последните размишления на Шекспир добавиха на книгата щипка носталгия от другият тип романи, онези които те карат да размишляваш постоянно.
Вива ел умор булгаро!
Много леко се чете тая книга.
Забавна, с чувство за хумор, и леко тъжна.
Закачката с Шекспир е приятна, не е комплексарска.
Много моля, неподготвени хора, да не правят аналогии между творчеството на Чудомир и този автор, защото такава няма.
Словото на Чудомир е изпълнено с финес, а този е като троскот навсякъде.
Коментарът е редактиран от администратор.
Изкусен познавач на женската душа е Иво Сиромахов в този роман. С много прецизност успява да улови и изложи на нашето внимание най-финните настройки на този иначе необятен откъм разбиране с просто око феномен. За да го разбереш е необходим преводач, необходим е посредник, необходим е наместник на тази висша природна ценност, който да стъпи на земята и да ни поведе по пътя към словото, към знанието, с което ще осветим досега потъващите в мрак дебри на женската душа.
Ето в това качество се явява тук, в тази книга Иво Сиромахов, един осветител на женското, на неговите най-съкровени стремежи, желания, страхове. Въобще, духовно откровение за човешките взаимоотношения, можем да наречем романа. Откровение, което незнайно защо е озарило точно този автор, но неведоми са пътищата на висшите сили, можем само да приемаме, но не и да питаме.
Не питаме, а приветстваме и с благодарност приемаме авторовото майсторство, което е успяло да събере необятното и да обясни непонятното в 150 страници художествена проза, страници, които като рицари кръстоносци пробиват през земи на невежество и диващини и оставят след себе си плодотворието на новото знание. След приключването на книгата оставаш с приятното усещане за набързо преминало но дълго продължило откривателско пътешествие из екзотични места, които уж цял живот си познавал добре, но сега виждаш на живо, виждаш наново.
п.п. Женската душа и нейният пророк Иво Сиромахов, това е най-краткото, най-стегнатото и най-точното словосъчетание, което ти остава в съзнанието след книгата.
п.п.2 препоръчвам книгата на всички начинаещи и закъснели жени, както и като цяло творчеството на Сиромахов(полезно е за българката и за традиционната българщина въобще), с което аз съм запознат единствено посредством тази книга.
На мен пък ми харесва творчеството му. Ежедневието на масовия българин е точно такъв какъвто го описва Сиромахов - пълен откъм вулгаризми и тъпотии и празно откъм култура и морал.
Хората зад негативните коментари. Абе я се замислете за последните 2 години колко нови книги са издадени. Според вас явно и Чудомир е нескопосан автор.
Сиромахов вреди на българската култура.
Вежди трябва да вземе мерки и да забрани книгите му.
Ние магистрали ли ще строим или ще се разправяме с някакви писатели?
Най-глупавият начин да си губиш вемето е да четеш Иво Сиромахов.
Евала!
Велик си, Иво! По-велик и от Шекспир! Пред теб Шекспир изглежда като недочел гимназист. Поклон!
Не ги спирайте. Воплите им ми носят огромно удоволствие.
Литература - всякаква. Читатели - всякакви. Моля ви, хора, всеки си има вкус и предпочитания - вие като не харесвате неговия стил, не купувайте творчеството му и не коментирайте толкова злобно книгите му. Имайте поне малко мярка, това, че сте зад монитора не трябва да означава да си изгубите изведнъж първите седем години.
Страхотно!
Пожелавам успех.
Колкото и да го хулите нищо не постигате като паткате по клавишите. Него сигурно въобще не му пука, възможно е и да се забавлява ако ви чете. Има си някаква аудитория, която му купува книгите, а в същото време си има и интернет хейтъри, които излишно хабят от вниманието си, пък макар и с негативни коментари - лоша реклама нямало казват...
Бих се радвал да го видя окован във вериги в Белене.
И да му конфискуват цялото имущество, за да го раздадат на правилната интелигенция.
Най-големият лагер за Сиромахов, от който той така и никога няма да се измъкне, е собствената му посредственост.
Навремето нямаше такива вредни елементи като Сиромахов.
Партията се грижеше за изкуствата и затова безсмъртните си произведения създадоха велики писатели като Лозан Стрелков, Сте Це Даскалов и Орлин Орлинов (който пръв в българската поезия се сети да римува "полковник" с "подполковник").
А такива като Сиромахов ги пращахме в лагери. Където им е мястото!
Аз имам осем пипала, но кой те снабди тебе с толкова много пипала, бе ,Иво! Посягай където си щеш с тях, демокрация е, но не и на великия Шекспир! Защото като загубиш мярката, ставаш опасна отрова, дори и за себе си. Внимавай тя да не те затрие.
Коментарът е редактиран от администратор.
Коментарът е изтрит от администратор.
Някой няма ли да го осъди вече за гавра с културата. Ти бива, бива, бива ... но това е ... дори НЕ е ирония вече... :(((
Виновник в случая издателство или автор трябва да е?
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]