Хомо фабер

Автор: Макс Фриш
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 1

Издател Леге Артис
Преводач Венцеслав Константинов
Брой страници 294
Година на издаване 2012
Корици меки
Език български
Тегло 330 грама
Размери 14x20
ISBN 9789548311366
Баркод 9789548311366
Категории Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

"Хомо фабер" /1957/ е култов и неостаряващ роман на Макс Фриш. Основна тема в него е митът за "модерния човек". Инженер Валтер Фабер е технократ, homo faber /произвеждащ човек/, който се стреми да подчини живота и съзнанието си на принципите на електронноизчислителната машина, която "превъзхожда всеки човешки мозък, понеже не преживява нищо, не познава нито страха, нито надеждата, които да й попречат..."
Но ето че "електронното съзнание" на Валтер Фабер не съумява "да изчисли" неговото бъдеще, защото вложените в машжината на разума му данни са погрешни... Срещайки случайно дъщеря си Сабет, той бавно и мъчително започва своето "пътуване към себе си", "завръщане" към изгубения рай на човешката общност, на благодатната спойка с природата и себеподобните... Колкото и да се утешава с теорията на вероятностите, той неволно унищожава един млад живот, все пак завещавайки на читателя стремежа си към човечност...

от А. Карабельов / дата: 13 авг 2024

Като цяло, доста силна книга, в която са преплетени различни теми. Разказът е увлекателен, а езикът на автора - лек и приятен за четене. (Преводът, обаче, е слаб.) Предварителните ми очаквания бяха книгата да разглежда въпроса за сблъсъка между човешкото съзнание и силата на машините; за компютрите (току-що появили се) и тяхната бъдеща мощ; за бъдещия проблем с роботите и изкуствения интелект. Романът, обаче, тегли в съвсем друга посока. Фабулата върви в два времеви плана. Главният герой - Валтер Фабер - е странен образ, който върши абсурдни неща в съвсем обикновени житейски ситуации. Противоречив и в поведението, и в убежденията си - от една страна, никак не вярва в Случайността; от друга - точно тя го съпътства постоянно. Той е убеден в силата на технокрацията и машините. Не харесва художествена литература, театър и въобще изкуство - смята го за продукт на примитивните народи. На този персонаж са му чужди (дори противни) и настроенията, и нежността, и всякакви човешки отношения, изискващи взаимност - той предпочита да живее сам, със себе си, с проектите си. САМОТАТА - като белег на модерността. И във втората част на книгата - след смъртта на дъщерята - основният проблем е самотата. По-точно, отчуждеността на "модерния човек" - отчужденост от другите, от обществото, от природата, от света. Той вярва единствено в математиката и статистиката. Не вярва в случайността, но парадоксалното е, че тъкмо съдбовните Случайности движат събитията в неговия живот. (Много интересен анализ на книгата прави Венцеслав Константинов в "Хомо Фабер - одисея на модерния човек")

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Макс Фриш е един от най-значителните съвременни швейцарски писатели, световноизвестен драматург и белетрист. Роден в Цюрих през 1911 г., в семейството на архитект-строител, Макс Фриш изучава германистика. Но след като в Германия през 1933 г. идва на власт Хитлер, Фриш се изпълва с недоволство към „хуманитарните дисциплини\", прекъсва следването си и става журналист на свободна практика. Пътува из Чехословакия, Унгария, Сърбия, Босна, Далмация, Турция; обикаля пеш из Гърция и опознава нейните старини. Публикува първата си книга - романа „Юрг Райнхарт\" (1934). Изживява криза, решава да скъса с литературата и да се отдаде на „положителна\" професия. Така през 1936 г. Фриш започва да следва архитектура в Швейцарския политехнически институт, дипломира се и дълго време работи като квалифициран архитект. Междувременно за романа си получава авторитетната литературна награда „Конрад Фердинанд Майер\". Въпреки решението си, продължава да пише и публикува първия си значителен роман „Мъчни хора\" (1943). В Цюрихския драматичен театър е поставена и първата му пиеса-реквием „Ето че те отново пеят\" (1945). Следват драмите „Санта Крус\" (1946), „Когато войната свърши\" (1949), „Граф Йодерланд\" (1951) и големият му световен успех - комедията „Дон Жуан или Любовта към геометрията\" (1953). Слава на белетрист му донасят романите „Щилер\" (1954), „Хомо Фабер\" (1957) и „Ще се нарека Тантенбайн\" (1964). През последните години на живота му вниманието привлякоха повестта му „Монтаук\" (1975), драмата „Триптих\" (1978) и повестите „Човекът се появява през олоцена\" (1979) и „Синята брада\" (1982). В творчеството си Фриш разглежда отчуждението на съвременния човек от света, себеподобните и самия себе си, като застъпва възгледите си на хуманист и моралист. Умира през 1991 г.

www.limmatverlag.ch/Default.htm?/frisch/
Разбрах

Сайтът използва „бисквитки“ (cookies) за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Ако останете тук, приемаме, че се съгласявате с употребата на „бисквитки“ (cookies). Прочети