Физика на тъгата/твърда корица/

Автор: Георги Господинов

Литературните звезди на новото хилядолетие
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 17

Издател Жанет-45
Брой страници 344
Година на издаване 2015
Корици твърди
Език български
Тегло 427 грама
Размери 21x13
ISBN 9786191863914
Баркод 9786191863914
Категории Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

"Меланхолията бавно залива света... Нещо е зациклило във времето и есента не иска да се отмести, всеки сезон е есен. Световната есен. Пътуването също не лекува тъга. Трябва да се търси нещо друго."

Аз сме. Едно момче говори - от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през 1970-1980-те, от старо бомбоубежище утре.
Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои.
Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва - постапокалиптичен читател, бог или охлюв.

Ключови думи: Литературните звезди на новото хилядолетие, Под коя литературна звезда сме родени, Георги Господинов, Когато се раждаха шедьоврите

от Коко / дата: 07 окт 2023

Трябва да четем по една книга и докато четем книгата да не се интересуваме от други заглавия и да не влизаме в книжарници докато не прочетем започнатата книга

от И. Джисов / дата: 23 сеп 2023

Абсолютно препоръчвам книгата! И не мога да разбера, на каква база е този негативизъм към книгата и автора. Определено стилът на писане е различен и нестандартен. Книгата не е поредният разказ който да следвате с лекота, ред по ред, а трябва малко да си размърдате сивото вещество. Има интересни идеи и паралели. На моменти те развеселява в други те стяга и натъжава. Точно както е името "Физика на тъгата" разказът започва меланхилично, постепенно се прокарва една сивота и се стига до тъгата. В главата за "Физиката на главата" авторът е вкарал малко повече физични научни термини, с което затруднява четенето, както казах трябва да си размърдаш мозъка. Ако не ви е леко на душата, книгата може да ви дойде малко по-сива и тежка, но не означвава че е лоша!

от Ваня Хинкова / дата: 24 ное 2016

“Незначителното и малкото – там се таи животът, там гнезди той.”

“Дадох си сметка, за пръв път с тази яснота (яснотата на януарския въздух), че онова, което остава не са извънредните моменти, не са събитията, а тъкмо нищонеслучващото се. Време, освободено от претенцията за изключителност. Спомени за следобеди, в които нищо не се е случило. Нищо, освен живота, в цялата му пълнота.”

(Из "Физика на тъгата")

Честита награда "Ян Михалски" на Георги Господинов и книгата му! Това е признание за цялата българска литература!!!

от Слави / дата: 10 фев 2014

Фен съм- това си е!

от Ваня / дата: 23 юни 2013

Моя приятелка ми предложи книгата. Признавам си първите шестдесетина страници бяха трудни за мен. Бях на прага да се откажа да чета. Направих усилието от любопитство и най- вече заради моята приятелка- и не съжалявам. Книгата е интересна, стойностна, увличаща. Книгата вероятно не е за всеки. За мен, не малко от изказаното е спорно, но показва интелектуалния потенциал на автора. Това е една от добрите книги на български автор!

от Мунчо / дата: 27 мар 2013

Странно как в тези коментари прозира написаното в един популярен сайт за книги известен със своите теории на конспирацията за литературната мафия в България и тн за Горги Господинов.
Изводът е ясен - срещу Господинов се пише от завист за постигнатите му успехи. Той накара българина да чете във времето на чалга културата, а това не е малко изобщо! И за това много му завиждат.

от Горното / дата: 26 мар 2013

Ами защо не си ги напишеш сам тогава? То кой не може да пише за мухите, за чушките, за тоалетните? Дори децата в начална степен на образование ще го направят по- добре от него. Боже, с такива жалки текстчета се представя този недоносен автор. Би трябвало да потъне в земята от срам, а той тръгнал дори да ги публикува. Какъв срам!!!

от Мека Топлина / дата: 21 мар 2013

Точно такива наративи обичам - много мек и топъл разказвач е Георги Господинов, думите му се разтапят в устата като свиленградски локум...

от Горното / дата: 21 мар 2013

П. П - Това наистина ли е написано от въпросния Георги Господинов? Моля ви, кажете ми че се шегувате...

Кръговратът на една чушка

Чушките божествено творя на лютеница
чушките умират в огъня
в лютеница се превръщат
от коя деца повръщат
и в клозета престояват
като ланшна слама
Погледнах вътре във котела
във който вряха чушките
и като Бог ги претворявах в мармалад
едно око ме гледаше от мрачната му бездна
надникнах
бе семка от чушка
и таз година ще има лютеници
и чушките ще мрат
и ще оживяват в лютеница,
която ще отива в тоалетната.

от Горното / дата: 21 мар 2013

Не, не не, просто не ми се четат повече глупости, честно ви казвам. Не искам да знам какво още е съчинено за тоалетните и естествения подбор на мухите... Съжалявам, но и аз си имам граница на търпението, моля ви се...

от Валя / дата: 19 яну 2013

Един от малкото европейски автори в България. Страхотно топъл разказвач - дълбок и лек...

от Гриша Бончев / дата: 11 фев 2012

Георги Господинов е явление в родната словесност,несъизмеримо с нито едно досега.Всиочките ни други писатели - от Вазов и Ботев до Сиромахов и Попов - могат дружно да му се поклонят и да си направят харакири,понеже те следват жанровите и естетическите рамки и канони,докато Господинов ги претворява и моделира по свой образ и подобие.Нормално е завистниците и бездарниците да роптаят срещу блясъка на таланта му - винаги е било така в България и винаги ще бъде.Но докато има писатели първа категория като Господинов,следвани от по-малко талантливите,но най-малкото обещаващи кохорти на младите надежди Богдан Русев,Иво Сиромахов,Бойко Белински,Адриян Лазаровски,Калин Терзийски,Петьо Ангелов и Йодран Матеев,светлина за българската литература има!

от Царят е съвсем гол / дата: 11 фев 2012

Коментарът е изтрит от администратор.

от Маринова / дата: 10 фев 2012

Стари образи, родени от други автори и компилирани от Г.Господинов.

от Поезия а`ла Господинов / дата: 10 фев 2012

Кръговратът на една чушка

Чушките божествено творя на лютеница
чушките умират в огъня
в лютеница се превръщат
от коя деца повръщат
и в клозета престояват
като ланшна слама
Погледнах вътре във котела
във който вряха чушките
и като Бог ги претворявах в мармалад
едно око ме гледаше от мрачната му бездна
надникнах
бе семка от чушка
и таз година ще има лютеници
и чушките ще мрат
и ще оживяват в лютеница,
която ще отива в тоалетната.

от Мойсей / дата: 17 дек 2011

Ох, недей, похарчили са пари и за твърди корици, в тая криза...

от А. П. / дата: 14 дек 2011

Този "Пътеводител на българския минотавър" ще ви отнесе главите. Това е същински литературен джазззз.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Тази книга е трудна за започване. Трудна е и за забравяне, след като я прочетеш.
Чете се бавно, защото, освен разказани истории и митове, в нея живеят тишината и поезията.
Всичко вътре те зове към лабиринта на спомените (твоите) и съпреживяването, в който, попаднеш ли веднъж, не можеш да излезеш. Написаните думи, като нишка в ръцете на автора, се оплитат незабелязано около теб и те правят част от физиката на тъгата. Превръщат те в емпат. Защото всички ние сме истории. Онези, които са се случили на другите преди нас.
Аз сме всичко, което се е случило и го разказвам, за да разбера себе си, другия, живота, света, вечността, нищото...
Ти си, защото някой друг е. Ставаш възможен в света, заради случването на друг човек.
Съществуването ти се определя от съществуването на всичко друго.
Аз сме...
Остава следата след историята, независимо дали се е случила на теб, преживяна е от друг човек или е само една измислица, родена от нечия фантазия.
Ние сме едно. И онова, което ни белязва най-силно, е тъгата. Тъга е и онова нещо, което може да сближи хората и да ги направи по-човечни. Физиката на тъгата.
Безсмъртието е разказана история...

Любина Йорданова, Хеликон Русе

Георги Господинов е роден на 7 януари 1968 година. Завършил е българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Редактор на в. \"Литературен вестник\". Докторант в Института за литература при БАН. Пише поезия, проза и литературна критика.
Автор на стихосбирките - Лапидариум,1992 (Национална литературна награда за дебют Южна пролет) и Черешата на един народ, 1996 (Годишната награда на Сдружение на български писатели за най-добра книга на 1996-а година.) През 1998-а Черешата на един народ излиза във второ издание.
Първият му роман Естествен роман (1999) получава Специална награда на Националния конкурс \"Развитие\" за съвременен български роман. Второ издание – 2000 г. Романът е публикуван на сръбски в белградското издателство “Геопоетика” през септември 2001 г.
На френски “Естествен роман” излезе през януари 2002 г. в парижкото издателство “Phebus” и беше широко оценен от френскоезичната преса. Le Courrier (Женева) го нарича “машина за истории”, а Livres-Hebdo (Париж) го определя като “едновременно смешен и ерудиран, пошъл и изискан, но блестящ във всяко отношение и новаторски по форма”. Романът излиза на македонски през 2003 г. в издателство “Темплум”, Скопие.
Следва сборникът с разкази И други истории (2001). През 2003 тя излиза на френски в парижкото издателство “Arlea” под заглавие “Alphabet des Femmes”. “Остро перо и нежен поглед” – така го определя френският всекидневник “Le Nouvel Oservateur”.
Господинов е съставител (в съавторство) на книгите-мистификации: Българска христоматия (1995) и Българска антология (1998).
През 2001 г. той участва в международни литературни четения заедно с американския поет Джон Ашбъри и португалския нобелист Жозе Сарамаго в Коимбра, Португалия, както и с шотландския писател Ървин Уелш в София.
Участва в представителни антологии на българската литература на английски, немски, френски. Негови стихотворения и разкази са превеждани и публикувани в литературни периодични издания във Франция, Германия, САЩ, Унгария, Гърция, Финландия, Хърватска, Дания, Великобритания и др.
Най-новата книга на Георги Господинов е стихосбирката “Писма до Гаустин”.


Информация за Георги Господинов може да намерите още в:

www.lmda.net/din/aut_lmda.php?Id=4925

www.lelibraire.com/din/aut.php?Id=4925

http://www.bulgaria-france.net/imcult/cult.html

www.zazieweb.fr/site/fichelivre.php?num=3144

www.largeur.com/expDebat.asp?pagePos=5&debID=255

www.nouvelobs.com/articles/p1948/a12489.html

www.online.bg/kultura/my_html/2230/c-nature.htm

www./sites.estvideo.net/mediaselestat/nouveautes/livre/adulte/litterature_03_02.htm
Разбрах

Сайтът използва „бисквитки“ (cookies) за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Ако останете тук, приемаме, че се съгласявате с употребата на „бисквитки“ (cookies). Прочети