Трябва да четем по една книга и докато четем книгата да не се интересуваме от други заглавия и да не влизаме в книжарници докато не прочетем започнатата книга
Издател | Жанет-45 |
Брой страници | 344 |
Година на издаване | 2015 |
Корици | твърди |
Език | български |
Тегло | 427 грама |
Размери | 21x13 |
ISBN | 9786191863914 |
Баркод | 9786191863914 |
Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Аз сме. Едно момче говори - от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през 1970-1980-те, от старо бомбоубежище утре.
Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои.
Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва - постапокалиптичен читател, бог или охлюв.
Ключови думи: Литературните звезди на новото хилядолетие, Под коя литературна звезда сме родени, Георги Господинов, Когато се раждаха шедьоврите
Трябва да четем по една книга и докато четем книгата да не се интересуваме от други заглавия и да не влизаме в книжарници докато не прочетем започнатата книга
Абсолютно препоръчвам книгата! И не мога да разбера, на каква база е този негативизъм към книгата и автора. Определено стилът на писане е различен и нестандартен. Книгата не е поредният разказ който да следвате с лекота, ред по ред, а трябва малко да си размърдате сивото вещество. Има интересни идеи и паралели. На моменти те развеселява в други те стяга и натъжава. Точно както е името "Физика на тъгата" разказът започва меланхилично, постепенно се прокарва една сивота и се стига до тъгата. В главата за "Физиката на главата" авторът е вкарал малко повече физични научни термини, с което затруднява четенето, както казах трябва да си размърдаш мозъка. Ако не ви е леко на душата, книгата може да ви дойде малко по-сива и тежка, но не означвава че е лоша!
“Незначителното и малкото – там се таи животът, там гнезди той.”
“Дадох си сметка, за пръв път с тази яснота (яснотата на януарския въздух), че онова, което остава не са извънредните моменти, не са събитията, а тъкмо нищонеслучващото се. Време, освободено от претенцията за изключителност. Спомени за следобеди, в които нищо не се е случило. Нищо, освен живота, в цялата му пълнота.”
(Из "Физика на тъгата")
Честита награда "Ян Михалски" на Георги Господинов и книгата му! Това е признание за цялата българска литература!!!
Фен съм- това си е!
Моя приятелка ми предложи книгата. Признавам си първите шестдесетина страници бяха трудни за мен. Бях на прага да се откажа да чета. Направих усилието от любопитство и най- вече заради моята приятелка- и не съжалявам. Книгата е интересна, стойностна, увличаща. Книгата вероятно не е за всеки. За мен, не малко от изказаното е спорно, но показва интелектуалния потенциал на автора. Това е една от добрите книги на български автор!
Странно как в тези коментари прозира написаното в един популярен сайт за книги известен със своите теории на конспирацията за литературната мафия в България и тн за Горги Господинов.
Изводът е ясен - срещу Господинов се пише от завист за постигнатите му успехи. Той накара българина да чете във времето на чалга културата, а това не е малко изобщо! И за това много му завиждат.
Ами защо не си ги напишеш сам тогава? То кой не може да пише за мухите, за чушките, за тоалетните? Дори децата в начална степен на образование ще го направят по- добре от него. Боже, с такива жалки текстчета се представя този недоносен автор. Би трябвало да потъне в земята от срам, а той тръгнал дори да ги публикува. Какъв срам!!!
Точно такива наративи обичам - много мек и топъл разказвач е Георги Господинов, думите му се разтапят в устата като свиленградски локум...
П. П - Това наистина ли е написано от въпросния Георги Господинов? Моля ви, кажете ми че се шегувате...
Кръговратът на една чушка
Чушките божествено творя на лютеница
чушките умират в огъня
в лютеница се превръщат
от коя деца повръщат
и в клозета престояват
като ланшна слама
Погледнах вътре във котела
във който вряха чушките
и като Бог ги претворявах в мармалад
едно око ме гледаше от мрачната му бездна
надникнах
бе семка от чушка
и таз година ще има лютеници
и чушките ще мрат
и ще оживяват в лютеница,
която ще отива в тоалетната.
Не, не не, просто не ми се четат повече глупости, честно ви казвам. Не искам да знам какво още е съчинено за тоалетните и естествения подбор на мухите... Съжалявам, но и аз си имам граница на търпението, моля ви се...
Един от малкото европейски автори в България. Страхотно топъл разказвач - дълбок и лек...
Георги Господинов е явление в родната словесност,несъизмеримо с нито едно досега.Всиочките ни други писатели - от Вазов и Ботев до Сиромахов и Попов - могат дружно да му се поклонят и да си направят харакири,понеже те следват жанровите и естетическите рамки и канони,докато Господинов ги претворява и моделира по свой образ и подобие.Нормално е завистниците и бездарниците да роптаят срещу блясъка на таланта му - винаги е било така в България и винаги ще бъде.Но докато има писатели първа категория като Господинов,следвани от по-малко талантливите,но най-малкото обещаващи кохорти на младите надежди Богдан Русев,Иво Сиромахов,Бойко Белински,Адриян Лазаровски,Калин Терзийски,Петьо Ангелов и Йодран Матеев,светлина за българската литература има!
Коментарът е изтрит от администратор.
Стари образи, родени от други автори и компилирани от Г.Господинов.
Кръговратът на една чушка
Чушките божествено творя на лютеница
чушките умират в огъня
в лютеница се превръщат
от коя деца повръщат
и в клозета престояват
като ланшна слама
Погледнах вътре във котела
във който вряха чушките
и като Бог ги претворявах в мармалад
едно око ме гледаше от мрачната му бездна
надникнах
бе семка от чушка
и таз година ще има лютеници
и чушките ще мрат
и ще оживяват в лютеница,
която ще отива в тоалетната.
Ох, недей, похарчили са пари и за твърди корици, в тая криза...
Този "Пътеводител на българския минотавър" ще ви отнесе главите. Това е същински литературен джазззз.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Тази книга е трудна за започване. Трудна е и за забравяне, след като я прочетеш.
Чете се бавно, защото, освен разказани истории и митове, в нея живеят тишината и поезията.
Всичко вътре те зове към лабиринта на спомените (твоите) и съпреживяването, в който, попаднеш ли веднъж, не можеш да излезеш. Написаните думи, като нишка в ръцете на автора, се оплитат незабелязано около теб и те правят част от физиката на тъгата. Превръщат те в емпат. Защото всички ние сме истории. Онези, които са се случили на другите преди нас.
Аз сме всичко, което се е случило и го разказвам, за да разбера себе си, другия, живота, света, вечността, нищото...
Ти си, защото някой друг е. Ставаш възможен в света, заради случването на друг човек.
Съществуването ти се определя от съществуването на всичко друго.
Аз сме...
Остава следата след историята, независимо дали се е случила на теб, преживяна е от друг човек или е само една измислица, родена от нечия фантазия.
Ние сме едно. И онова, което ни белязва най-силно, е тъгата. Тъга е и онова нещо, което може да сближи хората и да ги направи по-човечни. Физиката на тъгата.
Безсмъртието е разказана история...
Любина Йорданова, Хеликон Русе