Книгата не съм чел, но филма съм го гледал. Не мога да правя сравнение в случая, но Троянов е писател от световна величина, много добре е запознат с нашата действителност, особено тази преди 89г. А и всеки класик може да има и слаби произведения. Колкото това, че е приел исляма, не ми се вярва.
Светът е голям и спасение дебне отвсякъде
Автор: Илия Троянов
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Сиела |
| Брой страници | 232 |
| Година на издаване | 2007 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 298 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | |
| Баркод | |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
През 1976 година в малък град на социалистическа България се ражда Алекс, който скоро напуска родното място. Светът е голям и широк и все някъде в него Алекс трябва да намери своето спасение. То дебне отвсякъде, затаено и смълчано – в родината, в бежански лагери, в близки и далечни континенти. А може би се крие в знанието за началото, за корена, за рода. Вярно ли е, че който знае откъде е тръгнал, е наясно къде отива? Трийсет години по-късно, загубил родителите си в катастрофа, Алекс се среща с дядо си, който постепенно го връща към живота, и двамата предприемат ново пътуване... в обратна посока. Пътуване, в което човек търси себе си, променя се и се развива.
Илия Троянов е роден в София на 23 април 1965 г. Семейството му емигрира през 1971 г. в Германия, където получава политическо убежище. Израства в Кения, пише на немски език. През 1999 г. се установява за пет години в Индия, където приема исляма. Завършил е право и етнология. Живее в Германия и в Южна Африка. Не се задържа трайно никъде.
Носител е на литературните награди "Бертелсман" (1997) и Адалберт фон Шамисо (2000), както и на Марбургската литературна награда (1996), отличен е с наградата за белетристика на Лайпцигския панаир на книгата (2006) и с Берлинската награда за литература (2007).
Книгите му са превеждани във Великобритания, Испания, Норвегия, Полша, Франция
Понякога представя творческия си процес чрез сайтовете си, за да могат интересуващите се да проследят писането от самото начало.
Автор е на "Кучешки времена. Завръщане в чужда страна" (1999) – сборник интервюта и репортажи за живота в България в годините на преход; "Край вътрешните брегове на Индия" (2003); "За свещените извори на исляма" (2003); "Номад на четири континента" (2007)
С изключение на гениално намереното заглавие, романът е на границата с посредственото. Възможно е за германците да е интересен. Вероятно ги привлича екзотичното в него. Аз лично се насилих да я прочета до края. Смятам да гледам филма обаче, за който казват е много добър, но не бих потърсил друго от Троянов за четене. Този роман ми се струва повече да е сбор от есеистични разсъждения, кратки и разказани пътьом историйки и много описания (предимно на възприятия и усещания). Определено има много и добри и силни метафори и сравнения. Сюжетът обаче се развива мудно - бай Дан тръгва да търси Алекс чак в последната третина на книгата (а това предполагам ще е централното във филма). До този момент не се е случило почти нищо.
Нели, права си. ФИЛМЪТ Е ПО-ХУБАВ! Като се има предвид, че Троянов е работил по него, явно е изгладил някои неща от книгата.
Илия Троянов е великолепен автор на световно ниво! Въпросите за неговата вяра са безумно глупави и дребнави.
Преди да публикувате коментари за книги се научете да пишете правилно!
Хора пишете за впечатленията си от книгата, а не за разни други странични неща, който също са важни, но не са конкретно мнение за книгата. Предстой ми да я чета. Затова искам мнения! :)
очудвам се на тези,които хвалят тази книга. за мен тя е пълна боза от неясни за българите понятия и похвати.а тези ,които я хвалят вероятно са получили плик с пари от автора. истина,истина ви казвам!
Филма ми се струва по-добър от книгата. Това е лично мнение ;)
Подобни грешки на корицата са странни. С исляма не бива да се зайграва човек, В сърцата не тези хора има повече омраза от които и да е други. Така,че по-полека с тях!
Браво на читателката Ростислава.
Със сигурност Илия Троянов не е приел исляма, но както той каза в интервютата си в България, толкова му е писнало да отрича, че вече е спрял. Не мога да разбера това ли е най-важното? А книгите му?
и аз не знам илийката да е станал от нашите, но с това християнско име, ще бъде чудо голямо, ако влиза в джамия. майстор си е той на писането, но пък като си помисля колко наши има в германията (малката турция) като нищо да е сменил верата.
Много съм разочарована, че автора е приел исляма. На времето нашите предци са си давали живота за да не приемат тази тъмна вяра, а автора го е сторил доброволно. И даже сякаш се гордее с това, че го е й написал на корицата. Жалко.
Оправете грешката: Всичко след втория абзац от раздел Анотация се отнася за Автора. Написано е така, че читателите се бъркат.
Чудесна книга, чудесно ревю е написала за нея служителката в Хеликон Русе!
Защо трябва да се гледа дали е приел исляма или не е. Важното е, (е пише прекрасно и трябва да се прочете от хора, които искат да прочетат класно четиво...
За да е по-интересно за хората.Малко ексцентричност,приумица на артистичните натури един вид.Но може да е и комунистическа манипулация.
Защо продължава да се твърди за Илия Троянов,че е приел исляма, след като той самият в интервю го отрече?!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Книгата не я бях чела. Все отлагах, все не ми достигаше време… Затова пък когато разбрах,че София Филм Фест организира прожекция в Доходното здание за цялата русенска общественост – жадна за култура и кино – реших, че е настъпил моят час да се реванширам към този така хвален автор и отидох... Не знам как точно да опиша тези два часа, които съпреживях с главните герои – мъдрият и вечно спокоен Бай Дан, който сякаш винаги имаше отговор на всеки въпрос, и малкият - голям, объркан и уплашен Сашко... Казвам ви - смях се с тях, плаках с тях, страдах и унивах, възторгвах се и обичах... И накрая и аз като младото и неопитно момче повярвах, че Светът е голям и спасение дебне отвсякъде... Затова на излизане от залата си казах, че трябва непременно да прочета тази книга...
Сега същото казвам и на вас, уважаеми читатели: Трябва непременно да прочетете тази книга! Илия Троянов притежава не само удивителната способност да разказва увлекателно истории (нещо, което не всеки писател умее да прави, колкото и парадоксално да звучи), но и съумява да ни направи част от своята история. Така че... Четете! Прочетете тази книга, която може да научи всеки от нас на нещо:
Че животът е като игра на табла и понякога не е чак толкова важно какви зарове ще ти се паднат, а как ще ги изиграеш, защото - както и в живота - няма лоши числа, има лоши играчи...
Че когато останеш без изход и вече няма никаква надежда за спасение – просто трябва да смениш тактиката, да рискуваш смело – пък каквото ще да става...
Че във всеки от нас, независимо дали сме граждани на собствената си държава или сме избягали в някое отдалечено кътче на планетата Земя, живее по един емигрант (а емигрантът е човек, който търси своето място под слънцето)... Но за да можем да разперим криле и да полетим – първо трябва да разберем кои сме, откъде идваме... И когато това стане – едва тогава ще можем да продължим напред... Дори без значение къде точно ще отидем – всички пътища ще бъдат наши... Защото ще сме разбрали най-важното - а именно това, че Светът е голям, но Спасение идва най-вече оттам, където някой ни чака и ни обича...
Сега същото казвам и на вас, уважаеми читатели: Трябва непременно да прочетете тази книга! Илия Троянов притежава не само удивителната способност да разказва увлекателно истории (нещо, което не всеки писател умее да прави, колкото и парадоксално да звучи), но и съумява да ни направи част от своята история. Така че... Четете! Прочетете тази книга, която може да научи всеки от нас на нещо:
Че животът е като игра на табла и понякога не е чак толкова важно какви зарове ще ти се паднат, а как ще ги изиграеш, защото - както и в живота - няма лоши числа, има лоши играчи...
Че когато останеш без изход и вече няма никаква надежда за спасение – просто трябва да смениш тактиката, да рискуваш смело – пък каквото ще да става...
Че във всеки от нас, независимо дали сме граждани на собствената си държава или сме избягали в някое отдалечено кътче на планетата Земя, живее по един емигрант (а емигрантът е човек, който търси своето място под слънцето)... Но за да можем да разперим криле и да полетим – първо трябва да разберем кои сме, откъде идваме... И когато това стане – едва тогава ще можем да продължим напред... Дори без значение къде точно ще отидем – всички пътища ще бъдат наши... Защото ще сме разбрали най-важното - а именно това, че Светът е голям, но Спасение идва най-вече оттам, където някой ни чака и ни обича...
Ваня Хинкова – Хеликон Русе
Илия Троянов е роден на 23 август 1965 година в София. През 1971 година семейството му емигрира в Западна Германия, където получава политическо убежище. През 90-те години Троянов пише няколко документални книги за Африка, съставя антология на съвременната африканска литература и превежда африкански автори на немски. Първият му роман „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ („Die Welt ist gro? und Rettung lauert ?berall“) е издаден през 1996 година, а през 2008 г. на екрана излиза едноименният филм на Стефан Командарев, който се превръща в една от най-успешните продукции на съвременното българско кино и представлява екранизация на романа.
Илия Троянов е и автор на документалния филм за лагерите по комунистическо време в България: „Напред, но нека никога да не забравяме. Балада за български герои”.
Илия Троянов е и автор на документалния филм за лагерите по комунистическо време в България: „Напред, но нека никога да не забравяме. Балада за български герои”.
