Прави ми впечатление, че "рецензията" на Воронин се състови единствено от лични нападки към автора. Нито се обосновава, нито коментира текста.
Мисия Лондон
Автор: Алек Попов
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Сиела |
| Брой страници | 300 |
| Година на издаване | 2009 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 336 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9789542805519 |
| Баркод | 9789542805519 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
"Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г.Удхауз, Роалд Дал и Том Шарп. ...В "Мисия Лондон" има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното – чувство за мярка. Изобщо не е прсилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература. ... Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика и негов съименик Алеко Константинов."
Христо Кьосев, в-к. "24 Часа"
"Мисия Лондон" предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С "Мисия Лондон" Алек Попов прави блестящ романен дебют."
Улрих М. Шмид, в. "Ное Цюрихер Цайтунг"
"...романът му е истински урок по комуникативно писане, без това да смалява "естетическата стойност" на произведението; пример за умен бестселър; зашеметяващо заиграване с добре познатото ни нескопосано "автоевропеизиране" на (юго)източния човек, но също така и със студеното равнодушие на богатия Запад, и с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания блясък се оставят да ги водят за носа."
Теофил Панчич, "Време", Белград
"...според мен е най-смешната книга в новата българска литератуара. Толкова смешна, че накрая на човек му се доплаква."
Георги Цанков, "Вестник за жената"
Много ми е интересно как успяха да се извъдят критици точно пък на тази книга!!! И ми е любопитно въпросните критици на кое произведение ще кажат "хубаво" и "добро", щом това не може да заслужи такива определения?!. Авторът бил протеже на властта и връзкар - ами супер, голям късмет за него и неговия огромен талант, защото предполагам, в днешно време да убедиш издателите да те публикуват, при положение, че според всякакви класации четящата част от населението прогресивно намалява, ще да е доста трудно?
Книгата е прекрасна, филмът също, дано да се появяват повече такива на българския пазар.
А талантът си Алек Попов доказва и в писането на разкази - силно препоръчвам!
Търси се спонсор или рекламодател,който да финансира издаването на книгата „Издирване на убийците”,”Диктатура”,на Михаил Вашкевич ,писателят-дисидент от Беларус,бежанец в България.Илюстрираното издание ще включва нов начин да разглежда историята на Белорусия,Русия и България,стратегията и перспективата на развитие на тези нации и държави.Инвеститорът ще получи екземпляри от книгата на стойност,надхвърляща инвестицията,презентация на няколко страници в книжното тяло (включително цветни)плюс идентична безплатна реклама при последващи издания.За повече информация телефонирайте на tel;+3592 9832148; +359 898 585 231;02/8705542; 0887-213163; 0889-200141;02/8701135; 02/4894545; 02/8896618; 02/4894545; 0893-423422.
ATTENTION!A writer-dissenter from Belarousse,Michael Vashkevich a refugee in Bulgaria,is looking for a publishing company to publish his books``Murderers``,``Dictators``,``Killers``,etc.Help 10 000$.Editor Maria Kolarova,our address is; [email protected]; [email protected]; tel.(++3592)8705542; GSM 0889-200141.
Съюз на Писателите в България
THE WRITER`S UNION OF BULGARIA
ПИСАТЕЛИТЕ са ПРОРОЦИТЕ на ЧОВЕЧЕСТВОТО!
ПИСАТЕЛ Е ТОЗИ, КОГОТО СМЯТАТ ЗА ТАКЪВ !
П О К А Н А
Съюзът на Писателите в България - www.worlduni.narod.ru, [email protected] , най-учтиво Ви кани на редовни сбирки, провеждащи се на ул. "Бенковски"№ 25,
в сградата на ”Посолство на Мира” към Световната Обединителна Организация:
- всяка неделя от 11 часа, всеки понеделник от 18 часа, всяка сряда от 16 часа.
Темата за м. юни е: ``Гуманизм человеколюбия``. Гледи и слушай нас на живо по Интернет на този адрес; http://www.bnptv.info/index.php?option=com_content&view=article&id=425:2009-09-30-13-35-59&catid=64:kulturasp&Itemid=121 ;
Г-н Вашкевич,Allah Akbar.
Стихотворението „Молитва” е написано по тананикането на мелодията на една много стара песен „Спряла между облачета бели”,коята се е пеела от народа. Авторът на текста и музиката са неизвестен и. Не съм публикувала никъде стиховете си.
М О Л И Т В А
Няма по свят и по силен.
Нямам друг Бог освен теб
Моята молитва е тази вечер
Спасителю подай ми ти ръка.
О, Господи, Велик и Всемогъщи,
Велик и Всемокъщ си ти за мен,
Чудодеец и Творец си на доброто.
Ти знаеш всяка мисъл в мен.
И тази нощ изливам аз пред Тебе.
Душата си изпълнена с тъга.
Ако случайно сте се запалили по българските книги, прочетете \"Самурай от Надежда\". Страхотна е. В сравнение с нея, "Мисия Лондон" ми се струва надценена.
много си е хубава книгата, а и е доста близка до реалността. да не мислите, че посолството го беше грижа за хората, които не можеха да се приберат от Лондон в България заради проклетия вулкан? а всичките ония патици по парковете кво си мислите, че в България няма да ги изядат ли?! ще ги изядат като едното нищо и няма да им мигне окото даже!
Воронин е името на един талантлив и много успешен писател, на чийто малък пръст Алек Попов не може дори да се намаже. Лицето Попов е рожба на сегашната ни нраствена и икономическа драма, откъдето и да го погледнеш е протеже на властите и мекере на настоящето нш мракобесие.
Воронин.. Ако имах такава фамилия не бих критикувал българската литература..
Напълно съм съгласен с Воронин (3).
Има една пасмина - пишмян писатели, а и не само (музиканти, певци, актьори), който са хипер набедени и не се допускат нови имена.. Жалко е.. THUMBS DOWN!
Страхотна книга от български автор! Българската литература определено се раздвижва напоследък и доказва, че може да предлага смешни, забавни, дръзки и интелигентни истории, които по нищо не отстъпват на западните образци! Немея пред таланта и размаха на Алек Попов, най-големия европейски писател днес според мен!
Току-що гледах филма и още съм под впечатлението на дръзкия (или поне не-страхлив!) сценарий! Не съм чел книгата, която е послужила за литературна основа, но очевидно авторът има преки впечатления от живота в българските посолства по света…
Типичната слабост на родните актьори (да играят себе си) в случая е направо полезна, тъй като безупречно пресъздават простотията на родната дипломация и съпътстващите я “кадри” ;-) Единствено неубедително стоеше Юлиян Вергов, тъй като лековатото му излъчване не подхожда за посланик, дори той да е леке и връзкарче – този актьор би паснал повече за роля на низов чиновник.
Орлин Горанов обаче направо излъчва артистична класа – този човек си я има и всички го знаем! И тук не ни разочарова!
Не искам дори да си помислям коя президентска съпруга е послужила за първообраз на героинята във филма, макар всички да се досещаме, пък и оригиналното и име в романа е достатъчно красноречиво – Селянова ;-) Актрисата Шинова не блести с нищо, но сценографите, майсторите на костюми и гримьорите на филма са се справили направо блестящо – от героинята лъха безвкусица, селяния, простащина и гадост! Това си е супер творческо постижение!
Сценарият наистина ме докосна, разсмя на няколко пъти и почти разплака – толкова е реалистичен, че сатирата се съдържа в ежедневните случки и не може да остави никой нормален българин равнодушен!
Горещо препоръчвам филма на всички! Ще се смеете от сърце и ще се сетите за доста политически фигури със съжаление за нещастното им живуркане като човекоподобни същества! Това само по себе си е прекрасно изживяване!!!
Книжката я четох доста одавна, може би още при първото й издаване, и ми се стори доста интересна. Забавна е, макар и да не е особено приятно българите отново да не сме представени в най-бляскавата си страна. Все пак героите са доста реални. С нетърпение очаквам филма.
Авторът е един самозабравил се и лансиран отвсякъде незнайно защо човек. Да се слезе малко на земята и да се огледа в реалния живот, че може един ден да му секне кранчето. Това пример защо българската литература не върви напред и няма авторитет, ами ето заради таква алековци-протежета.
Изключително досадна книга. Плоска и с недомислен език.
Убийствено смешна книга! Страхотен хумор и оригинална история, особено това с патиците от Уест Енд. Сюжета не само е доста реалистичен, но и е поднесен по такъв начин, че всеки може да го разбере. Прочетете я, преди да гледате филма.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Винаги съм считал, че положителните рецензии за една творба пряко или косвено всяват недоверие в читателя спрямо нея. Затова - по мой си навик - никога не прелиствам твърде хвалени от пресата и специалистите книги, но при две условия нарушавам това свое табу – /1/ако творбата е българска, и /2/ако се филмира.
В случая с Алек Попов и неговата “Мисия Лондон” трябва да си призная с ръка на сърцето, че изчетох книгата с неочаквано за самия мен увлечение, което рядко проявявам към откровено сатирични съвременни текстове. Книгата ме впечатли най-вече с хапливия си език и с неочаквания за мен избор на тематика.
Алек Попов се прицелва в доста болезнен за нас, българите, проблем – проблемът за невъзможността ни да се чувстваме европейци там, където наистина трябва да се чувстваме такива. А това е невъзможност, породена от отрицателните страни на балканския, на байганювския ни манталитет. Авторът е критичен по линия и на поведението ни, и на лицето ни пред западния свят. Същевременно Попов обаче се стреми да бъде толерантен, да се отнесе с разбиране /но не и с примирение/ към неспособността ни да бъдем адаптивни към среда, в която май че така и така не ни е мястото. Силата на “Мисия Лондон” е именно в нюансите на авторовото отношение към едни по своему отрицателни персонажи, но всъщност персонажи – жертви на собствените си амбиции и на тоталното си неразбиране за мисия – не само в Лондон, но и в живота.
Искрено се надявам, че екранизацията, която вече може би е и приключена на снимачно ниво, няма да ощети богатството на образите и средата в романа на Алек Попов /авторът все пак е съсценарист на режисьора Димитър Митовски и това е гаранция за отстояване на творческите му възгледи/. И ако този филм не ни разочарова, ще можем да бъдем спокойни, че за литературата и киното ни отново са настъпили добри времена...
В случая с Алек Попов и неговата “Мисия Лондон” трябва да си призная с ръка на сърцето, че изчетох книгата с неочаквано за самия мен увлечение, което рядко проявявам към откровено сатирични съвременни текстове. Книгата ме впечатли най-вече с хапливия си език и с неочаквания за мен избор на тематика.
Алек Попов се прицелва в доста болезнен за нас, българите, проблем – проблемът за невъзможността ни да се чувстваме европейци там, където наистина трябва да се чувстваме такива. А това е невъзможност, породена от отрицателните страни на балканския, на байганювския ни манталитет. Авторът е критичен по линия и на поведението ни, и на лицето ни пред западния свят. Същевременно Попов обаче се стреми да бъде толерантен, да се отнесе с разбиране /но не и с примирение/ към неспособността ни да бъдем адаптивни към среда, в която май че така и така не ни е мястото. Силата на “Мисия Лондон” е именно в нюансите на авторовото отношение към едни по своему отрицателни персонажи, но всъщност персонажи – жертви на собствените си амбиции и на тоталното си неразбиране за мисия – не само в Лондон, но и в живота.
Искрено се надявам, че екранизацията, която вече може би е и приключена на снимачно ниво, няма да ощети богатството на образите и средата в романа на Алек Попов /авторът все пак е съсценарист на режисьора Димитър Митовски и това е гаранция за отстояване на творческите му възгледи/. И ако този филм не ни разочарова, ще можем да бъдем спокойни, че за литературата и киното ни отново са настъпили добри времена...
Цветомир Цанков, Хеликон – Габрово
С тази книга наистина ще се посмеете от сърце. Например с новия български посланик в Лондон Варадин Димитров. Той непрекъснато се опитва да овладее гнева си чрез „ цифрова терапия” , според съветите на „нашумял джобен наръчник” / малка закачка с десетките книги за самопомощ, обещаващи бърза промяна/… Посланикът упражнява терапията след срещи с подчинените си, обаче открива, че и числата до милион да преброи няма да успее да възстанови душевното си равновесие.
А колоритният готвач на посолството Коста Баничаров се забърква в истинска криминална афера, немислима за консервативните англичани: изчезват грижливо отгледаните и добре охранени патици на един лондонски парк…
Незабравими герои.
Много смешен, но и малко тъжен на моменти, е романът на Алек Попов. Но така е с добрите книги – карат те да се замислиш.
А колоритният готвач на посолството Коста Баничаров се забърква в истинска криминална афера, немислима за консервативните англичани: изчезват грижливо отгледаните и добре охранени патици на един лондонски парк…
Незабравими герои.
Много смешен, но и малко тъжен на моменти, е романът на Алек Попов. Но така е с добрите книги – карат те да се замислиш.
Маргарита Аргирова, Хеликон Витоша, София
Тoвa e eдин иcтинcки комичен европейски poмaн. В "Mиcия Лoндoн" имa oтличнo пoвecтвoвaниe, уceт зa дeтaйлa, cвeж xумop и нaй-вaжнoтo – чувcтвo зa мяpкa. Toвa e нaй-cмeшнaтa книгa в нoвaтa бългapcкa литepaтуpa. Cитуaциитe ca бългapcки, a xумopът, c кoйтo ca oпиcaни, e тънък aнглийcки. Oчевидно авторът има преки впечатления от живота в българските посолства по света…, тъй като безупречно пресъздава простотията на родната дипломация. Kнигата наистина ме докосна, разсмя на няколко пъти и почти разплака – толкова е реалистичен, че сатирата се съдържа в ежедневните случки и не може да остави никой нормален българин равнодушен! Горещо препоръчвам и филма на всички! Ще се смеете от сърце. Книгата е впечатляваща с изискания си стил и ирония.
Алеко Константинов би се гордял с Алек Попов.
Диана Иванова, Хеликон Пловдив - център
Алек Попов е роден през 1966 в гр. София. Завършил е НГДЕК и СУ “Климент Охридски”, българска филология. Публикувал е следните книги: Другата смърт (1992), Мръсни сънища (1993), Игра на магии (1994), Зелевият цикъл (1997), Пътят към Сиракуза (1998). През 2001 излиза романът му “Мисия Лондон”, преиздаден още същата година. Носител е на българската награда за фантастика “Гравитон”, на наградите “Павел Вежинов” за криминален разказ, на “Рашко Сугарев” за кратък разказ и др. Алек Попов е автор също така на есета, радиопиеси, сеценарии за филми и комикси. Негови разкази са преведени на немски, френски, датски, английски, полски, сръбски, унгарски, словенски, чешки и турски. Работил е като дипломат и редактор. В момента е директор на Дома на детската книга и главен редактор на списание “Родна реч”. Секретар на Българския П.Е.Н. Център. Сборникът разкази “Ниво за напреднали”, издаден през 2002, е отличен с наградата “Хеликон” за нова българска проза.
