Майките

Автор: Теодора Димова

Коментари: 1

Издател Сиела
Брой страници 188
Година на издаване 2006
Корици меки
Език български
Тегло 245 грама
Размери 20x13
ISBN 9546498904
Баркод 9546498904
Категории Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

"Едва ли Теодора Димова би могла да пожелае на читателите си приятно четене: нейният роман е вик и горестен упрек от името на всичко онова, което се опитваме да загърбим и да забравим. В този смисъл насладата от четенето звучи неуместно - "Майките" е написан не за четене, а за изстрадване." - Едвин Сугарев, "Литературен вестник"

от Лора / дата: 02 фев 2010

Невероятна и завладяваща книга, но не е за масовия вкус на хора, които не могат и не знаят как да четат.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Как се поражда жестокостта? Кога се събужда омразата? Как въздига глас в нас ненавистта и откъде тази сила – или безсилие? – да вдигнеш ръка срещу друго човешко същество и това ужасяващо желание да нараняваш... да удряш... да боли... да причиняваш болка – сякаш чуждата може да изкупи твоята собствена... Сякаш крясъците на другия – падналия, страдащия – могат да заглушат твоите собствени крясъци... Когато не си обичан... когато си сам... когато си малък... и уплашен... и обезверен... и изоставен... и отчаян... търсещ помощ... и убиващ… убиващ... убиващ...
Потресаваща! Това е думата, с която може да бъде описана книгата на Теодора Димова, ако трябва да изберем една-единствена такава. И макар заглавието и да е  „Майките”, всъщност това е книга за децата – Нашите деца! Децата, които сме оставили в дом, защото не можем да носим отговорност за тях... Или сме подхвърлили  на грижите на чужд човек, защото сме прекалено заети със себе си и нямаме нито време, нито нежност за тях... Децата, които не искаме и не обичаме, защото нас самите никой не ни е научил какво е любов, не ни е дал любов...  
За това са Майките - да ни научат как да обичаме другите и себе си... Най-вече себе си... И как да не убиваме единственото нещо, от което се хранят душите ни...

Ваня Хинкова – Хеликон Русе

Романът разкрива „познатото – непознато“,там,където персонажите не търпят трансформация,където натурализмът доминира над художествената фикция.Тук няма щастлив край.И въпреки всичко,между болката,омразата,погнусата, се промъква надеждата в образа на детето.
 Романът на Теодора Димова не поучава,не наставлява,а внушава потрес.

Кристина Казакова , Хеликон - Пловдив

Теодора Димова е родена през 1960 в София. Завършва английска филология в СУ \"Кл. Охридски\". Първата й пиеса \"Фюри\" печели през 1987 година награда на конкурс в БНР. През 1999 е публикувана в сборника Нова българска драма.

Следват пиесите \"Стая №48\" , \"Ерикепайос\", \"Калвадос, приятелю\" - публикувана в \"Литературен вестник\", записана в БНР в блестящото изпълнение на Кирил Варийски. Следват пиесите \"Игрила\" (публикувана в сп. \"Глас\"), \"Платото\", \"Неда и кучетата\". През 1999 година последните три пиеси излизат в самостоятелна книга. През 2000 година пиесата й \"Стопър\" печели Първа награда на прегледа на Нова българска драма в Шумен и Специалната награда на името на Маргарит Минков на Третия национале конкурс по драматургия. Получава също и номинация за драматургия на Съюза на артистите за 2000. През 2001 пиесата й \"Замъкът Ирелох\" печели субсидия за постановка в надпревара с драматурзи от почти всички балкански страни. Участвала е в международни уъркшопи по драматургия във Варна, Будапеща, Охрид и Лондон.

Поставени пиеси:


\"Игрила\" - реж- Елена Панайотова, Театър \"Сълза и смях\" - 1999.


\"Платото\" - реж. Величка Нейчева, ДТ Кърджали - 2000


\"Стопър\" - реж. Георги Михалков, Военен театър 2000


\"Замъкът Ирелох\" - реж. Георги Михалков, Младежки театър 2001



През май 2001 излиза първият и роман \"Емине\". Поради огромния интерес към него предстои второто му издание от ИК \"Жанет -45\". Ето и някои от отзивите за него:



\"... това е история,в която можеш да огледаш себе си,написана на език,който да припознаеш,със запомнящи се образи,които да заобичаш,за да се върнеш обратно и да я прочетеш още веднъж,както се препрочитат любими книги. Важен за българската литература роман. \"


Силвия Чолева, Литературен вестник


\"... Първият роман на Теодора Димова ,досега известна единствено като авторка на пиеси,още на пръв поглед обещава да бъде събите в най-новата ни литература. \"


Милена Кирова, в-к КУЛТУРА


\"... ЕМИНЕ има зрял романов стил. Неговата аналитична вглъбеност,лиризъм и патос отправят съм едно женско Аз,което мъчително узнава същността си на фатална жена /или по-точно на жена-фатум/ обречена да пресича времена, пространства, мъже... Това е книга за неведомото у нас, за чупливостта и устойчивостта ни. Книга за раздвояването, чрез което постигаме единството си. \"


Пламен Антов, в-к КАПИТАЛ


\"... В ЕМИНЕ потокът от увереност в измисления свят и от съмнения към ставащото наоколо се оттича в сякаш безкрайни изречения, с ритъма на вдишването и издишването,съсредоточено,внимателно и деликатно,като че ли избягвайки да стигне точката,за де не прекъсне някакъв живот. \"


в-к \"Стандарт\"


\"Яна Илинда - така Теодора Димова е кръстила героинята на дебютния си роман ЕМИНЕ. Ако повториш името няколко пъти,мелодията му отначало ще те замае, а после ще те успокои,все едно,че изричаш мантра. Точно така действа всяка прелистена страница от книгата на Димова. Увлича те все повече и повече,докато стигнеш задъхан до последния лист.... \"


Елена Кръстева, в-к МОНИТОР


\"Според книгоразпространителите ЕМИНЕ е хитово заглавие на пазара. В този факт няма нищо учудващо,защото Теодора Димова е вече утвърдено име в българската драматургия. \"


в-к ДНЕВНИК


\"Чуйте тези имена: Яна Илинда,Силян,Мина... И това стига,за да усетим специфичната езическо - православна мистика на ЕМИНЕ,първият роман на Теодора Димова. Наложила се като драматург /Игрила, Стопър и др/ авторката обяснява,че романът й е нереализирана пиеса,която упорито търсела своята форма. Вероятно екстремната чувствителност на героите не е могла да се затвори в диалози ирамки; преляла е в нагнетения,увличащ поток на съзнанието в ЕМИНЕ. \"


Биляна Курташева, сп. ЕГОИСТ