от Красимира Илиева / дата: 25 яну 2017

Прочетох я преди година на един дъх......

Не съм рецензент, затова няма да квалифицирам стил, сюжет, конструкция на изречения и другите детайли, които мернах в коментарите.
Влюбих се в "Докато дишам", имах няколко безсънни нощи докато не я прочетох. Бързо се изкачи на първите места сред всичко, което съм чела. Грабва те точно както прочетох някъде от Ваня Щерева е изключително завладяваща.
Определено, не е скучна, с неразбираем сюжет и безброй незапомнящи се герои.
Това е докато дишам - завладяваща, интересна, динамична, вълнуваща, чувствена и непредсказуема!

от Мартина / дата: 29 апр 2016

Книгата си струва абсолютно всяка секунда. Откакто я хванах, не съм я пуснала до последната страница. Изключително високо ниво е постигнато за български автори - през цялото време имах чувството, че гледам американски екшън, спечелил Оскар, или чета всичко друго, но не и бг роман. Остави ме без дъх. Историята е много интересна и заплетена, поднесена много увлекателно, а за финалните редове да не говорим - наистина извикаха сълзи в очите ми.
На всеки скептик бих казала - прочетете я и няма да сбъркате.
А на автора желая неспиращо вдъхновение за създаването на нови литературни съкровища!

от Мария / дата: 11 фев 2016

Уникална книга! Написана изключително лесно за четене, увлекателна. На моменти изтръпвах, на моменти плаках. От като я прочетох - никоя друга не ме грабва по този начин.

от читателка / дата: 09 ное 2015

Съгласявам се с мнението на Стела Петрова - мен още неадекватно изграденият образ на Тодор ме отказа...Неправдоподобно, блудкаво, булевардно..

от Читател / дата: 07 авг 2015

По принцип не чета бг-романи, но тази книга има един голям Like от мен. Когато си я купих имах усещането, че започвам блудкав любовен роман, който ще зарежа най-много на 50-ата страница. Това донякъде беше породено и от корицата. За моя голяма радост се оказа, че греша. Георги Томов е авторът, който ще ме накара да чета бг-литература. За пореден път се убеждавам и че всичко, излязло от издателство Сиела е качествено.
Само една забележка към автора - песента "Погледни ме в очите", която се чува от селската кръчма, за първи път е изпята година след случката, описана в романа. :)

от июхана / дата: 06 авг 2015

толкова книги съм си купувала от вас през годините, вярно, за по 5 лв. И все много добри, но напоследък все по малко книги за възрастни има и дори и с намалена цена не бих купила. А ей този роман е с ужасно лъжлива анотация и невероятно слаб текст. Даже и вие не сте си го чели, иначе нямаше да пишете празнословията отзад на корицата.

от ОМГ / дата: 27 юли 2015

Не е хубаво да се продават такива книги, а и да се наричат книги. И какво е това самочувствие от автора? Какъв кино стил? То няма прочитане това, като за филм обаче е написана. И да не забравяме, че е "обречена да е бестселър"!!!??? (Да не говорим, че това, че е писана заедно с някаква Дейна е мега ненужна измишльотина)

от e / дата: 22 юли 2015

в крайна сметка някой ще каже ли реалните качества на тази книжка, защото навсякъде чета съмнителни отзиви "невероятна", "превъзходна", "филмова", а това ми звучи много съмнително и евтино рекламно, особено при бг литературата.
Не разбирам защо трябва да дам 16 лв за това, вместо 16 лв. за твърдите корици на Възвишение, която имам само с меки.

от Георги Първанов / дата: 15 юли 2015

Нищо няма в тази книга, освен празни графомански напъни и напразни усилия на бездарието...

от Стела Петрова / дата: 11 юли 2015

****СПОЙЛЕР



Мисля, че книгата имаше много силно начало, но в последствие съдържанието й се разводни.За мен беше алогично изграждането характерите на героите. Примерно Тодор-осиновителят на двете близначки.В образа му имаше едно насилствено демонизиране, което на фона на първоначалното му изграждане беше неадекватно.Неестествено е един мъж приел с любов и мир в сърцето си осиновяването на двете деца в един последващ момент дори и поради крах в живота си да им посегне сексуално. Още повече, че това е човек възпитан и отрасъл на село, а там ценостите в тази общност са съвсем други. За мен лично това показва, че авторите не познават народопсихологията на българина. Не казвам, че подобно извращение е невъзможно, но тогава образа на този герой следваше да бъде изграден по съвсем друг начин.
Образа на Ина така и не можах да го почувствах. При него пък имаше едно пресилено идеализиране.Въпреки, че авторите са се опитали да го опишат от позицията на останалите герои така и не можах да го почувствам като нещо пълнокръвно. Като че ли това беше картина на Мона Лиза, която се усмихва от стената и всички останали й ръкопляскат, но тя така и не оживя и не се разви.
За образа на генерала останах с усещането, че авторите са се опитали да дадат прошка на всички онези тайни служби, които срутиха държавата ни пречупвайки го през призмата на семейните и общочовешки цености.Но там не усетих лично разкаяние, а по-скоро аплаузи от страна на авторите колко силни характери са комунистите....
И тоя Иван :) агент 007 в действие.Неговия образ беше прилепен ей така от нищото, като че ли са го изрязали от нискобюджетен американски филм.И за да е пълен хепиенда в книгата веднага го събраха с Вяра.
Все пак ценя труда на авторите, защото смятам, че всяко усилие следва да бъде уважавано, а и всеки търпи развитие.

от Жорката / дата: 08 юли 2015

Стилът (ако изобщо може да се говори за такъв) е префърцунен. Текстът звучи все едно е лош превод от английски - в болницата имало "вендинг апарат", с еди-кого си героят има "легитимни отношения", тя мина с "босите си стъпала" и още стотици други подобни изрази, да не говорим за тромавите изречения и конструкции, издаващи абсолютна безпомощност на авторите. Имаше и описани епизоди, детайли и действия, които така и не разбрах с какво са важни за сюжета и характеристиката на героите. Тоест всичко спокойно се събира в 200 с.
Е в един момент толкова се спъваш при четене от ей такива недомислици, че просто зарязваш и си вземаш свястно написан роман на английски. Поне няма да се зориш с безумни езикови главоблъсканици и егота.

от Страничен наблюдател / дата: 06 юли 2015

Този път хулите за романа на Лу Касиди доста закъсняха, за Не беше тук и си отиде започнаха преди още да стигне книгата до книжарниците :) Освен това са пропуснали да кажат кой е брат му и да разчекнат съавторката му. Изобщо анонимността на Хеликонската страница ражда доста уродливи изказвания, добре, че нормалните хора не им се връзват. И още нещо прави впечатление - точно както и в ред други случаи положителните отзиви имат нюанси, а отрицателните са като едно монолитно изказване, разчленено на части. Доста познат почерк, между впрочем...

от Ирина / дата: 06 юли 2015

Книгата ми подари приятелка. Започнах да я чета малко с резерви, защото по принцип обичам аз да си избирам книгите, но признавам, тази книга ме грабна още от първата страница. Нещата, за които се пише в нея хем са ти познати, хем са ти толкова далечни. От страниците й струи една тъжна обреченост, която е дамгосала живота на всеки живял в този времеви отрязък, в който се развива действието на героите. Мисля, че книгата е много добра.

от пффф / дата: 30 юни 2015

колкото щерева може да пише, толкова и това въобще може да се нарече роман. или хората не четат качествена литература, щом се впечатляват от такива писания, или просто лесно се поддават на манипулативни рекламни анотации. Това си е чисто и просто посредствен текст. За какви финалисти иде реч изобщо...

от Стилиян / дата: 30 юни 2015

Пластмаса представена за платина, както напоследък се случва често. Много напън, малко съдържание, еднодневна псевдо-литература.

от Габи / дата: 26 юни 2015

Разочарована съм. Очаквах много повече. Първата книга на Г. Томов е по-добра.

от да, ама не / дата: 26 юни 2015

Чак пък да те разсмива и разплаква... Бурята на века си беше като да четеш кино, това е просто низ от действия, но не и сценарий, за да го пробутват за филмова книга. Абе кой ги избира тия идиоти да се изказват на кориците? На Деница Дилова книгата, чието загалвие не помня, се бяха изгаврили отзад, че било "пиршество на остроумието" - да, ама не. Сега пък филмова книга. WTF?
Хубаво е, че вече имаме добре написани фастфудове, ако мога така да нарека американските бестселъри. Но не разбирам защо хората от издателствата се държат като пубертети в еуфория и говорят глупости, които ще ме откажат да им вярвам занапред.

от константин толев / дата: 23 юни 2015

Купих я в Пловдив, защото случайно попаднах на среща с авторите. Прочетох я и докато си мислех как да я препоръчам на приятелите си, видях това ревю. Малко повече е казаното за сюжета, но оценките са точни. Особено филмовите отпратки. http://lira.bg/?p=102049

от img / дата: 23 юни 2015

Прочетох първата страница и не се разплаках, дори не ми стана тъжно.... явно съм дебил. Обаче, признавам, много интересно тръгна. Чета с голямо удоволствие. Искам да попитам, дали историите на семействата са свързани, или са отделни? Мерси :)

от Юстинияна / дата: 20 юни 2015

Купих си я и докато не я прочетох до края не мирясах! Книгата е написана майсторски. Интересна история, която те държи в напрежение през цялото време, иска ти се да разбереш какво ще се случи. Увлекателна, забавна, но на моменти много тъжна ... написана е различно - четеш, а усещането е за филмова лента пред очите... аз се чудех защо Щерева така е писала в анотацията, но разбрах - така е, вярно е! То и затова си я и купих...гледаш филм, ярки колоритни образи, от текста прозира дълбочина в познаването - на нашата действителност и душевност. Тази книга за мен е нещо съвсем ново и като начин на писане и като начин на пресъздаване на една история. Пълнота на образите и динамичност. Струва си да се прочете, а след нея голяма част от писанията започват да ти се струват по детски наивни.

от Коректор / дата: 18 юни 2015

Прочетох първата страница и точно както обещават в анотацията се разплаках... Ако този е бил финалист, не ми се мисли какви са останалите участници.
От друга страна, дано са публикували

от Слънце / дата: 18 юни 2015

Георги Томов е маратонец в писането. Изнася историята по изключителен начин и не оставя читателя на мира, докато не го преведе през всички завои на повествованието, като едва го оставя да си поеме дъх.Ако към момента за писателя се говори като за "автора на "Не беше тук ...", съвсем скоро това ще се промени на "автор на "Докато дишам".