Романът "Въртоп" е вдъхновен от действителни събития. Разказва историята на Мария и майка ?, които след държавния преврат, извършен в нощта на 8 срещу 9 септември 1944 година, са изгонени от дома си и интернирани в село Костен. Паралелно се запознаваме и с Йоан и Евстати - съученици и приятели в гимназията, които през есента на 1988 година отиват на задължителна бригада в същото село. В наши дни пътищата на героите се пресичат.
Романът не е голям като обем и се чете леко, "на един дъх". Аз не съм запалена по историята и винаги ми е била един от най-скучните предмети в началното училище, а и в гимназията. Най-вероятно затова не съм запозната добре с представените събития. Тази книга обаче отново ми показа, че дори политическото минало може да бъде предадено по интересен, увлекателен начин, който да породи желание за получаване на повече информация. Избрах да прочета книгата по-скоро заради загадката около въртопа - подобни не съвсем ясни поне на пръв поглед истории винаги са ми били интересни и са ме привличали. Анотацията до някаква степен ми напомни за "Ритуалът" на Радко Пенев, която също с огромно удоволствие прочетох преди няколко месеца.
Бих препоръчала романа на всички, които искат да научат какво всъщност се е случвало след деветосептемврийския преврат, но историческите книги и учебниците със сухи факти са скучно за тях четиво и по-скоро ги приспиват. Това е една трагична и в същото време вдъхновяваща, красива по свой си начин история за силата на човешкия дух.