Истинска война на буквите. Тромаво и клиширано изразяване. Графомански подход, разгъната на 528 страници с по-големичък шрифт.
Издател | Егмонт |
Брой страници | 528 |
Година на издаване | 2014 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 458 грама |
Размери | 14x21 |
ISBN | 9789542712558 |
Баркод | 9789542712558 |
Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Годината е 927-ма. В мрачно подземие живее уродлив божий неверник, образован изгнаник, който ще разкаже тази история. История за призванието, което малцина щастливци откриват. За избора между любовта и обречеността пред дълга. За съкровена тайна, пазена в сърцето на велик народ. История за тайнствата на българската азбука и скритата в нея сила.
„Войната на буквите“ от водещата българска писателка Людмила Филипова не е просто исторически роман. В него познатото и премълчаното се преплитат в разказ за едно от най-значимите дела на българския народ – съхраняването, защитата и налагането на азбуката ни. История, която преди 11 века първи разкрива Черноризец Храбър. „За буквите” обикаля света. Но впоследствие истината бива многократно преправяна и най-сетне забравена.
Романът пресъздава важно и велико време, в което не армиите, не земите, нито дори религиите дават контрол и власт, а силата на азбуката. Това е епохата на Походите на буквите, за които никой не е разказал. Време, в което наказват със смърт за използването на писмена, различни от признатите от империите. Време, в което българският народ въпреки всичко се изправя да защити буквите си. Благодарение на него, на хилядите му жертви и на апостолите на буквите днес милиони хора по света и десетки езици използват кирилицата - българицата. Днес тя е и третата официална азбука на Европейския съюз.
Разказът започва с най-малкия син на великия български цар Симеон, Баян, който учи в Магнаура. Принуден да търпи подигравките и високомерието на ромейските аристократи, той гордо носи титлата български княз и живее за откраднатите мигове в присъствието на Мария. Внучката на император Роман Лакапин е тайно влюбена в младия българин. Тя знае, че това е невъзможна любов - рано или късно животът й ще бъде разменен за мир. Въпреки всичко обича. До деня, в който острието на императора не посича грамадна каменна статуя. В миг светът им рухва. В този ден цар Симеон умира, а на престола се възкачва синът му Петър. Слаб духом, отдаден на книгите и размислите за Бог, той няма волята да спре амбициите на майка си, която предлага на Роман Лакапин договор за мир, залог, за който да стане Мария. Баян обаче не ще се спре пред нищо, за да защити любовта си. А битката за нея ще го сблъска с изненадваща тайна, която твори чудеса. Тайната на буквите. Легендата за кръвта, която тече във вените ни. За борбата и волята на един народ да бъде себе си, да бъде силен, да бъде Български народ.
Истинска война на буквите. Тромаво и клиширано изразяване. Графомански подход, разгъната на 528 страници с по-големичък шрифт.
Оитах се 4 пъта да започна да я чета. Е не става! Книгата може да е страхотна, но не ме ли грабне в началото, просто няма как да стигна до края...
Най-уникалната книга за нас Българите, която може да бъде написана днес, само от Един изключително чувствен, интуитивен, търсещ, любознателен, състрадателен, духовно богат и борбен човек! Людмила е ненадмината във всичко това! Поклон пред този неповторим шедьовър!!! ....и много много жалко за жлъчно коментиращите.... те отново доказват склонността на някои, наричащи се лъжливо българи, към падението.... но това е само техен личен проблем... Успех Люси!
Завистта към Людмила Филипова е разбираема.
Книгите й се търсят, за разлика от шедьоврите на недооценените български гении.
Съвсем наскоро, четейки някакъв пост на авторката във Фейсбук, осъзнах, че тя продължава да има проблеми с българския език и граматика. Това е естествено, но е в противоречие с претенциите й да се зове българска писателка. Вече не се надявам да прочета нещо свястно от тази Людмила, която иначе е мило и красиво момиче...
Прекрасно четиво!
Тази книга е с доста тромав текст от опити да изглежда модерно написана. Отегчителна е на моменти. Но все пак драскачи от този сорт се налагат от книгоразпространителите и рекламата продава. А иначе Людмила Филипова, пише малко по-добре от Иво Сиромахов, така че направете си сметката !
Прочетох всичките 600 страници. Първият път на един дъх (макар че към края беше система вентилатор. Има неща, които ми харесаха, други - не.
Изчетох и коментариите. Интересно е, че не само в този форум мненията са диаметрално противоположни.
Какво мисля аз? В някакво телевизионно предаване, преди книгата да се появи на книжния пазар, авторката сподели, че ползва услугите на историци. Това е естествено. И Емилиан Станев е споделял, че е изчел цялата ни средновековна книжнина, за да напише "Легенда за Сибин, преславския княз", "Тихик", "Назарий".
Романът като белетристична жанрова форма изисква художествена фикция. За мен Л. Филипова е забъркала вкусна каша от популярни и непопулярни хипотези за произхода и авторството на двете славянски азбуки; смесила ги е с доказани и недоказани хипотези за семействата на няколко български царе и от тук нататък започва "чистата" литература - тайната сила на българицата, невъзможната любов между византийската принцеса и българският принц. Общо взето легендите се преплитат с фолклорни мотиви и т.н. Нещо нормално - има го във всички романи. Съгласна съм, че стилът не е изчистен, защото на моменти средновековният българин говори като некадърно преведен американец и аз неволно се стряскам, но... това не е ли работа на редактора?
Композицията на романа не отговаря на типичното за романите на Ренесанса разгръщане на сюжета (най-общо: завръзка, кулминация, развръзка), но "Илиада" е с билатерална композиция, първата българска повест "Нещастна фамилия" е с двутактова и т.н.
Според мен, най-важното в тази книга, е идеята да се повдигне самочувствието на българина, напомняйки му за славното му минало.
Паисиевата "История славянобългарская" и до ден днешен историците не я признават за история, филолозите не смятат, че е литература. За времето си обаче тя е изпълнила мисията си. В автобиографията си Дядо Славейков пише, че Паисиевата книжка разсеяла калугерската мъгла от главата му и вместо да се чуди как да избяга в Света Гора, той започнал да мисли какво може да направи за народа си.
"Войната на буквите" би могла да направи точно това - да напомни на нас българите, "че и ний РОД сме имали", че не е нужно да изпращаме децата си в чуждестранни училища, защото българският няма да им е необходим.
Прочетете тази книга! Тя е много по-различна както от класическата литература, така и от съвременната. На мен ми допадна, защото звучи ОПТИМИСТИЧНО. Нито Баян, нито Песоглавеца са готови за това, което Съдбата им е приготвила. Всеки от нас би трябвало вместо да мрънка, да постъпва като тях.
Нали това е предназначението на литературата - да създава примери за подражание.
Любопитен опит, който за жалост се е оказал неуспешен. Очевидно само патриотичното не е достатъчно. Необходимо е точно пресъздаване на историческите факти и добре изградена фабула. Има интересни места, но като цяло идеята е трябвало да поотлежи някоя и друга годинка. Оценка 3.5.
Зарежете всички исторически неточности на книгата(бобът с бекон), зарежете и на места недобрия стил. Тази книга ни казва колко значима е нашата писменост и колко усилия са положили предците ни за да я запазят, а всеки плюе. Нормално-та нали днес с всеки изминал ден традициите ни се забравят, младите стават все по-неграмотни. Вместо това мисля, че примерът, който авторката иска да ни даде, е, че трябва и ние да се борим за да запазим тази силна връзка с миналото ни. Че не сме по-слаби или по-глупави от нашите съседи или водещи в икономическо отношение държави. Че ние сме способни сами да изградим светло и сигурно бъдеще, ако сме задружни. Време е да се възроди българският дух!
Гласувах с отличен, но звездичките пак останаха две, за съжаление. Книгата била бездарно написана, с което не съм съгласна - веднага, щом почнах да я чета, ме увлече и не можах да се откъсна от нея. Четох и на моят съпруг, а той каза, че тя го потапя в друг свят и се разчуства от историята. А що се отнася до другата критика - повторенията, според мен не дразнят, а имат за цел да издълбаят в сърцата ни значимостта на случващото се. Авторката иска да ни припомни колко е важно да знаеш къде са корените ти, защото само така ще оцелеем като народ. Война за буквите се води и в днешно време - децата ни говорят вече английски и пишат с английски букви на български, забравят правописа и историята ни. Така много по-лесно ще ни заличат като нация, обезличавайки делата на смелите българи и заличавайки в сърцата на децата ни истината за произхода ни. Книгата ме убеди, че много са секли историята ни, прикрити са исторически факти и продължават да се прикриват чрез заливането с многобройна информация в интернет пространството, от която е трудно да отсееш истината.
Българи, прочете книгата и издълбайте в сърцата си патриотизъм и желание да пазите корените, историята и буквите! Нашите деца трябва да помнят!
книгата е страхотна,прочетох я на един дъх,не съм чел други произведения на авторката, това трябва да се учи в часовете по история....УСПЕХ
Много елементарен сюжет, натруфен с тайнственост и биткаджийство. Повтаряне докато ти втръсне на едни и същи внушения за силата и значенията на буквите. Уж загатва, че трябва да очакваме странни обрати, а всъщност стига до учебникарски клишета - кой вероятно е Черноризец Храбър и колко слаб цар бил Петър... Съчинение, което би било великолепно, ако го беше написала някоя осмокласничка. Въобще да забравим за историческа достоверност, боба (от Америка) с бекон или това, че ризите не са били с копчета, защото копчетата пък идват на Балканите с турците. Уж много справки под линия, но те пропадат през огромните дупки в общата компетентност на авторката.
Г-жо Филипова,
Проявявате ли интерес към знаците на българите, които далеч предхождат азбучните ни системи. Линкът е изтрит от администратор.
Всичко най-хубаво
Съгласна съм с Виолета. И не, не е злоба към авторката или към "една успяла млада жена". Просто бездарието във всяка форма трябва да се наказва.
Коментарът е редактиран от администратор.
Да си призная, прочетох книгата много трудно, което ми се случва рядко. Истината е, че действието е мудно, понякога се забързва и става като в учебник по история; като цяло обаче отсъства историческата достоверност и художествения детайл. Авторката използва кратки изречения, повторяемост на действията и изразите, поради което доста трудно може да се следи развитието на сюжета. И все пак - какъв БОБ С БЕКОН са яли българите в Плиска по това време? Та той е внесен от Христофор Колумб в Стария свят.... Май че ще се откажа да чета повече книгите на Филипова, не знам.... 1,5 от 5
Книгата е много хубава. Това е една приказка, дори и самата авторка споменава в уводът, че книгата може да се чете като приказка. А търсим ли истина в приказките? Да, и това е в поуката им, а поуката на тази книга е, че знанието е сила. Дали е исторически вярна? Има ли значение това в случая, след като никой не претендира, че това е историческа литература, това е просто един роман. А дори историята много често е въпрос на гледна точка, интерпетациите са различни, а гледната точка в тази книга е, че нашето минало е изиграло някаква важна роля в света и трябва да се поучим от него. Поздравявам авторката за смелостта и да систематизира толкова хипотези в един добре издържан сюжет и да представи една спорна гледна точка в една приказка!
Е, какъв е изводът. Улесни ни. Не можем да четем двете книги сега и да ги сравняваме.
Толкова по-зле,че една такава кримка се дава за пример пред тази книга!Сигурно има защо!Ако няма-нямаше да го правят!
Моля, първо си изяснете значението на думата плагиатство и тогава я употребявайте. Или ще трябва да обвините огромна част от писателите в този грях. Само си направете труда да преброите колко книги има на тема тайни общества, масони, Исус Христос или Дева Мария. Нали никой не си мисли, че като веднъж даден автор е захванал тази тема, останалите вече нямат право да я използват. Това е смешно. А колокото до "Знаците" - ами набързо написана и съшита с бели конци кримка, за която съжалих, че дадох 10 лв. И си давам мнението за тази книга, тъй като коментиращите преди мен постоянно я дават за пример.
Прочетете "Знаците" на Калофер Русев и я сравнете с книгата на другарката Филипова. Ще видите кой от кого е плагиатствувал.
Красиво момиче е Людмила, няма спор.
Коментарът е изтрит от администратор.
"Знаците" на Калофер Русев е много по-добра и смислена книга на тема "Война на буквите"!
Можеше и да става за четене, ако поне редакторите си бяха свършили работаата.
Можеше и Люси да е напише по-силно, но трябваше да чакаме още няколко години за да избуи таланта и.
Книгата просто е скучна.
Като всички други книги на авторката.
Коментарът е редактиран от администратор.
Оценката на тази книга е най-обективното, зарежете хвалебствените коментари, които самата авторка си пише. 1 от 5, значи много слаба книга.
Коментарът е редактиран от администратор.
Книгата е много хубава. Не разбирам отрицателните мнения. Браво на авторката, че е намерила начин да популяризира малко известни факти от нашето историческо минало и да провокира читателя да търси допълнителна информация по въпроса.
За сведение прочетох книгата на Калофер Русев "Знаците". Не ми е ясно в какво точно се изразява плагиатството, в което е обвинена Л. Филипова от някои коментиращи. Историите нямат абсолютно нищо общо. Единтсвеното общо е вплитането на общоизвестни исторически факти относно българската азбука. Глаголицата не е измислена от Калофер Русев, нали. "Знаците" е една криминална история, която ако не са загадъчните "знаци" (т.е. глаголицата) не блести с нищо друго.
Продължавай да пишеш, Людмила!
Това да не е клюкарски форум. Където иска, там ще си живее.
Знам, че не е по темата. Но никой не ми отгвори, Людмила в чужбина ли живее?
Романът ми хареса. Прочетох го на един дъх. Факт е, че книгите на Людмила Филипова се четат, харесват и купуват, каквото и да се пише по тези негативни форуми. Може би действително хората се дразнят, че това е една млада и успяла жена. Сега разбирам, защо някои автори предпочитат да използват псевдоними...
Негативните коментари за авторката са прекалени. Какво значение има чия фамилия носи?! Важното е как пише! Истината е, че подбира чудесни сюжети, но изпълнението им е слабо. Това се отнася и за другите и книги - добра т***, посредствен и неинтересен стил. А това е жалко, защото историческият период с магнаурската школа е просто благодатен, и аз ужасно щях да се радвам книгата да е хубава! Но фактът, че някой се опитва да пише на тая тема е вече окуражителен - дано и други писатели подемат тая тематика по-сериозно, както и издателствата. Преди 89-та имаше доста сполучливи попадения, дано пак се върнат.
Коментарът е изтрит от администратор.
Всеки си хвали родното, само българинът го... плюе. Наистина не разбирам откъде идва тази злоба, завист?! Не видях нито едно отрицателно мнение, което да се позовава на книгата. На мен, пък, книгата ми хареса - написана е увлекателно и се чете бързо.
Значи от няколко прочетени страници (както се вижда от коментарите по-долу) се правят анализи на цялата книга, вкарват се роднини, бащи и така нататък. Всъщност никой от злобите коментари на казва КОНКРЕТНО какво го дразни в книгата. И всички сте я прочели, така ли? Чудно. Половината коментари под всяка книга тук са или плюене по автора или по преводача или по корицата и то от хора, които не са написали, не са превели и не са направили нито една корица. Тоест не са създали конкурентен продукт. Всеки автор има своите читатели, Българинът умее едно - да издига в култ чуждото, защото е прекалено далече да го стъпче, за разлика от родното. Стадното мислене не е помогнало на никой истински индивид да успее.
Към Мара
Не разбирам защо намесвате тук други автори и творби. У нас всеки се дразни от успели хора, от талантливи хора, от можещи хора. Всеки автор има своите читатели, така че опитите за сравнения са много неудачни.
О, не знаех това. Людмила в чужбина ли живее?
Че защо тогава никой не се дразни от друга успяла жена с българско потекло, пак живееща в чужбина-Силвия Кристъл? Значи не е до злобата, а до някаква липса, и то каква- досетете се.Не е трудно, щом прочетете която и да е от творбите на" младата жена "в чужбина Л.Ф.
Изчетох внимателно всички мнения по темата. Освен че са отрицателни, прави впечатление голямата ненавист към авторката. Подозирам че това не може да се дължи на наличието или липсата на талант. В края на краищата всеки има право пише и ако намери кой да го публикува - добре за него. От друга страна всеки сам преценява какво да чете. След като я намирате за толкова комерсиална и лишена от дарба - защо я четете? Ей богу, наистина недоумявам, а на всичкото отгоре натрапвате и мнението си. Просто не купувайте нейните книги и оставете другите сами да преценят. Или може би ви дразни, че авторката е една успяла млада жена? Точно на това ми прилича.
Браво, Виолета!
Чета книги от 5-годишна, писането като процес за мен е Божи дар.В Университета успяха да възпитат у нас вкус към качествената литература."Творчеството" на Л.Филипова е повече от бездарно, това е престъпление към литературата.Просто спрете да я рекламирате и да й купувате измъчените творения!Всичко е ясно-ГРАФОМАНСТВО с цел печалба.Царят не е гол, просто няма цар! P.S.-"Графомания: болезнено влечение и пристрастяване към усилено и безплодно писане, към многословно и безполезно съчинителство."
Купих книгата, защото историята ми се стори интересна. Преди нея четох "Тангра и неговият син" на К. Мишу (от която съм възхитена), а това ми е първата книга на Л. Филипова. С тъга ще кажа, че няма да повторя. Темата ми е интересна, затова ще дочета книгата, но стилът е потресаващо модернистичен и повърхностен за информацията и събитията, които са се случили по онова време и които историята ни е представила. Много плоско творчество, изградено върху едно от ключовите събития в нашата история... Баян и Мария?... Боян Магесник (христ. Венеамин), неможещ да чете на кирилица?... Сам, наричан "Песоглавеца"... Книгата не блести.
"Людмила Филипова е родена на 10 април 1977г (Великден). Тя е автор на романите „Анатомия на илюзиите” (2006), „Червено злато” (2007), „Стъклени съдби” (2008), „Мастиленият лабиринт” (2009), „Антихтонът на Данте” (2010), „Аномалия” (2011), „Печатна Грешка” (2012), „Където се раждат ангелите” (2013) и „Войната на буквите” (2014)," - това е откъс от личната страница на авторката на романа. Изумих се от броя романи - госпожата издава практически всяка година по един роман и претендира за сериозна литература?!?! Това е просто невъзможно!! Има само две възможности - 1. Книгите се пишат от колектив за нея, и 2. Книгите са еднодневки, написани от жажда за слава и популярност. Но както и да го погледнеш - нито една от посочените по-горе книги не заслужава сериозно внимание и с право не е отразена от истинската литературна критика.
Продава се, но не защото е писателка, а защото поради незнайни обвързаност, нито една медия или "журналист" няма смелостта да извика, че царят е гол. Филипова е точно толкова писателка, колкото и Тодор Живков. НИЩО свястно не успях да прочета от нея. То е смукано от пръстите, преписвано, плагиатствано. И нямаше да е проблем - всеки има право да се бори за мечтата си, да бъде писател или тракторист или космонавт. Но няма коректива на обективната медия и грамотната критика, която да каже - окей, това е писание за леко четене и не трябва да се взима много на сериозно. Вместо това всички се надпреварват да пишат за "гения", "таланта" и т.н.
Затова хората се дразнят от тази "писателка" , а не защото е некадърна. Защото Дачията си е Дачия, независимо, че стои покрита с покривало от Бугати.
Защото Царят (в случая Царицата) е мнооооого гола.
Коментарът е редактиран от администратор.
Авторката хич да не престава да публикува!! Каквото и да пишат тук
Повтаря се, ама се продава. На нея май това й стига. Какво като я плюят, че е посредствена, нали виси на челни позиции в класациите. Не е важно да е качествено, а да е продаваемо. Шумни премиери, апостоли на буквите (ха-ха-ха) и купища интервюта, и целта е постигната.
Г-жо Филипова,
Във Ваше интервю споделяте, че ще спрете да пишете от момента, в който разберете,че се повтаряте. МОЛЯ, спрете веднага!
книгата ви г-жо филипова е исмукана от пръстите
срамота е да пробутване на читателите такива истории
ние имаме критерии не ви четеме заради дядо ви
Доста ми е Чалга... Прочетена е вече, щото все още вярвам в българския гений, но той, разбира се, липсва изначално между тези страници!
Коментарът е редактиран от администратор.
Коментарът е изтрит от администратор.
Аз прочетох книгата и за мен тя е един интересен исторически роман посветен на нашата азбука. В сюжета се преплитат много и различни хипотези, някои официални, други апокрифни.
Поздравявам авторката за нейния труд.
Моля кажете и нещо положително за книгата (но само който я е чел). Все пак това са почти 600 страници. Струва ли си?
Доста я листих на диванчето в една книжарница. Темата е интересна, но тази жена просто не може да пише. И не си я купих, а изчетох бая без да ме притесняват. Жалко, защото нашата история поднася интересни сюжети, но трябва да има кой да може да ги напише.
Напомня много книгите на калофер Русев. Това се нарича плагиятство, ако Людмила Филипова знае какво значи този термин.
Несвързани, никаква мисъл, никакъв смисъл.
Коментарът е редактиран от администратор.
Плагиатство от Знаците на Калофер Русев.
Опомнете се и вижте истината!
Нищо хубаво не съм чела от Филипова, тази книга я започнах и я оставих на средата, графомания жестока!
Не ми вдъхва доверие тва нещо :(
Не мога да разбера, защо автори като ЛФ... са крайно рекламирани и харесвани. Грешка - разбираемо е - това е нивото на културата у нас....
И сега за книгата (нейното представяне) Как, може да наречеш апостоли?!?!?!?! Теди Кацарова, Ирина Тенчева, Емануела Толева, Ива Дойчинова........ ПРОСТО СЪМ ПОТРЕСЕНА.....
Коментарът е редактиран от администратор.
Тъпотийка.
Българицата?!? Що за глупост? Само в анотацията по кориците има три стилистични грешки, не ми се мисли колко ще е зле вътре текстът..
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]