На Изток от Запада

Автор: Мирослав Пенков

Коментари: 12

Издател Сиела
Брой страници 232
Година на издаване 2011
Корици меки
Език български
Тегло 307 грама
Размери 21x14
ISBN 9789542810261
Баркод 9789542810261
Категории Разкази и новели. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 14.00 лв.

"С други думи, по-малко камъни трябвало да влачи човек на гърба си. Напред и нагоре. И никакво гледане назад. От гледане назад, каза ми, нищо добро не е произтекло. Или се превръщаш в стълб от сол, или си губиш любимата в Хадес."

Внук купува тялото на Ленин от eBay, като подарък за дядо си, активен борец, фанатизиран комунист. Един пропаднал вундеркинд нахълтва с взлом в православна църква, за да открадне златен кръст. Едно момче среща братовчедка си /любовта на живота му/ веднъж на всеки пет години насред реката, която разполовява родното им село на Изток и Запад. Такива са странните, неочаквано трогателни видения на Мирослав Пенков за родната му България; видения, които изпълват разказите в този пленителен сборник.
В "На Изток от Запада" Пенков пише с огромно сърце за векове трагична българска история. Героите му оплакват неща, отминали отдавна и бленуват за други, които така и няма да ги бъде. Но дори и под смазващата тежест на история, дълг към семейството, изгнаническо страдание, разказите в "На Изток от Запада" запазват лекота и свежест, оживени от ненадминатия усет на Пенков към абсурда.
Мирослав Пенков е роден през 1982 г. в Габрово. Завършва Първа английска гимназия в София, а през 2001 г. е приет в Университета в Арканзас, където получава бакалавърска степен по психология, а по-късно и магистърска по творческо писане. Салман Рушди включва разказа му "Как купихме Ленин" в антологията "Най-добрите американски разкази 2008", а разказът му "На Изток от Запада" ще бъде публикуван в антологията ПЕН/О.Хенри 2012. Преподава в докторската програма по творческо писане на Университета на Северен Тексас. Сборникът му "На Изток от Запада" ще бъде издаден в единадесет държави.

Ключови думи: Майстори разказвачи, Български автори, По една история на ден, Пътища и посоки

от Василка / дата: 04 апр 2016

Авторът е отличник на т.н. "англо-американско творческо писане" и разказите му наистина се четат на един дъх. Има отлични попадения, свързани с образността и езика.
Но подборът на темите е истински тюрлю-гювеч. Нищо не е пропуснато: цигани, турци, съседна Сърбия, комунизъм... Някак "евровизионно" ми звучи, писано сякаш за чужденци. Именно като за наградата на БиБиСи. Кичът умело се е вмъкнал в сборника по тази линия. Освен това не ми допада съчетаването на американската хорър-стилистика /привидения, лица без очи, дълги веещи се черни коси/ с т.н. българската разказваческа традиция /от своя страна в стил "копи-пейст"/ - имам предвид историята с Ибрахим Али. Иначе самотата на емигранта е чудесно пресъздадена в същия разказ - "Девширме".
Моля, не се превъзнасяте, а четете критично! Любопитно ми е дали някой споделя това все пак критично мнение.
Иначе "Снимка с Юки" е чудесен разказ, според мене.

от Petya / дата: 13 дек 2013

Препоръчаха ми я на щанда на Сиела чудейки се какво да си купя. Прочетох я - не съм се смяла, не съм плакала, но наистина останах много приятно изненадана от динамиката, свежестта и не знам как да го нарека - различност ли, уникалност ли, или да ползвам епитет от един от разказите - фамозния Пенков. Определено препоръчвам разказите като въздействащи и изключително приятни за четене творби.

от Вл. Владимиров / дата: 28 юни 2013

това е книга, която те кара да се замислиш. Въпреки, че я прочетох на един дъх, след всеки разказ си вземах въздух, за да се насладя на многото пластове, които бях намерил за себе си. Много талантлив автор.

от mimoza / дата: 02 май 2013

Разказите и начинът по който са написани са истинска машина на времето :) Аз лично ги четох с много емоция, буквално през сълзи и смях. Много въздействащи ситуации и запомнящи се герои! Препоръчвам на всички (и българи и чужденци), които се интересуват от българската култура, история, легенди и обичаи, непременно за българи в чужбина.

от П. Иванова / дата: 24 апр 2013

Книгата е страхотна. Всички чувства на съвременния български емигрант преплетени в едно.

от Борис Глушков / дата: 11 апр 2013

Книгата на Мирослав Пенков е страхотна и е една от малкото български съвременни книги, които си струват парите.
Ако ви се чете нещо българско, изберете това!

от пишещ / дата: 29 окт 2012

Уникално добра книга, няма такъв съвременен български автор просто.

от Пипин / дата: 10 юли 2012

Книгата е невероятна, неслучайно получи най-престижната читателска награда в България.

от Nevyana / дата: 09 юли 2012

Страхотна изненада бе за мен когато ми подариха тази книга на 3 000 км от България на испански език....превод от англииски и с рецензия на Саламан Ружди. Невероятен подарък и невероятна книга. Обхвана ме носталгия и дори си поплаках. Толкова простичко и толкова искрено и истинско. Надявам се много да започнат да се превеждат все повече български книги. Поздрави на всички български читататели и на всички от Хеликон!!!

от Квазарея / дата: 04 апр 2012

Първата му книга "Кървави луни" няма ли да се преиздаде?

от Явор / дата: 16 яну 2012

Разказите "На изток от Запада" и "Нощният хоризонт" са страхотни!!!

от мадрето / дата: 11 дек 2011

Още една интересна корица:)

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Не е възможно човек само на 30 години да пише по такъв начин. Та, Пенков ще да е бил втора група в детската градина по време на възродителния процес и третокласник по време на „падането на режима“. Не е реално...но е факт. Мирослав Пенков го е написал, а Би Би Си го оцени!


Но това е само следствие на таланта на този млад писател. А такъв той има много. Толкова много, че се докосва до класиците Йордан Йовков, Йордан Радичков и т.н.


Запомнете този автор! А дали „На изток от запада“  трябва да влезе в учебниците по литература (както съм убедена аз), отсъдете сами!

Елена Бойчинова, Хеликон София - Шишман

Аз съм поредната жертва в дългия списък на очаровани от книгата „На изток от Запада”. Тя съдържа осем страхотни разказа, написани от Мирослав Пенков. Първоначално те излизат на бял свят на английски, а след това, преведени от самия автор, и на български език.
Най-чудното е, че той е млад човек, който от дълги години живее в САЩ.
В същото време разказите му звучат автентично и изненадващо зряло. И много по български – като разказите на Йордан Йовков или Елин Пелин. Все пак има нещо ново и уникално в тях. Има невероятно чувство за хумор, което много ми хареса. Изчистен стил на писане. Изключителен ритъм и красота на изказа (докато четях „Нощният хоризонт” ми се прииска да запея). Тъга. Изгубеност – нещо, което усетих във всеки герой, независимо къде и кога протича действието.
Липсва поучение и съжаление от страна на автора, който като емигрирал българин по-скоро изпитва носталгия и любов към България, отколкото радост и високомерие, че е избягал от тук.

Хубавото е, че всеки читател има свободата да направи своите заключения от прочетеното. Хубавото е, че тези разкази са достъпни за повече хора в цял свят и могат да бъдат прочетени и оценени от тях.

Крадци на кръстове
С Гого сме превърнали кражбите в хуманитарна мисия. Крадем възвишено, великодушно, с крайно нежелание и отвращение. Не за себе си крадем, разбира се. Такива кражби за нас са долни. Крадем за баткото на Гого. Купуваме му хероин, плащаме му гаранцията, снабдяваме го с билети за мачове, че и той милият като бял човек да се порадва здравословно. Обаче поне в половината случаи така се оплитат работите, че все забравяме да му дадем парите.

Нощният хоризонт
Като камък легна в на баща си шепата, щом я пое той за пръв път. Шепа, пожълтяла от тютюневи низи, а тя цялата в кръв, сляпа, смълчана. Нито писна, нито проплака. Кървав камък беше тя тогава, та я разтърси баща ѝ, та ѝ плесна страните и чак тогава пропищя тя, и чак тогава продиша.
А той я вдигна към тавана високо, сякаш слаби бяха на Аллах очите, сякаш легнала долу нямаше да я види. После ѝ викна по име. „Кемал”, викна ѝ, което си беше неговото и на баща му името, и го повтори. Също горда песен го изпя, че ясно да го чуят горе в Дженнета и хубаво ангелът да ѝ запише името в дебелата книга.

Любина Йорданова, Хеликон Русе

Да откриеш чудесен български автор си е въпрос и на късмет сред купищата, заляли книжарниците – някои с вече добре изграден публичен образ на многописци, други тепърва политащи в тази посока с плашеща трескава активност. Факт е, че моите лични пристрастия сред сиелските автори са основно към Захари Карабашлиев и Александър Секулов, но истинско удоволствие беше да открия Мирослав Пенков и неговия сборник „На Изток от Запада“. Съвсем малко по-големият от мен Мирослав е успял да подплати прозата си с чудесно звучащи книжни успехи в чужбина, за които може и сами да си прочетете, но най-прекрасното е, че 8-те разказа в книгата са от чудесни по-чудесни, така че адмирациите са абсолютно заслужени.


В сборника има много смях, има много тъга, има всичко, за което си заслужава да се пише, всичко, което си заслужава да се чувства и за което да се мисли. Има много България сред тези страници, но не злобния национализъм, който пак вири глава и крясък, а онова топло патриотично чувство, което май е най-присъщо на живеещите далеч от родината. Има го малко по-миналото, има го близкото вече било, има и настояще…


Началото ни забива сред ридовете на Македония, където през очите на един ревнив старец и стар дневник, любовта между двама души възкръсва, без дори да е живяла. Старецът опознава съперника от младостта и пътем спомня себе си и вижда околните по друг начин. Красив разказ, красив. „На Изток от Запада“ наистина заслужава да именува целия сборник – разкъсващо описание на насила разделеното от сръбско-българската граница Старо село и опитите на някогашните съседи и роднини да запазят връзките и традициите, дори и през реката. Любовта, разбира се, надмогва границите, а една потопена църква става център на драмата, преливаща в трагедията. Времето лети, всичко се променя, а един глупак поема на път, за да търси това, което не може да има. „Как купихме Ленин“ е комично-драматичен разказ за отношенията между внук-емигрант и неговият останал в родината дядо, който запазва комунистическия плам в себе си и дори сред променящите се времена въздейства на малкия си свят според личните си убеждения. Внукът, убеден в своето превъзходство отначало, малко по малко започва да съзира какво всъщност се крие зад дядовата твърдоглавост. Следва тежък текст за едно момиче със сестра с ментални проблеми и културния сблъсък с британското мислене сред българската трагичност. Пак сред нея се позиционира и приключението на японката Юки, придружаваща своя съпруг-българин в родния му дома и произшествията, произтичащи от това. Тежък, труден, но заслужаващ си разказ. „Крадци на кръстове“ рязко се изтръгва от серията по-пасторални разкази и захвърля читателя сред бушуващата от революции София, където момче-мъж с твърде много ум ще се лута да открие мястото си на улицата, сред църквата и по покрива на своя бунт срещу всеки и всичко. „Нощният хоризонт“ разчепква онази щекотлива тема за смяната на имената на българите-мюсюлмани сред красивата метафора на майсторенето на каба гайди. Разказ, който силно ми напомни на може би най-любимия ми наш автор – Петър Делчев – и неговия сборник „Балканска сюита“, но, естествено, с уникалния привкус на таланта на Мирослав Пенков. „Девширме“, като за край, е сложен разказ, разкъсан между легендарно описание на открадването на най-красивата мома от най-злостния еничар на султана за неговия харем и преживелиците на българин в САЩ, който не може да се справи със стихиите вътре и вън от себе си…


Страниците на сборника текат леко и гладко, поглъщат и не пускат. Пенков пише простичко и изчистено, без да претрупва с излишности. За мен лично разказите му са изумително зрели за едва 30-годишен човек и мога само да догаждам какви чудесни неща ще напише за в бъдеще, ако запази посоката и страстта си. Ето така се пише за България, за българщината, за сблъсъка на културите – между кориците на „На Изток от Запада“ има всичко и селекцията на творбите успява да покрие спектър от теми и сюжети, които е рядко да се срещнат написани изпод едно перо.


Искрено се надявам повече хора да прочетат тази книга, за да съумеят да направят разлика между истинско писане и ерзаца, който се опитват да пробутват за такова всякаквите поборници на занаята у нас.

Христо Блажев, приятел на Хеликон