Чета отдавна, чела съм и другите му книги, но тази специално не ми хареса !
И всичко стана луна
Автор: Георги Господинов
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Жанет-45 |
| Брой страници | 168 |
| Година на издаване | 2013 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 170 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9789544919450 |
| Баркод | 9789544919450 |
| Категории | Разкази и новели. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Колко пътува светлината от едно спряло слънце и какво можем да свършим за тези минути? Коя е най-могъщата дума? Какво означава да закъснееш за среща, уговорена преди 40 години? Какво ще правим със смъртта утре, в близко бъдеще?
Деветнайсет разказа, писани в последните години. Част от тях излизат първо в антологии на европейския разказ и сборници на различни езици. Сега са събрани за първи път в книга. Дванайсет години след "И други истории".
Истории за любов и край, с предчувствие за чудо, както би казал Гаустин. Вгледани в лицата от последните дни. Вслушани в гласовете им.
Ключови думи: Хитове до 10 лв., Хитове до 10 лв
Слабичко, но за родните графомани е гениално.
Слабо.
Велик!
Неговият шеметен тон ни кара да се сбръчкваме.
Омайващ! Автор, който държи публиката в ръцете си, оставяйки я без дъх. Толкова съм впечатлена от излъчването и харизмата на този човек и от текстовете му, че думите не са достатъчни да ги опишат. Горда съм, че го познавам лично!
Заспах на 16 страница.
Коментарът е редактиран от администратор.
Има нещо в този човек, което не е на ниво книги, литература, изказ.Има нещо, което не сме имали досега и той си зае своята носталгично-тъгична-скръбопробуждаща-споменоъдържателна ниша с мисъл, душа. Просто думите, дори не самите истории са толкова пълни със смисъл, енергия, Съвсем не сложен, но в никакъв случай елементарен.Точната доза.Но си има своето изискване за минимална интелигентност и чувствителност.На никого не ми напомня, защото е пръв като себе си. Кове образи, вае асоциации. За мен той е отделен литературен жанр!Книгата е вълшебна!
Коментарът е изтрит от администратор.
Ад си върна първото място и феновете на Господинов френетично се активизираха.
Прекрасна книга! Тук има стил зад всяка дума. Но все пак сме в България. И хейтърите под различни имена тук го доказват.
Господинов пише по-добре едва от 25 % от българските писатели.
Миглен Русков пише по-добре от 35 % от театралните писачи.
Алек Попов пише по-добре от 40 % от народонаселението.
Докато не проумеете тази проста истина, няма да имате добра литература.
Чудесно четиво! Ще я препоръчам на моите близки !А към "горните" коментатори: като сте толкова по-добри от Господинов, дайте да ви прочетем, ние не сме от "гилдията" ви, ще дадем оценка независима...!
90%-те процент от българските автори, които имах предвид са ииздадените, а не издадените, Волф. Което се припокрива с моето мнениет донякъде, явно.
Някак противно ми стана, когато я прочетох.
Толкова печални опити за писане не бях срещала от доста време...
Никаква литература не е това, съжалявам тези, които се лъжат по подобни авторчета.
Току-що прочетох книгата.
Първото нещо, което бях чел от Г.Г. е книгата "О Хенри", която съдържаше само 4 разказа. Мога да кажа, че ми харесаха.
Това ме накара да си купя "И всичко стана луна". Но след като прочетох 19-те разказа, мога да кажа, че бяха добре написани, но мога да кажа също и, че ми дотегнаха повечето от тях. Дойде ми в повечко идеята за "Преди 20 години". Но това си е моето лично мнение като човек на 22.
Разказите са добре написани, но за мен бяха еднообразни.
Адмирации за авторът, защото е по-добър от 90% от съвременните бг писатели в момента, но в никакъв случай не съм доволен от тази книга. Дано се развива повече, аз едва ли ще си купя негова книга отново, но бих прочел нещо друго негово.
Не съм Администраторът. Но много ми се иска да се обърна към всички. Чета мненията за тази и други книги. За някои са по няколко, за други са по няколкостотин. Но не помагат на Търсещия да прецени бива ли я книгата или не. Или е мого охулена, или обратното. В почти всички случаи обаче без никакви аргументи. Ако преобладават критичните мнения, почитателита ги обявяват за зложелателни. Ако преобладават хвалебствените, съм прочитал, че авторът и роднините му здраво го разхвалват, за да му вдигнат продажбите. Но нито едните, нито другите представят конкретни аргументи.
И това ме кара да се обърна към всички ви (не само коментиращите този роман, а и други) не ви ли се иска да има един сайт или вестник с реална и обоснована критика, а не платена – за литература, кино, театър и др.? Да отсява зърното от плявата и да служи за ориентир на интересуващите се? Защото отдавна „такова животно няма”! ТОВА Е ВЪПРОСЪТ! Можем да започнем сами, като пишем по-аргументирани оценки. Или пък не можем, защото не всеки читател е анализатор. Той или харесва, или не харесва и толкоз. Но май на всички ни трябва някакво такова МЯСТО.
Та така... какво мислите?
Разказите са интересни, написани с вещина и стил
Коментарът е изтрит от администратор.
Коментарът е изтрит от администратор.
тц, върви с на Белинда Карлизе La Luna.
Чух, че книгата върви в комплект с песента на БТР "Цвете от луната". Мисля да я взема за подарък на племенника си, той е голям фен на БТР...
Хора като Господинов са не само слаби автори ,те са и опасни за останалите защото са монополисти
Толкова много обичам Господинов, че имам една идея - да се забрани да се продават чужди автори през уикенда, че да може българина да си купува повечко Господинов и други български писатели...
Според цветната оптика не е ли редно синьото през жълт филтър да се вижда зелено. Или точно тез честни сини гледат да се представят в измамно постоянство през всякакъв филтър.
Решат Нури/011/, ти май от личен опит си опитал как се става известен писател в България. И понеже името ти е непознато в писателската гилдия, ясен е резултата на твоето напъване. Но аз ще ти помогна. Както в този тук случай, има и трети начин да станеш известен. Да си достатъчно ловък и наблюдателен, когато забелязваш чуждата оригиналност и самобитен литературен аксесоар , и най-важното- да проявиш майсторство за едно незабележимо за читателя открадване.Ясно?Пожелавам ти успех!
Да, Денчев е много по-добър.
Добри са разказите, четете, няма да сгрешите.
П.С. До админа.Няма ли да свърши това наказание, шефче.
Коментарът е изтрит от администратор.
Коментарът е изтрит от администратор.
Разказите ми харесаха, Георги Господинов умее да те разсмее и след няколко секунди да те разплаче с някое бодливо изречение...
Рей Бредбъри във "Вино от глухарчета" затваряше лятото в бутилки, а бабата на Г.Г. вари лятото на лютеница. Добър автор, който жонглира с познати идеи, теми, похвати. Безспорно явление. Медийно.
Прекрасна книга. Великолепни разкази!
Уникално ревю в най-популярната медия за книги в България
Коментарът е редактиран от администратор.
Великолепна книга!
Минорна, с усмивки тук-там. Напомни ми на "Сивото кенгуру".
Поздравления за автора!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Този сборник е пореден пример защо Георги Господинов е един от най-уважаваните у нас и в чужбина писатели. Част от разказите тук са отдавна публикувани в издания извън граница, без непременно да са на задължителни „чуждоземски теми”. С големите е така. Това, което излиза изпод перото им, докосва еднакво всички четящи хора с очи, отворени за красотата на думите. На изказа. И на идеите. В сегашно историческо време, когато в писателския занаят вече абсолютно всичко се е случило и да напишеш нещо ново и оригинално си е свръхусилие, причината да те харесват е просто да си пипнат от Бог. Защото огромен процент от свръх усилията на съвременните автори приключват с обикновени постмодернистични клишета. За края на света, за края на чувствата и за края ни като разумни, мислещи, но и чувствителни човешки същества.
Георги Господинов не просто пише думи, които да следвате. Той въвлича в истории (и като че ли колкото по-кратки, толкова по-силни и въздействащи), които лично ще съпреживеете с него и след финала ще ги помните дълго. Много писатели са се пробвали в приключенията с неочакван край. И далеч не всички са успявали да останат в съзнанието и въображението на читателите. С него изобщо не е така. В него по изключителен начин се преплитат най–последните писъци на съвремието, с най-човешкото от хората. С чувството. Мислите ли, че някой може да обича парцалена кукла, без да е невръстно момиченце? Не, не става дума за обикновен луд-фетишист, а за нормален мъж, изпитващ бащински чувства към дете. Без значение дали е истинско или не. Тук важи само въпросът колко от този сорт хора живеят край нас. Такива, запазили идеята за отговорност какво ще стане след тях, когато умрат по време на операция. (При положение, че са нужни някому, за когото трябва да се грижат).
Дали някога сте мислили за нещастните сираци, изпълвали (и изпълващи доскоро) сиропиталищата? Може би да, но сигурно в удобната плоскост „копелетата вършат само глупости, далеч от нас да са, те не са нормални човеци”. В „И всичко става луна” ще намерите такова копеле. Което отчаяно, с немощната сила на цялото си отритнато същество, търси някого, който да го „обащини”. Куче? Дърво кестен? Бюст на Сталин? И накрая, след образното си възмъжаване, на само 18 години, открива истината на живота, че най-важното е да осиновяваш. За да даряваш любов и закрила.
От „И всичко станна луна” ще разберете и ужасния факт, че последната светлина от нашето Слънце би достигнала Земята ни само за 8 минути и 19 секунди. Как си представяте, че ще прекарате последното време, оставено ви на планетата?
Ако държите на външния си вид, признайте, че шумът от ножицата на вашия фризьор звучи като „хляс-хляс”, „хляс-хляс-хляс” и после пак „хляс-хляс”, кратко. Така ще ви бъде по-лесно да се потопите в „Пред хотел „България” от този сборник. А оттам, след около две страници ще станете част от любовна история, гръмнала преди десетилетия, между млад комсомолец и момиче от Финландия, по време на среща толкова абсурдна, че би заинтересувала и най-обръгналия Холивудски сценарист. Краят, разбира се, е фатален и тежък. „Западната метафикция среща Източноевропейската метафизика, а историите на Господинов са пълни с невероятни изненади, обрати на въображението и завладяващ език” е отзивът за автора в американското „Световната Литература Днес”.
Не разбирам особено от „западна метафикация”, но ви препоръчвам горещо разказа „Ритуалът”. Наши кинаджии правят филм с главни действащи лица наши старци, които (колко абсурдно!) правят сватба на внучка на един от дядовците, а тя отдавна живее в... да кажем „другият и по-богат от нас свят”. Вълнуващо е. И в същото време впечатляващо. Как се държат старите. И как младите лъвове на съвременното (чак, пък, толкова!) кино! „Ироник на отчаянието”, твърди за Георги Господинов „Нов Цюрихски Вестник”.
Точно такъв е!
Веселин Максимов, приятел на Хеликон Бургас
Георги Господинов е роден на 7 януари 1968 година. Завършил е българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Редактор на в. \"Литературен вестник\". Докторант в Института за литература при БАН. Пише поезия, проза и литературна критика.
Автор на стихосбирките - Лапидариум,1992 (Национална литературна награда за дебют Южна пролет) и Черешата на един народ, 1996 (Годишната награда на Сдружение на български писатели за най-добра книга на 1996-а година.) През 1998-а Черешата на един народ излиза във второ издание.
Първият му роман Естествен роман (1999) получава Специална награда на Националния конкурс \"Развитие\" за съвременен български роман. Второ издание – 2000 г. Романът е публикуван на сръбски в белградското издателство “Геопоетика” през септември 2001 г.
На френски “Естествен роман” излезе през януари 2002 г. в парижкото издателство “Phebus” и беше широко оценен от френскоезичната преса. Le Courrier (Женева) го нарича “машина за истории”, а Livres-Hebdo (Париж) го определя като “едновременно смешен и ерудиран, пошъл и изискан, но блестящ във всяко отношение и новаторски по форма”. Романът излиза на македонски през 2003 г. в издателство “Темплум”, Скопие.
Следва сборникът с разкази И други истории (2001). През 2003 тя излиза на френски в парижкото издателство “Arlea” под заглавие “Alphabet des Femmes”. “Остро перо и нежен поглед” – така го определя френският всекидневник “Le Nouvel Oservateur”.
Господинов е съставител (в съавторство) на книгите-мистификации: Българска христоматия (1995) и Българска антология (1998).
През 2001 г. той участва в международни литературни четения заедно с американския поет Джон Ашбъри и португалския нобелист Жозе Сарамаго в Коимбра, Португалия, както и с шотландския писател Ървин Уелш в София.
Участва в представителни антологии на българската литература на английски, немски, френски. Негови стихотворения и разкази са превеждани и публикувани в литературни периодични издания във Франция, Германия, САЩ, Унгария, Гърция, Финландия, Хърватска, Дания, Великобритания и др.
Най-новата книга на Георги Господинов е стихосбирката “Писма до Гаустин”.
Информация за Георги Господинов може да намерите още в:
www.lmda.net/din/aut_lmda.php?Id=4925
www.lelibraire.com/din/aut.php?Id=4925
http://www.bulgaria-france.net/imcult/cult.html
www.zazieweb.fr/site/fichelivre.php?num=3144
www.largeur.com/expDebat.asp?pagePos=5&debID=255
www.nouvelobs.com/articles/p1948/a12489.html
www.online.bg/kultura/my_html/2230/c-nature.htm
www./sites.estvideo.net/mediaselestat/nouveautes/livre/adulte/litterature_03_02.htm
Автор на стихосбирките - Лапидариум,1992 (Национална литературна награда за дебют Южна пролет) и Черешата на един народ, 1996 (Годишната награда на Сдружение на български писатели за най-добра книга на 1996-а година.) През 1998-а Черешата на един народ излиза във второ издание.
Първият му роман Естествен роман (1999) получава Специална награда на Националния конкурс \"Развитие\" за съвременен български роман. Второ издание – 2000 г. Романът е публикуван на сръбски в белградското издателство “Геопоетика” през септември 2001 г.
На френски “Естествен роман” излезе през януари 2002 г. в парижкото издателство “Phebus” и беше широко оценен от френскоезичната преса. Le Courrier (Женева) го нарича “машина за истории”, а Livres-Hebdo (Париж) го определя като “едновременно смешен и ерудиран, пошъл и изискан, но блестящ във всяко отношение и новаторски по форма”. Романът излиза на македонски през 2003 г. в издателство “Темплум”, Скопие.
Следва сборникът с разкази И други истории (2001). През 2003 тя излиза на френски в парижкото издателство “Arlea” под заглавие “Alphabet des Femmes”. “Остро перо и нежен поглед” – така го определя френският всекидневник “Le Nouvel Oservateur”.
Господинов е съставител (в съавторство) на книгите-мистификации: Българска христоматия (1995) и Българска антология (1998).
През 2001 г. той участва в международни литературни четения заедно с американския поет Джон Ашбъри и португалския нобелист Жозе Сарамаго в Коимбра, Португалия, както и с шотландския писател Ървин Уелш в София.
Участва в представителни антологии на българската литература на английски, немски, френски. Негови стихотворения и разкази са превеждани и публикувани в литературни периодични издания във Франция, Германия, САЩ, Унгария, Гърция, Финландия, Хърватска, Дания, Великобритания и др.
Най-новата книга на Георги Господинов е стихосбирката “Писма до Гаустин”.
Информация за Георги Господинов може да намерите още в:
www.lmda.net/din/aut_lmda.php?Id=4925
www.lelibraire.com/din/aut.php?Id=4925
http://www.bulgaria-france.net/imcult/cult.html
www.zazieweb.fr/site/fichelivre.php?num=3144
www.largeur.com/expDebat.asp?pagePos=5&debID=255
www.nouvelobs.com/articles/p1948/a12489.html
www.online.bg/kultura/my_html/2230/c-nature.htm
www./sites.estvideo.net/mediaselestat/nouveautes/livre/adulte/litterature_03_02.htm
