Тиражът е изчерпан, но все още могат да се намерят откъсите в сайта на издателството и на европейската литературна нАграда. 'Това са първи и трети разказ "Има ли кой да ви обича" и "Просяк". Страхотни са. Това, че някой използва груб език, не значи, че не казва много смислени неща. Често изкарва на повърхността с брутална откровеност неприятни наши черти- другата причина да не е харесван, но за израстването ни е критично важно.
Има ли кой да ви обича. Разкази
Автор: Калин Терзийски
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Жанет-45 |
| Брой страници | 160 |
| Година на издаване | 2009 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 205 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9789544915544 |
| Баркод | 9789544915544 |
| Категории | Разкази и новели. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Реч за представяне на суровите мисли
Сега са кучешки времена и литературата е просто един от многото сиви занаяти за прехранване.
Поетите в кучешките времена копнеят да станат домашни любимци на своите покровители, разните там ценители на съвременното изкуство. Или както ги наричам аз – тъпите копелета с парите.
В кучешките времена писателите пишат единствено неща, съобразени с пазара. И с вкусовете на безобразно самоуверените, неграмотни консуматори.
Писателите в кучешкото време произвеждат качествени и удобни словесни PVC дограми и тоалетни чинии.
Аз съм се опитал да напиша нещо напълно непазарно, несъобразено с никой и нищо. Освен с моите мисли и чувства. И мисля, че ако някой е достатъчно милостив да приеме мене – човека, ще приеме и моята книга.
Калин Терзийски
стига го превъзнасяхте тоя набеден драскач бе хора
терзийски пешев и делчев са живи класици
трябва да се изучават в школата край диканка
и чернобил и радиацията ще уплашат
невероятно! иска ми се тези разкази да ги прочетат всички българи, за да стъпят по-здраво на земята. не е излишно творчеството на Кайо да се изучава. Кайо, никога не спирай да пишеш!!!
Разказът за Женския пазар.
Толкова е хубаво това! Толкова е велико! Такава радост за душата!
Нещо Елинпелинско, нещо Гоголевско !
Не знам защо ми напомня за Гоголевския пазар от оная книга ,,Вечери в селцето край Диканка".
Е, царе сме да оплюем всичко, да не дадем глътка въздух на нещо хубаво да пуска кълнове в родната ни действителност. Разказите са прекрасни, толкова хубави, ха някои от тях се смях с глас...За други - толкова са истински, че ми се иска аз да можех да съм ги написала. Браво Калин и благодаря за чудесния ден, който прекарах с твоята книга...
книгата е страхотна! мога да кажа че не съм се смяла така отдавна в книжарницата докато четях книгата!! за нещата от живота които са такива каквито са!! мога да кажа само браво!!!
Твърде опасно е в тези времена да се чете такава книга.
Вярно негативното мислене може да е едно начало, но само начало. Иначе трябва да има и надежда.
Хубаво четиво, но по Коледа - незнам....
Твърде опасно е в тези времена да се чете такава книга.
Вярно негативното мислене може да е едно начало, но само начало. Иначе трябва да има и надежда.
Хубаво четиво, но по Коледа - незнам....
Честита награда!Не съм я чела но имайки предвид коментарите и романа Лудост си я представям брутално истинска Ще си я купя
Някои от разказите ми харесаха,други не.Но като цяло не съжалявам,че съм си купила книгата.
Има готини лафове.Хареса ми разказа за алкохолика в тръбата :))
Боза. Поредната бълвоч. И той се мисли за нещо. Разказвач бил – по-добре да не е.
Купих книгата. Прочетох я. На другия ден я заложих за продан при един познат, който продава книги.
Да му е честита наградата на автора, но това не са моите разкази. От шестнадесет, само три ми харесаха. За просяка, за човека, който събира безценни неща, и за този, който разпръснал трупа на жена си в боята, с която пребоядисал стените вкъщи.
Останалите според мен са слаби. Много песимистично и тягаво, а да не говорим за първия разказ. В него заглавието е най-хубавото нещо.
Все пак това е лично мнение.
След толкова суперлативи, ще прочета книгата. Но корицата е много грозна, направо отблъскваща.
Невероятно добър, купувам всяка негова книга и наистина може да те просълзи, замисли, развълнува....и браво за наградата, честито!
И аз съм щастлива, че има такива хора...Отивам да си я купя.
Успех, Калине! Радвам се, че си такъв...
Само така! Продължавай в същият дух, Калине!
Сравнението на културата с футбола точно в този момент направо ме разби.
Честита награда и от мен! Хубаво ми става, когато български автори успяват зад граница. Нека ни запомнят и с културата ни, а не само с футбола.
И от мен ЧЕСТИТА НАГРАДА, Калине! Нищо не съм чела от теб и си мисля, че ако имаше "прелисти" поне при една от книгите ти, щях отдавна да съм ти фен! Страх ли те е да пуснеш няколко страници за ориентир?
http://Линкът е изтрит от администратор. Честита награда!!!
Поздравления за точния коментар.
Интересно кога времената не са кучешки?
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Тъжни са разказите на д–р Терзийски...Тъжни, но не съвсем безнадеждни...Защото в този объркан свят винаги се намира някой, който да ни обича. И когото да обичаме.
Дали тези разкази са плод на преживяното в детството, или са инспирирани от съд-бите на пациентите, с които Терзийски е контактувал, няма значение...Истината е, че те разбъркват душата ти, стягат те за гърлото, навлажняват очите ти...Докато в един миг не поискаш ти да бъдеш този, който ще даде малко топлинка и обич на героите от „Има ли кой да ви обича”.
След „Кратка история на самолета” и „Разкази на едно софийско копеле” това е третият сборник с разкази, които ме разплакаха...
Стефка Милева, Хеликон - Бургас
Само силните духом могат да четат Кайо. Само грешните, научени да прощават заради собствените си грехове, могат да го разберат. Другите ще съдят, ще свиват неодобрително очи и ще сочат с пръст. Горко им.
Мракът плаши, но всеки го носи в себе си. Да прекрачиш смело в този мрак и да признаеш, че нещата, които откриваш там за себе си, макар и написани от и за друг, плашат, но не са непобедими - това е сила. Да запалиш светлината на собствената си съвест и да кажеш – ето, аз победих своя мрак, защото това, което Кайо е написал, ми помогна да разбера едно- хората са различни в греховете си, но еднакви в добротата си. Ин не може без Ян.
И смехът. Той се промъква там, където не си очаквал. Тогава, когато дъхът ти е стегнат като с гарота, когато се надяваш да изплачеш, за да го освободиш, се промъква онзи хумор, който обичайно наричат черен и става така, че камъкът, легнал на сърцето ти заради прочетеното до момента, се изтъркулва и започваш да дишаш по-леко.
Разказите в „Има ли кой да ви обича” на пръв прочит те оставят с чувство за безнадежност, горчивина и страх. Но промъкващите се усмивки, като прибой в скала разбиват натрупаните страх и тъга и носят облекчение и надежда.
Има ли кой да ви обича?
Не?
Я ги прочетете пак.
Елка Стоянова, приятел на Хеликон Бургас
