Бащите не си отиват

Автор: Съставителство Невена Дишлиева

Коментари: 6

Издател ICU
Брой страници 232
Година на издаване 2017
Корици меки
Език български
Тегло 233 грама
Размери 12x19
ISBN 9786197153248
Баркод 9786197153248
Категории Разкази и новели. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 15.00 лв.

Двайсет и четири изключително интересни, светло или тъмно тъжни и красиви монолога за отсъстващи бащи с огромните им прилежащи околности.“ (Нева Мичева)

Истории за бащите си споделиха:
Кети Иванова, дъщеря на Ненчо Бързашки
Цветана Кръстева, дъщеря на Кръстьо Кръстев
Теа Денолюбова, дъщеря на Денолюб Николов
Мария Касимова-Моасе, дъщеря на Хиндо Касимов
Василена Чонова, дъщеря на Стефан Чонов
Марин Бодаков, син на Христо Бодаков
Камен Алипиев, син на Цветан Алипиев
Силвия Чолева, дъщеря на Никола Чолев
Биляна Курташева, дъщеря на Радослав Курташев
Валентин Дишев, син на Дико Дишев
Катя Атанасова, дъщеря на Богдан Атанасов
Екатерина Петрова, дъщеря на Тилко Петров
Надя Радулова, дъщеря на Цветан Радулов
Зорница София, дъщеря на Недялко Попганчев
Димитър Коцев-Шошо, син на Константин Коцев
Ина Иванова, дъщеря на Тодор Тодоров
Ерна Ангелова, дъщеря на Оханес Харутюнян
Златна Костова, дъщеря на Коста Трифонов
Мариана де Мео, дъщеря на Йордан де Мео
Манол Пейков, син на Костадин Чонов
Райна Димитрова, дъщеря на Атанас Митев
Елена Панайотова, дъщеря на Панайот Панайотов
Маргарита Велева, дъщеря на Здравко Велев
Василена Мирчева, дъщеря на Красимир Мирчев

от Ели / дата: 29 юли 2017

На няколко разказа плаках. Просто прекрасна книга, сграбчва сърцето.

от Фенка / дата: 25 юли 2017

Жестока книга - във всеки смисъл.

от Мария / дата: 29 май 2017

Откакто я прочетох, си мисля, че беше невъзможно такава книга да не се появи.
Обичам я.

от Даян Шаер / дата: 23 май 2017


Чудесна, докосваща и хващаща те за гърлото. В себе си има бутилирано чувство на бащина любов... Препоръчвам :)

от Мария Велинова / дата: 02 май 2017

Прекрасна, прекрасна, прекрасна!
Изпипана, откъдето и да я погледнеш.

от Ваня Хинкова / дата: 28 апр 2017

Александър Дюма казва: "Моят баща е едно голямо дете, което получих, когато бях съвсем малък.". Чета това и се усмихвам. После отварям тази малка, но всъщност голяма колкото едно човешко сърце, книжка и си мисля как бащите наистина никога не си отиват, докато има деца, които ги помнят и обичат така!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Най-трудно е винаги първото изречение.
След него винаги следват безбройни натискания на backspace-a, безкрайно колебание “така сега добре ли е?” и други екзистенциални въпроси, свързани повече с личността ни, отколкото с писането. В това първо изречение опаковах невъзможността си да пиша за книги, които харесвам. Не, за книги, които обичам. Вярвам, че истинската любов е тиха. Като тази на родителите ни, които никога не си отиват.

Когато за първи път взех в ръце “Бащите не си отиват” - малкото книжно бижу, което наскоро ни поднесе издателство ICU, първото, което направих бе да погледна имената на разказвачите. Много от тях ми бяха познати – Марин Бодаков, Силвия Чолева, Ина Иванова, Камен Алипиев, Манол Пейков, Биляна Курташева… Изведнъж тези имена изгубиха настоящия си образ и се превърнаха в деца. Децата на инженерите, спортните журналисти, планинарите, художниците, съпрузите и най-вече - на бащите. Тези, които са били, са и ще бъдат.
Издателството следва собствената си традиция и след големия успех на “Куфарът на брат ми”, издава още 24 лични истории, разказани с много сантимент и обич. .
С тази книга няма да се чудите “какво искаше да каже авторът?”, защото тя е повече изповед, отколкото художествено произведение. Изповед за родителите, които никога не опознаваме докрай. За най-близките, за най-ценните. За онова чувство на вина и неосъществяване, което остава да тлее дълго след тяхната загуба.

“Ние не познаваме своите родители. Какви са били, как е минала младостта им, игрите им, какво са обичали, за какво ги е боляло, какво са си мечтаели в летните нощи, за какво са страдали, как са се справяли с живота, със своите родители, с липсата на пари, с липсата на свобода, с липсата на любов? Това нямахме време да попитаме, или го чувахме между другото, улисани в своите неща, в своя живот, без да забелязваме много-много техния. Те бяха константа, нещо тук до нас, което ще бъде винаги...”

Освен тъга, книгата носи и много надежда и успокоение. Успокоение, което може да ти донесе само нежно положената на главата ти родителска длан.
И си отново дете.
И родителите ти са тук, и ги има.

“Баща ми, който е книга и музика, аромат и вкус, театър и шапки, цигари, хляб и театрален прах.
Баща ми, който съм аз, която съм децата си, които са бъдещето на една никога несвършваща вечност...”

Бащите не си отиват” е епопея на незабравените. На онези, които остават, въпреки че са си отишли. На бащите (а и на майките), които се превръщат в куп незададени въпроси. В пътуването с рейса до София. В джаза в неделя вечер. В липсващата книга на рафта. В обувките, необувани от “онзи ден”. Във филмите, които не успяхме да изгледаме заедно. В разходките до парка или по билото на Пирин. В часовника, който винаги носим в чантата си. В тихото, невидимо присъствие, което ни съпровожда навсякъде. В “обичам те”, неизречено навреме…

На тази книга ѝ липсва едно единствено нещо - препоръка, някъде там, в началото, да се чете бавно и на почивки. Иначе не може. Иначе тежи.

Не оставяйте тази книга непрочетена!
Направите ли го, ще се лишите от едно чувство за съпричастност, което спасява.
Ако не животи, то поне светове.

Нина Божилова, Хеликон - Пловдив