#НаживоотСофия

Автор: Александър Шпатов
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 44

Издател Колибри
Брой страници 176
Година на издаване 2014
Корици меки
Език български
Тегло 184 грама
Размери 13x20
ISBN 9786191504169
Баркод 9786191504169
Категории Разкази и новели. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Поради многото разкази за селото в българската литература, винаги се налага да се направи уточнение, когато става дума за кратки градски. Е, тези са точно такива – категорично софийски, писани на живо, за да се изживее този град както никога досега. Все едно центрираш Google Earth върху София и приближаваш докъдето си поискаш (пилоните на НДК, апартамент в Надежда, подлеза на Софийския) или пък се отдалечаваш ( до България като цяло, до островите на сентинелците в Бенгалския залив, че и още по-далеч в пространството и скречовете на времето). Защото един град може да се разкаже най-добре именно в сборник с разкази. Особено когато техният автор е Александър Шпатов – едно от най-свежите имена в новата ни литература.

Усещане за град, ловка картография през нови езици и мрежи. В това ни въвличат историите на Александър Шпатов. Най-хубавите от тях като Път с жълти павета, Панелната църква, Влъхвите от Изток се возят само с ОК Супертранс и други, смесват с лекота фикция и реалност, градски легенди и репортаж, движат се край Петте кьошета, Народния, Младост 2... Градът, разбира се, е София. Такава, каквато бихме искали да я прочетем. Град с истории. И с легенда.

/ Георги Господинов /

от Деян Ангелов / дата: 02 фев 2016

Имам самочувствието, че съм прочел доста книги. И ще се постарая да дам своето мнение за изданието, според моите разбирания за литература. Не знам за повечето дето са писали преди мен за "На живо от София" на Александър Шпатов, но изглежда сме чели различни книги. Не мога да кажа нещо хубаво за прочетеното. На мен лично не ми харесаха разказите, даже не бих ги нарекъл и разкази ( има някакви заченки, но не са разкази или ако са такива, са един вид развалени разкази.) Глуповати, плоски истории, без послания, захвърлени в нияото. Всъщност късият разказ, това, че го наричат къс, не означава, че е нещо, което се пише просто хей така на две на три и хоп, той е готов. Къс разказ се пише трудно, най-трудно от всички останали литературни жанрове. Необходимо е имаш талант, таланта да разпоалагаш с похвата, да владееш словото в цялата му периферия за да се осмелиш да пишеш къс разказ, за да ти се получи да развиеш случката в рамките на текста, а това в случаят не се наблюдава. Все пак, ако трябва да бъда по-снизходителен, към авторовата немощ, ще отбележа, че има някакъв зародиш в част от всичко написано, но само това не е достатъчно.

от Жени / дата: 24 авг 2015

Изключително свежа книга! С нетърпение очаквам и други заглавия от този автор :)

от Кио / дата: 14 ное 2014

Много готина книга!

от Бленуваща / дата: 11 ное 2014

Така се пише - майсторски и със стил!
Шпатов знае правилата на литературната игра!

от Целуната / дата: 10 ное 2014

Майстор на словото, майстор на разказа, майстор в любовта!

от Деянова / дата: 07 ное 2014

Който не разбира от литература няма да хареса тази книга.
Тя е за специални читатели.

от YES(: / дата: 05 ное 2014

"постижения в бекграунд стори и фондлей литричър арт" -YES

от Сирма / дата: 05 ное 2014

Шпатов е от най-силната генерация български писатели
Той е с огромен талант и силна изобразително изкуство на стила и посланията
Има с какво да се похвали като постижения в бекграунд стори и фондлей литричър арт
Това го прави значима фигура в публичното литпространство и бъдеща заявка за нов Славейков Господинов или поне Дончев

от Рада / дата: 02 ное 2014

Перфектна! От разказ за разказ и през Човека и за Човека!

от Ценка Банчева / дата: 25 окт 2014

Просто гениялна!
И пълна с хитроумности!

от Силвино Хрустали / дата: 21 окт 2014

Книгата е много силна, доказва го злобата на завистниците!
Прочетете я преди да е свършила в книжарниците!

от Книжар / дата: 20 окт 2014

Напълно разбирам и подкрепям обстоятелството, че човек трябва да си се грижи за книгите. Ама не и сам да си пише коментари с хвалебствия. Много е унизително, г-н Шпатов. А иначе книжката му не се продава, като на повечето български автори. Разкази въобще не вървят, трябва да са от Марк Твен или от ОХенри. Нашата читеталска публика обича спомени или романи. Да напише роман Шпатов, тогава ще го сложим на пангара.

от Антоанета Стефанова / дата: 18 окт 2014

На представянето на книгата на Аполония отидох да видя кой е писателя, защото признавам си, не го познавах. Първо ме впечатли различната корица, после, младия човек роден и израснал в София, даже написал и книга за града. Бях доста озадачена и много любопитна. Исках да го видя. Влезнах в пълната зала и видях един много млад човек. Позитивен и красив с ведрото си и усмихнато лице. От години чакам млад човек, роден и живеещ в София да напише своите разкази, за своя град. И го доживях. Благодаря ти Александър Шпатов. Багодаря ти точно за тази книга. Хора като мен, родени и живяли целия си живот в София имат нужда точно от твоята книга.
Благодаря, браво и продължавай напред със своята креативност.
Желая ти книгите които до сега си написал да бъдат само едно хубаво начало на твоето творческо дълголетие, за да те има.

от ГодПан / дата: 18 окт 2014

Просто супер е книгата! Историите на автора ме грабнаха и не ме оставиха за цял ден! Замислих се дали изобщо да си купувам други български книги след тази? Може ли някой да я надскочи? Не.

от Анета Дойчева / дата: 17 окт 2014

На мен корицата много ми харесва. Още не съм си купила книгата, но смятам да го направя. Хаесва ми идеята. Хареса ми и първият разказ вътре, който прочетох на крак в някоя книжарница.

от Франкфурт 2014 / дата: 14 окт 2014

Честито на писателя за заслужената награда за най-добър български писател в света!
Подобно призвание най-накрая ще затвори устите на завистта и злобата!

от Слава Мосзкова / дата: 13 окт 2014

Наистина превъзходна книга!
И на панаира във Франкфурт се потвърди!
Браво на автора за големия международен успех!

от Матиас Руст / дата: 11 окт 2014

Шедьовър който стърчи като Небостъргач сред морето от Графомани!
Автор който написа уникалния Календар с разкази и даде заявка за влизане с взлом в Залата на Славата на Литературата на българия!
Книга която трябва да се прочете от всеки умен човек в държавата на марионетките!

от Веселина Михалкова / дата: 09 окт 2014

Книгата поразява с жив език и истински думи
Думи докосващи сърцата и душите
Европейската ориентация на автора също помага за успеха на изданието
Крайно време е да оценяваме авторите не само по таланта им но и по политическите им възгледи защото България е на кръстопът

от Николай Михайлов / дата: 07 окт 2014

Големият успех на тази книга само за няколко дни спечели читателите и накара хората да се замислят не само за София но и за цялата ни държава и съм сигурен че заради тази книга проевропейските партии получиха толкова много гласове и така че на нея дължим спасението на страната и излизането от кризата

от Виви / дата: 05 окт 2014

Хубави ли са разказите? Искаше ми се да мога да го кажа. Но не са. В тях се вижда един начинаещ писател, сръчен имитатор, но плагиат, опитващ се да бъде сладкодумник, но далече от онази дълбочина и зрялост, които характеризират истинската литература. На места стилът е неиздържан, героите са неубедителни, а сюжетите са с нищо незапомнящи се. Това би било добре за безплатна брошура в метрото, но не и за такава книга с толкова силна рекламна кампания. В общи линии се опитват да ни пробутат нещо не толкова стойностно за нещо качествено, а това е оскърбително за читателите.

от Kepa / дата: 02 окт 2014

Да, покрай буквите няма как да не стигнем до мисли, но въпросът е- какви? Качествени, дълбоки, вълнуващи, плоски, шаблонни, прозрачни, полезни, натрапчиво елеметнарни и какви ли не...Да не забравяме, че мъдростта е едно умение- всеки ден да изхвърляме от главите си влезли/ покрай буквите/ ненужни мисли. От това, което чета, мисля, че ще се наложи да изхвърля разказите за града, който е свързан с най хубавата ми възраст, защото се получи голямо ценностно разминаване. Но това си е само мое мнение, разбира се. А тук все пак споделяме мнения, струва ми се...

от Веселина / дата: 02 окт 2014

Не обичам хвалбите. Но и не разбирам тази агресия, с която някои индивиди топлят душичките си. Ами не го четете, като не го харесвате. На други, например на мен, ми харесва. Не е задължително всички разкази да са шедьоври, но има някои, които са си просто добри. А има и някои, за които имам усещането, че са мои неща, но той ги е направил по-добре.
Хора, ценете буквите, покрай тях може да стигнете и до мислите.

от Атанас Младенов / дата: 02 окт 2014

Уникално добра книга! Прочетете я преди изборите, струва си! От това зависи съдбата на България!

от Раднева / дата: 30 сеп 2014

Просто вълшебна!
Върна ми вярата в българската литература!
Шпатов пише като класик - страхотно и едновременно с това модерно.
Трябва да се прочете от всички софианци, гости на София и даже еднократни посетители на София, защото много неща ще намерят за себе си и красивия ни град в тази прекрасна българска книга!

от 007 / дата: 29 сеп 2014

Да имаш културна, цивилизована, интелектуална, европейска гражданска позиция - това е достойно за уважение в наши дни от млад човек.
Да имаш такава позиция и да си я изразил смело, дръзко и безкомпромисно в новата си книга като Шпатов - това вече е достойно за възхищение и почит в страна като нашата от млад човек!
Да си интелигентен, културен, образован и любознателен читател, необременен от мътилката на разни комунисти, атакисти,. нацисти, вмроисти, путинисти, сталинисти и други азиатски глисти - значи да посегнеш към тази книга с голямо щение и да получиш огромна наслаждение от всеки разказ в книгата на Шпатов!

от Schernishevski / дата: 29 сеп 2014

Който разбира от литература, не харесва книгата.
Който не разбира от литература, я харесва.
Толкоз.

от Достоевски / дата: 28 сеп 2014

Който не разбира от литература не харесва книгата на Шпатов.
Който разбира я харесва.
Толкоз.

от 007 / дата: 27 сеп 2014

Дори не ми се наложи да проникна тайно в същината на "националното достойнство" на обекта Шпатов, защото коментар 14 свърши по- добра работа с изказването си, че авторът изпраскал юмрук в мутрата на България. Май за пръв път имах такава лесна мисия...

от Книжен гуру / дата: 27 сеп 2014

Като се изключи тъпата корица и смехотворните усилия на автора да съчини нещо интересно, на моменти има такива глупави и нелепи фрази, че много се смях. Така че си струва да се позабавлявате с бездарието на Шпатов!

от / дата: 25 сеп 2014

Книгата на Шпатов е изключителна.
Разказите са като юмруци в озъбената мутра на съвременната посткомунистическа и разграбена от комунистите България.
Неслучайно авторът описва с най-голяма любов историческите места за Свободна България!
А за позицията му срещу Паметника на съветския поробител и путиноидите мога само да го поздравя за гражданската смелост и за националното му достойнство!

от Омар Сюлейман / дата: 25 сеп 2014

Не, Петко, не съм чувал за този паметник и много ме съмнява тази информация. Явно обаче ти не си чувал за хора като Захари Стоянов, Христо Ботев и Стефан Стамболов, които са написали черно на бяло какви са интересите на 'братска' Русия в България.

ПС. Моята лична беда е, че си хабя времето с хора като теб и не мисля да пиша повече тук.

ППС. Панславизмът, за разлика от руския империализъм, е отживелица и те съветвам да се насочиш към друго хоби.

от Petko vojvoda / дата: 25 сеп 2014

Както виждаш, Сюлейман, и моето име в киберпространството не е на родния ми език. Този факт не ти ли говори, че просто времената са други и всички могат да живеят свободно където желаят, както и ти самият не си в Турция например. А и едва ли си ти тоя, дето ще се разпорежда кой в коя държава да живее, или кой както му скефне, да събаря исторически паметници. Затова се наричат исторически, да напомнят за историята, изгодна или неизгодна за индивиди като теб. Нали си чувал за малкото германско градче в най- западната част на страната, /Верниге Роде/, където жителите пазят паметник на Хитлер. Не защото го уважават, а защото поколенията трябва да помнят това , което е сторил на милиони. Друг е въпросът дали се харесва това или не. То е история. Но тук става дума за един славянски народ, който доживя такива като теб да го плюят, забравяйки, че е протягал десниза не един път в беда.
Но за тая беда , Сюлейман, едва ,ли ще смееш да отвориш уста, а? Още повече- пред мен...

от Омар Сюлейман / дата: 25 сеп 2014

Господин Трифонов, ако майка Ви е Русия, отидете да живеете там.

от Дивна / дата: 24 сеп 2014

Напълно съм съгласна с писателя, адмирирам силните му граждански позиции и ще съм му фенка до гроб!

от Koko / дата: 23 сеп 2014

Браво, Шпатов! Толерантният европеец не руши, а съзижда, Ето на, ти ще храниш с терапевтична цел лебедите. Но е малко опасно, ако вместо Одилия угояваш Одета , не мислиш ли? И ако интуицията ти е в ред, понапъни я да ти подскаже какво би казал прадядо ти за юнашките ти изказвания?

от Александър Шпатов / дата: 23 сеп 2014

Г-н Трифонов, прапрадядо ми е бил опълченец, дори е бил ранен на Шипка и лекуван дълго руския лазарет. Паметникът на Съветската армия е паметник на сталинската армия-окупаторка обаче и няма нищо общо с Руско-турската освободителна война. Впрочем, за него въобще не се говори в разказите. Оставихме го обаче на корицата, защото в София има и страшно много грозни и нелепи неща. Факт. Така е в момента, но ако зависеше от мен наистина бих направил едно езеро с лебеди на мястото на ПСА. Ще ходя да ги храня всеки ден, чел съм, че действа много успокояващо:)

от Лебедово езеро / дата: 23 сеп 2014

Похвална българска книга и похвална позиция на автора, смел човек с проевропейска и продемократична ориентация! В книгата лъха на европейска хуманност и демокрация, на толерантност към различните, на уважение към цивилизационните центрове, към които трябва да се стремим - Обединена Европа! Това я прави не поредната балканска тесногръда творба, пълна с мачизъм, антигей реторика и путински шовинизъм, а високо извисен химн на цивилизования, демократичен, толерантен Европеец, който не иска в Столицата му да се издигат Паметници на дивите поробители от азиатските сибирски степи.

от В.Трифонов / дата: 22 сеп 2014

В книгата са изложени антибългарски и антиславянски позиции
Не може паметника на Съветската армия освободителка да е симвл на нещо грозно което трябва да се премахне! Слушах автора в интервю по Хоризонт преди малко, според него този паметник загрозявал София, правел ни зависими от Русия и трябвало да се разруши! Г-н Шпатов, ако не беше майката освободителка Русия, ти щеше ли да се родиш? Щеше да носиш фес и нямаше да пишеш на български, ето как щеше да бъде!

от захари / дата: 21 сеп 2014

Шпатов, повечко чети и по-малко си хвали книжката!

от йоана / дата: 21 сеп 2014

корицата не ми хареса...

но книгата е добра

не е за всеки обаче, много хора казват че била скучничка но то е заради манталитета на читателя, не за прости хора

от Стефка / дата: 20 сеп 2014

Наистина НА ЖИВО! Определено вълнуващи разкази, които разсейват сивите прашни софийски улици и ни показват София в един нов (поне за мен) облик. Една неочаквана и изненадваща столица, с отворени или незавършени финали. Уж исках да я чета по между другото, а така се концентрирах върху нея, че дори в града на тепетата ми е някак носталгично за град, в който никога не съм живяла и не съм прекарвала повече от седмица. Шпатов - разкошен си!

от Четящ / дата: 20 сеп 2014

Браво, Александър! Отличен сборник, забавлявах се страхотно.

от Борислава / дата: 19 сеп 2014

Неочаквано добър. 'Неочаквано', защото отдавна не се насилвам да харесам българска проза. Не чета Терзийски и Людмила Филипова, да ме извинят. Разказите тук са с неочакван финал, всъщност всеки финал е своеобразен фойерверк, и това е достатъчно, за да събудят любопитство. Но истинското достойнство на този сборник е неговата "градска" енергия и непринуденост. Неговият елегантен непукизъм. Не разбирам защо всички се опитват да отличат един или друг разказ като най-ярък. Да, 'Пътят с паветата' е страхотен, 'Панелената църква' също, но останалите не им отстъпват по хитрост на хрумката. Много ми хареса целия сборник, вкл като вътрешна логика и композиция! А момичето от София ме просълзи...... Браво!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Александър Шпатов е роден в Окръжна болница през 1985 г. Учил в Младост (Американския колеж) и Северното крило на Ректората (ЮФ). Живее зад Орлов мост. Пътува често, но винаги няма търпение да се върне. Работи точно над гръмналия миналата година китайски ресторант и може би именно затова собственоръчно го възстановява за един от разказите в #НаЖивоОтСофия. Първия си сборник, Бележки под линия, издава едва на 20. Следват Разкази под линия (2008) и Календар с разкази (2011). Форбс България го включват в класацията си „30 под 30“ за 2014, но това е по-скоро въпрос на връзки.