Къде ги видяхте тези правописни грешки, бе, хора?! Цитирайте поне една-две, да видим на какво викате правописна грешка. Защото аз лично такива не видях (с изключение на "чамове" вм. "чанове" - но това не е точно правописна грешка, струва ми се; вероятно Пенков се е пообъркал).
И как книгата да няма нищо общо с планината и хората й? Ярки, колоритни герои, прекрасен, изразителен български език, сложно преплетен сюжет. За какви поръчки и халтури бълнуват някои от недоучените по-долу, не знам. И защо всичко трябва да ни е в черно-бяло? Или гениално, или халтура? Вместо да правите подобни ялови напъни за категоризации, четете и се наслаждавайте.
Щъркелите и планината
Автор: Мирослав Пенков
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Сиела |
| Брой страници | 392 |
| Година на издаване | 2016 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 624 грама |
| Размери | 16x23 |
| ISBN | 9789542820574 |
| Баркод | 9789542820574 |
| Категории | Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
"Нас не куражът ни води. Не смелостта ни дава сили. Ами лудостта и големият глад. За свобода и за правда."
След петнадесет години отвъд океана, затънал в дългове и студентски заеми, младият „американец” се завръща безславно у дома. Целта му – да помоли дядо си за помощ. Но старецът отдавна е прекъснал всяка семейна връзка. Продал е апартамента си в града и се е скрил далеч сред баирите на Странджа.
Там го заварва момчето – на границата с Турция, в едно селце разполовено от две махали – българската, опустяла и потънала в забрава, и турската – разтърсвана от суеверие и страх. Всяка пролет туркинчетата в махалата изгарят с треската на Свети Коста, мистичният покровител на вече изчезналите селски нестинари. Неусетно момчето се озовава в центъра на десетилетен раздор, оплетено в лъжите на дядо си, влюбено в дъщерята на деспотичния местен имам.
Над планината се спуска пролет, а с нея долитат щъркеловите ята. Разбуждат се призраци от старо време – еничарски, хайдушки, нестинарски – а под прахта на миналите дни проблясват страховити тайни.
„Дълбок и провокиращ мисълта роман… пламенно вярващ в изкупителната сила на изкуството.”
Бостън Глоуб
„Красив и обсебващ, този роман се потапя в болезненото минало и настойчиво пита: до каква степен сме обречени да преживяваме миналото си отново и отново? И в кой момент сме готови да го пуснем и да се освободим?”
Чикаго Ривю ъф Букс
Ключови думи: Изборът на книжарите за 2016, ТОП 50 Художествена литература 2016, ТОП 20 Българска художествена литература 2016, Хеликон топ 200 2016
Нищо общо с планината и хората , поръчкова , с правописни грешки и срам за българин .
Чета я в електронен вариант, вече 50-60 страници, и нямам наблюдения за шрифта и хартията, но лично на мен ми допада стилът и историята. Незаслужено ниска обща оценка според мен. Не е шедьовър, но определено е приятна за четене. от мен *4*
Подариха ми я, ама защо ми я подариха... Прегледах първите 20 страници, още толкова около средата и още толкова преди края. Слаба работа, описателен език с напъни за символика, но не. Опитва се да продава опростен евтин вариант на българска екзотика, колкото я е разбрал, на американците и може и да им е любопитно за кратко - некви омешани селяни там с неустановена националност. Така ни разбира и самият Пенков - мелези със славянска азбука в разни села, където правят странни работи, които приличат на стари и духовни, ама какви са точно, не е ясно. Книгата няма сериозно съдържание, защото нещата са фрагментарни и неосмислени. Писана е като насила, постна и лабораторна, като съшита от каквото попадне. Ще я подаря на един приятел, той чете всичко и ще ми е благодарен, че съм му уплътнил ден-два. Има риск, защото той има критерий, но ще се опитам да го изкарам като благодеяние, дано се хване :) Ще му дам и първата с разказите, и те са такива, почти като разкази.
Напротив, Мирослав Пенков е един от малкото талантливи съвременни български белетристи. Разбира се, не е задължително да харесва на всички, но стига вече с оплюването ей така, по принцип. За мен книгата е забележителна, въпреки недостатъците си. И стои съвсем намясто сред съвременната англоезична литература. Малко да ни избие комплексарството.
Bitte, bitte, българинът се научи да категоризира всяко мнение, различно от неговото като "хейт"! Банално е вече...
Конкретно - Мирослав Пенков не струва. Всичко при него е празен шум и реклама, нищо повече ...
Ей, хейтърчета. Аре си намерете нещо смислено да вършите. Нещастници.
Изданието на цена 17,90 е с твърди корици, както коректно е отразено в информацията За книгата.
Защо на едното място е 14.90 а на другото 17.90 ? По скъпата с твърди корици ли е ?
Николай, не ми е ясно къде видяхте правописни грешки в книгата. Според мен коректорът си е свършил работата. Колкото до автора - той не съвсем.
Клета майка България си е тази книга отвсякъде. На няколко пъти ми идваше да я метна в стената, докато я четох, То и първата не беше кой знае какво, но тук кичът е пълен.
Тази книга не ми стигна. Отказвам да изляза от нейния свят и да потъна в своя.
Отдавна чаках стойностен български роман. Браво на Мирослав Пенков - езикът се лее като песен, много е красиво...
Чудесна книга, просто чудесна.
Страхотна работа на екипа на "Сиела".
Ей, не пораснаха българите за своите гении и това е. В България няма посредственост, няма фалш, има само гении, които остават неразбрани от простия български народ. Този прост български народ обаче е голямо удобство, винаги можеш да хвърлиш вината върху него. Да не се окаже само, че простият народ са точно младите, неграмотни "модерни хора", на които можеш да пробуташ всичко, стига да е модерно и дошло отвън. А у тях трябва да се възпитава вкус и критично мислене.
Ние сме застинали в превземките си - на носталгични емигранти, на неразбрани творци, уверени, че ако бяха родени другаде... Искаме да изнасяме България, опакована в шевици, с менци и опинци, с измислени етнически драми, защото си въобразяваме, че тя няма друг облик. Или да я обявим за бандитска държава, от която ние, като едни истински бунтари, сме избягали. Никой вече не познава България такава, каквато е днес. Защото никой не й обръща внимание и може би защото всички смятат, че тя не го заслужава. Тя трябва да е нещастна, изостанала и да буди съжаление, за да можем да се самосъжаляваме и ние. И не става дума конкретно за тази книга, а за цялата ни съвременна литература. Но нали всички го знаем - ако сам не се уважаваш, никой няма да те уважава. Просто е.
Не става чеп за зеле от българите и тук не визирам писателя, а все хленчещите и "компетентни" българчета в лицето на коригиращите и многознаещи тук мишльоци, който се стараят да се изкажат негативно за каквото намерят. Никакво уважение нямате и със сигурност за нищо не ставата в сравнение с автора. Неблагодарна и куха аудитория, свикнала да чете вестник "Уиекенд" и друга подобна тоалетна хартия.
Коментарът е изтрит от администратор.
Толкова е нивото на хейтърството у нас - тъжно, скрито и самоизяждащо се от чуждия успех.
Коментарът е редактиран от администратор.
От мнението ми до сега на тази тук книжка, ще кажа - старият номер БЪЛГАРИЯ ЗА ПРОДАН, една сладникава България, е описана и тук, както в предния опит за писана на младежа. Може би в Америка да се умиляват от подобни измислици, но те са на ниско ниво ... Ще се напъна да дочета (ако не я подаря).
Коментарът е редактиран от администратор.
Може ли за евентуално второ издание от "Сиела" да се бръкнат за коректор? Аман от книгите им, пълни с грешки, или попаднали на непохватни редактори. Ужас. Това издателство ме разочарова все повече!
Книгата е писана на английски и след това преведена/пренаписана на български от самия Мирослав Пенков. За българския текст не знам, защото не съм го чела още, но на английски книгата е магическа. Би спечелила обаче, ако беше по-кратка. За съжаление, Пенков не е преценил добре кога да спре и в последната четвърта като че ли губи мярата и започва да се повтаря и леко да дотяга. Въпреки недостатъците си - много силна книга, препоръчвам я.
Аз доколкото знам книгата оригинално излиза на английски, а това е превод, който е правен от преводач, а не автора. Лъжа ли се?
Ужасно слаба книга!! Сбоджа от всички възможни етно-клишета, гарнирани с Ванга и Людмила Живкова, за да бъде кичът пълен. Всичко това омотано в безкрайно банален и трудно проследим сюжет, в който на всяка крачка разпознаваш заемки от най-разнородни произведения - от Време разделно и Диви разкази, до Светът е голям и спасение дебне отвсякъде. Буквално не можеш да се разминеш от дядовци и бабички! Механично пренесени реалии от Родопите в Странджа, извън всякаква връзка с реалността. А езикът е направо потресаващ - или авторът е забравил български или никога не го е знаел. Изкуствен, стилизиран, с фолклорна орнаментика, наблъскан с умалителни, целящи най-вероятно да трогнат по-наивния читател. Шокиращо е млад човек, божем учил в Америка, да пише по такъв архаичен и тромав начин... Има нещо балкантуристко в тази работа, нещо сувенирно, шарлатанско, което трудно може да се нарече литература.
Честно казано и аз мисля, че малко е пресолена манджата с това, че видите ли, какъв автор е Мирослав Пенков. Прочел съм и разказите и тази му книга. Има къде, къде по-хубави и интересни разкази от неговите, но за тях наистина не се активира никой да пише от тези дето хвалят непрекъснато, а всъщност са обвързани по един или друг начин със статуквото в литературата. Книгите му са добри, но не бих казал изключителни. Историите разказни в тях, не са чак толкова впечатляващи, колкото се твърди.Понеже нали нещата на Пенков първо са се получилит отвъд окена, има негови стари разкази, които също четох, а те са нищо особено, но нали все пак е отличен зад граница и ние нали сме папагали и сме свикнали да повтаряме и хайде сега набедихме го са Салама Ружди. Нека по-скромно. Добър е, но не чка толкова има и други по-добри за които се мълчи. По важното е, че читателят не остава безпристрастен към това и изразява своето мнение, не само в тази платформа, така, че по-точен коректив от това, кое се харесва или не от читателите няма. Пожелава успех на автора, нека дерзае и се развива.
Коментарът е редактиран от администратор.
Единият се оплаква, че буквите му били големи и хартията му била „неприятна”. Другият плюе без да е чел книгата и се жалва, че му „словоблудствали с родния език.” Че след това пък смее да говори и за "тролове". Смешни и жалки човечета.
"Щъркелите и планината" според мен е още по-добър от "На изток от Запада." Историята и героите ще ги помня дълго, а езикът се лее като песен. Но аз може би съм пристрастен, понеже съм му фен на Пенков. Или това, че той отдавна ме е спечелил с писането си ме прави „трол”? Чакам следващата му книга с нетърпение. Нека да е жив и здрав да я напише по-скоро.
След огромния брой поръчкови ревюта за литературните опити на Мирослав Пенков и неговите "гениални" разкази, се излъгах да си купя предната му книга. Всичко в нея бе стерилно направено, типичен курс по творческо писане с носталгични споменчета за България, изнесена за продан.
Това ще го подмина със задоволство. Предполагам издателството вече е активирало блогърските тролове да започнат рекламна кампания за книгата...
Имаме си Никифоров, Господинов и Русков, например. Този се чудя защо словоблудства с родния ни език????
Току-що си я купих, очаквах я с нетърпение. Но е толкова неудобна като големина и неприятна като хартия... също така разочароващо е колко са големи буквите... Изглежда сякаш е 500-600 страници/
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
