Вината в нашите звезди

Автор: Джон Грийн

101 мнения

Издател Егмонт
Преводач Анна Стоева
Брой страници 288
Година на издаване 2013
Корици меки
Език български
Тегло 240 грама
Размери 13x20
ISBN 9789542708261
Баркод 9789542708261
Категории Тийн, Литература за деца и юноши, Книги

Хартиено издание

Наличност: НЕ
Доставка: не е в наличност

Цена: 9.90 лв.


Електронно издание

Наличност: ДА

Цена: 8.49 лв.

"Защото, старче, нямаш право на избор дали да бъдеш наранен - само можеш да избереш единствено кой да те нарани. Аз съм доволен от избора си. Дано и тя да е доволна от своя."

Шестнайсетгодишната Хейзъл знае, че не й остават повече от няколко години живот. Затова тя гледа на себе си преди всичко като на „професионално боледуваща“. Но един ден в групата за взаимопомощ, която посещава, се появява Огъстъс Уотърс. И ето как историята на Хейзъл е на път да бъде пренаписана.

Мъдър, дързък и суров, „Вината в нашите звезди“ на Джон Грийн е труден за преглъщане роман за смешното и трагичното в това да си влюбен и... на крачка от смъртта.

Ключови думи: Популярни бестселъри, Любими поредици и автори, Топ 100 за 2015 година, Тези книги ни разплакаха, Топ Тийн 2016, Красиви любовни истории, Тийн хит, Хитове до 10 лв., Хитове до 10 лв, Топ 50 за последните 10 години, Топ 50 Тийн 2017, Кратки редове от големи книги

от Lora / дата: 17 мар 2016

Нямах предвид буквално от някъде конкретно, просто има много филми и книги по темата.

от Към Лора / дата: 16 мар 2016

Бихте ли посочили източника, от който е копи-пействал? Защото книгата не е базирана на дневниците на момичето, което лично е познавал и на чиято смърт е свидетел?

от Lora / дата: 15 мар 2016

Аз също смятам, че темата е комерсиална, Грийн просто копи-пейства една доста експлоатирана и изчерпана история. Реално това се слува всеки ден и е тежко за хората, сблъска ли се с такива неща. Според мен е трудно да се направи стойностна книга по темата, иска се подход и майсторство, да си различен в една такава трудна за разказване и дълбоко лична драма.

от Д. / дата: 05 мар 2016

Повече от прекрасна книга !!! Толкова смислена, истинска и пълна с емоции. Кара те да се смееш и плачеш. За мен е най-добрата книга на
Джон Грийн.

от Александра / дата: 03 фев 2016

Много интересна,макар и тъжна книга.
Заслужава си да я прочетете!!!

от михаела / дата: 04 май 2015

най-ХУБАВАТА му книга просто невероятна

от Кирцата / дата: 22 фев 2015

Аз съм Кирцата, а Нина си е Нина. Аре да не си мешим шапките по този начин

от Нина / дата: 22 фев 2015

наистина ли смяташ, че Кирцата съм аз. Досега казвах мнението си с истинското си име, а накрая ще се прекръстя на Кирцата. Мислиш, че аз съм единственият човек на света, който мисли, че Джон Грийн е комерсиален?!

от До Кирцата (или Нина) / дата: 19 фев 2015

Ако се поразровиш да почетеш, ще разбереш какво е направил с тези пари Грийн и по какъв начин помага на такива деца. Затова престанете вече. Айде пък ти като напишеш някоя книга, ще те анализираме и тебе. Къде пък вкарахте 50 нюанса до тая книга изобщо ума ми не го побира.

от Мария / дата: 19 фев 2015

Мен лично книгата ми хареса много. Това беше първата книга, която прочетох от този автор.След това изчетох всички негови, които са приведени на българския пазар. В тази връзка исках да благодаря на "Егмонт", че ни предостави възможността да се докоснем до този автор. Наистина тази книга ми беше най-трудна за прочитане, защото от нея струеше тъжната обреченост на героите. Но всички останали като "Хартиени градове", "Множество Катрини", "Уил Грейсът, Уийл Греъсан", "Къде си Аляска" не само ме разсмиваха, но и ме караха да се възхищавам на самия автор, как от съвсем обикновени житейски ситуации успяваше да разчупи вътрешния свят на героите си и да оголи тяхната същност пред читателя, като разкрие вътрешния им свят с всичките им притеснения, с цялата им неувереност, със стремежа им да търсят истинската любов и смисъла на живота. Всяка една негова книга бих препрочела с удоволствие!

от Кирцата / дата: 19 фев 2015

В грешка си приятелю. Не споря заради самият спор. Изказах си мнението за конкретната книга и подобните й. Заявих какво не ми харесва и какво смятам за правилно да се прави. Не съм влизал в спор с никого нито съм обиждал някого. Просто казах какво мисля.

На някои им допадат подобни книги и ги харесват. Нямам проблем с това, но защо има проблем когато някой каже, че не ги харесва. Веднага хора като теб му лепват етикат - илитерат, чалгаджия, 50-нюансов чук и т.н.

Тук обсъждаме книги и автори, а не да се обсъждаме един друг. Та така.

от Към Кирцата / дата: 19 фев 2015

Кирца, или може би Нина или Предпочитам друг тип книги... Ти спориш заради самият спор, а не защото имаш някаква градивна теза.Липсата на внимание си е твой проблем.Няма да го намериш в мое лице.

от Кирцата / дата: 19 фев 2015

"че мозъка ти е дълбоко епилиран." - тъпичко, но трогателно.

Има болни деца и те се борят както могат - поклон за това.

Обаче, какво дава право на Грийн, и подобните нему извратеняци, да превръщат мечтите и тегобите на децата в мейнстрийм и да трупат пари на техен гръб.

При Грийн, ако всичко е маскирано като загриженост, то при останалите автори това не е така. Има само безсрамна експлоатация и превръщането на мечтите на децата в лигав продукт за продан.

Затова - моля без излишен патос

от Към Кирцата / дата: 18 фев 2015

А мен Кирца ме вбесява това, че мозъка ти е дълбоко епилиран. Това, че ти като щраус си си заврял главата в пясъка не означава, че реално в живота няма такива деца. Това че героите са млади не прави книгата ЗАБРАНЕНА ЗА ВЪЗРАСТНИ. Посланието на автора, е че е най- тъжно когато живота е прекършен в неговото начало, но това не значи че не можеш да имаш надежди и да обичаш.
Преди да почнеш да жалиш и оплакваш тинейджърите, колко наранени ще останат след такава драма, по-добре се замисли над собствения си стерилен начин да гледаш света през призмата на розови очила без да надскочиш рамката на собствения си егоизъм.

от Кирцата / дата: 18 фев 2015

Вбесява ме следната особенност във всички книги насочени към тинейджърската аудитория - главните герои са или мъртви или болни от неизлечима болест. Що за извратеняк трябва да си за да пускаш такива гадости на децата. Не стига, че на 16-20,21 години са толко объркани, да не кажа гламави, че само това им трябва да се идентифицират с героите и да искат като тях да са болни. Не трябва да се допуска публикуването на такива книги

Коментарът е редактиран от администратор.

от Ирина / дата: 18 фев 2015

Тази книга е трудна за четене, но много дълбока. Вярно няма динамика, но пък така издълбоко те изчовърква и болката и обречеността, която струи от там те хваща за гърлото... Не бих влязла в какъвто и да е спор, за да защитавам тая творба по простата причина, че всеки има свое собствено светоусещане и призма, през която пречупва сюжета на определена книга. Лично на мен тя ми харесва. Накара ме да се замисля за всички онези хора, които се борят за всеки утрешен ден,
Не натрапвам на никого своето мнение, така както не бих могла и да приема, че книга е повърхностна и слаба. Всяка една книга е ценна, когато те кара да мислиш и да погледнеш света през очите на героя й.

от Нина / дата: 06 фев 2015

На тази страница Джон Грийн си намери много адвокати, да му е честито.

от Нина / дата: 06 фев 2015

Тази книга е голям комерс. Писателят продава това, което снобите ще четат. Да има любов, да са на крачка от смъртта и т.н. По оригинално не може да измисли

от предпочитам друг тип книги / дата: 15 яну 2015

Книгите на Джон Грийн не ми допадат много може би защото съм чела повече от 5 книги.Типична американска продукция.Гледала съм много американски филми и сериали(може би твърде много),чела съм много книги и не бих препоръчала която и да е книга на Грийн.Филмът става за гледане веднъж,но аз лично нито бих седнала да чета отноно някоя от книгите му, нито бих гледала филмите.За мен това не са качествени книги.По-добре да прочета някоя книга на Агата Кристи или на Джордж Оруел, отколкото да и губя времето с такива комерсиални продукции.Това е моето мнение, моля без нападки.

от Андреа Р. / дата: 28 дек 2014

Гледах филма- хареса ми. Книгата, като художествен похват е калпава, може би е лош превода, но като смисъл е много истинска, философски написана и важен е смисъла, невероятна е, показва ни че всички сме временни и животът не е фабрика за желания.

от Йоана / дата: 07 дек 2014

Боже, прочетох толкова безсмислени коментари! На мен лично книгата ми допадна и не съм на мнение, че я четат само тийнове. Поне аз съм минала през този период и пак я прочетох. Също така съм на мнение, че всяка книга е индивидуална и няма как да се сравнява с друга, защото всяка книга има за цел да остави различно послание и чувство в читателите. Да не говорим колко ненужно е това спорене кой колко книги е прочел, колко езика говори или кои автори знае. Всеки един от нас знае автор, за който останалите не са чували, но това не значи, че е нещо повече!

от Латуан / дата: 20 ное 2014

Книгата е докосваща, колкото се смях в началото - толкова плаках накрая. Остави ме с едно горчиво усещане, все едно съм изгубила нещо, а сама не знам какво. Разтърсиха ме всички емоции, бушуващи в едно дете на прага на смъртта и начинът, по който Грийн показва забавната страна на една трагедия. Не съм човекът, който ще й лепи етикети "хубава" или "помия", бих се радвала, ако и други не го правят и уважават чуждото мнение.

П.П.: Стана ми интересно какво общо има романът на Полевой с тази книга, руската литература за мен си е напълно отделен жанр, дори сюжетите не са сходни. Ако ще я сравняваме с други подобни то "Бяла като мляко, червена като кръв", "Часът на чудовището" и "Преди да умра" ми се струват много по-уместни.

от Тодор / дата: 12 ное 2014

Опази Боже от книжни сноби и литературни разбирачи!

от Random girl. / дата: 11 ное 2014

Книгата е наистина много смислена. Защо спорите ? Според мен всички трябва да бъдем толерантни с мнението на другите. Книгата е уникална.

от до Фвфд / дата: 25 окт 2014

Този ти пост го докладвам на администратор. "Бе" можеш да казваш на някой у вас. Каквото и да пишете, тази история трогна целия свят. Ще направя коментар от позицията на човек, който не живее в България. Три от книгите на Джон Грийн са залегнали в програмата по английска и американска литература за деца над 16 годишна възраст в западна Европа, към която се стремите. Но няма да стигнете. Айде сега се оплачете на Министрите на културата в Австрия, Холандия, Германия, че са одобрили книгите. А съвсем честно, за да мине една книга на такова ниво на одобрение, не може да е долнопробна. Библиотеките във всяко училище предлагат всички книги на Грийн и са тези, които винаги липсват въпреки наличните 35 бройки от книга. За да присъства една книга в училища библиотека, тя трябва да отговаря на около стотина изисквания. Така че вие четене на децата си как мащехата изяла сърцето на Снежанка, а децата на запад се научават на състрадание и взаимопомощ и разбиране, докато вие си чешете езиците и мразите. Вашето мнение няма да стигне до автора, нито до издателството му, няма да повлияе и на хората, които го харесват.

от Фвфд / дата: 25 окт 2014

Коментарът е изтрит от администратор.

от учуден / дата: 21 окт 2014

Що за темерут трябва да е човек, за да сравнява "Повест за истинския човек" с това книжле? Даже били еднояйчни близнаци. Хайде няма нужда. Може да сме прости, но не всеки ден

от Кинка Керанова / дата: 24 сеп 2014

Скучновата, не ме грабна, отблъсна и детето от книги за доста време....
Защо издавате такива странни книжлета и подлъгвате хората че са за деца?

от Алис / дата: 20 сеп 2014

Не не е интересна!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Не съм много съгласна с Нина, но за някой неща е права.
Коментарът е редактиран от администратор.

от йоана / дата: 18 сеп 2014

интересна ли е книгата

от Нина / дата: 07 сеп 2014

Тогава защо изобщо ми отдели време. Не ви разбирам приемате нещата твърде лично, каквото съм казала съм го казала, не знаеш в какво състояние съм се намирала тогава. Това, че ми отделяте време, говори само по себе си, че очевидно искате да се намирате в спор. Аз съм на принцип остави хората да се чувстват център на внимание и се смей. Е, ще го направя.

от Жид Боден / дата: 04 сеп 2014

Книгата е слаба, не се заблуждавайте по изкуствената реклама!

от Крисия (до Нина) / дата: 04 сеп 2014

Нина, защо дишам един и същ въздух с теб? Нямаш никакво морално право да кажеш, че книгите на Грийн са помия! Можеш съвсем спокойно да кажеш, че не ти харесват, но нямаш право да говориш като цяло, особено след като си чела само една книга.... Замисли се... преди теб също има хора, които изказват антипатия към книгата, но никой не им обръща внимание, знаеш ли защо? Казват, че не им харесва, а не че не са хубави.... За Бога, ако си на 13 наистина, докато имаш време се промени, недей да растеш толкова арогантна, никой себе уважаващ се човек не е длъжен да търпи такива самовлюбени същества... Ти спечели антипатията на много хора, което 1-не говори добре за теб и 2- е достатъчно основателна причина за теб да се замислиш да ли проблема е в многото хора, които просто не могат да си намерят място от глупост или в теб, тази, която се мисли за умна, а в същото време дори не е научена да се изразява правилно...
П.П. Искрено съжалявам, че трябваше да ти отделя толкова много време, но просто не мога да се примиря с подобно отношение. :)

от Нина / дата: 03 сеп 2014

Имам чувството, че само тук висите. Хайде стига с тази дискусия , каквото мисля си го мисля и никой не може да ме разубеди.

от Тод Хюит / дата: 03 сеп 2014

По какво разбра , на колко години сме и каква музика слушаме? Защото някой е прочел книга като Вината? Аз съм на 22 години и от време на време чета такива книги , защото понякога наистина са добри без значение дали са тийн или не.

от Нина / дата: 03 сеп 2014

Или как се казва главната героиня от пиесата на Тенеси Уилямс - Трамвай Желание. БЕЗ ИНТЕРНЕТ И ДРУГИ.

от Нина / дата: 03 сеп 2014

Аз съм на 13 години 10 месеца 26 дни 5 часа и 52 минути. Владея 2 езика и малко английски. ако продължавам да говоря още, като вас,ще излезе, че искам да се похваля с възможностите си като вас. това,което знаете си го знайте за себе си. Нямаше нужда да ми пишете колко сте умен, защото зад компютъра аз съм президента на Италия. Научете значението на думата блог. Предишния ви пост-това е блог. Говорите колко много сте знаели, колко много сте чели. Няма да се изненадам, ако в действителност, нищо не е така. Не знам колко сте чели, но преди ви зададох конкретен въпрос за Повест за истинския човек и очаквах конкретен отговор. като сте чели толкова много без да проверявате в Интернет или в някоя книга може ли да ми кажете на кого принадлежат думите животът би бил толкова прекрасен, ако знаехме какво да правим с него. Бъдете честен със себе си - познайте.

от Дядо Добри / дата: 03 сеп 2014

Тази книга много ме разочарова.
Очаквах повече.
Оставя студенина и мрак в сърцето на читателя.
От такива книги не лъха човещина, а черна прокоба.

от Петър / дата: 03 сеп 2014

Нина, аз съм мъж на 49 години, имам три деца и внуче на 6 месеца. Владея 5 езика, преподавам английска и американска литература на деца на твоите години и на студенти и не живея в България. Много моля да запазите епитетите си за съучениците си. А за книгите, които съм прочел, няма мегдан да се мерим. Излишно е да използвате страницата като блог.

от Нина / дата: 02 сеп 2014

И последно. По-добре спрете да ми пишете и да ми отговаряте, защото хората, които са имали късмет да не я прочетат, но го искат ще ни гледат дискусиите. Като ви гледам вкуса за книги сигурно слушате музика на Криско и любимите ви книги са Здрач, но съм убедена, че не знаете кои са Глен Хюз или Артур Реумбо.

от Нина / дата: 02 сеп 2014

Също да добавя, че предишния ми коментар беше много дълъг. Вината в нашите звезди е тийн книжле, което го четат предимно деца на моята възраст, между 12-16. За мен един истински добър автор трябва да се харесва както на по-малките, така и на по-големите. А не да са го чели всички тийнейджъри в България и 2 родители, защото сега прочетох всички коментари от началото и само един възрастен коментира книгата. Научете се да познавате кое е качествено и кое не. И все пак прочетох те ли Повест за истинския човек. Тя е по-истинска история и руската Вината в нашите звезди, но за разлика от нея е писана,когато дядовците ви не са били родени.

от Нина / дата: 02 сеп 2014

Чела съм Предимствата да бъдеш аутсайдер и мисля, че няма място за сравнение. Тази книга е много по - хубава от Вината, а колкото до Перър( сигурно е искал да напише Петър, но неграмотни много на този свят), ако не си забелязал съм написала един коментар за книгата, за който не очаквах да се проведе толкова голяма дискусия и всичко, което съм написала след това е отговор на някакви въпроси или мнението ми за коментарите на Кристина и на някаква друга,която се пише до Нина. И си запълвам свободното време с неща различни от това, но като ме известяват, че сте постнали нови коментари, а и аз съм във ваканция.

от Тод Хюит / дата: 01 сеп 2014

не разбирам защо се заяждате....има хора, на които ще им хареса и такива , на които няма , което е нормално ... Едва ли някога ще я прочета лично (просто не е точно мой тип книга) , но това не означава , че не е хубава , плоска или помия. За хората , които харесват подобни книги прочетете "Предимствата да бъдеш аутсайдер".

от Перър / дата: 01 сеп 2014

Нина, а вие защо сте написала толкова много коментари на страница на книга, която не ви харесва СЛЕД като вече сте изказала мнението си? Оставам с впечатлението, че ви е скучно и се чудите как да си запълните времето. Де и жена ми да имаше толкова време като вас.

от Нина / дата: 01 сеп 2014

Не ми се разправя с тебе. Като толкова не искаш да се занимаваш с особата ми, защо влизаш на страницата на книгата и ми следиш коментарите?

от Кристина / дата: 01 сеп 2014

Наистина не виждам смисъл да продължаваме тая дискусия. В едно изречение не съм ти написала горепосочените от теб изрази и "нападки" .Ако ми посочиш точното изречение, а не твоята си интерпретация, в което съм казала, че нямаш вкус или "как може да не я харесваш" ще се съглася. Ако ли не, ако обичаш не ме занимавай повече с особата си.

от Нина / дата: 31 авг 2014

Пак казвам, че дали аз ще кажа нещо лошо или ти нещо хубаво е едно и също, и двете ще сме на различно мнение. Но за разлика от теб, аз не съм тръгнала да те нападам с думи като Как може да я харесваш? или Нямаш вкус.

от Нина / дата: 31 авг 2014

А ти явно не разбираш за какво говоря?

от Кристина / дата: 30 авг 2014

Нина, явно не разбираш какво огромно значение има това, че са "ходили само до Холандия и се срещнаха с онзи автор".

от Нина / дата: 30 авг 2014

И какво толкова лично го приемате? Да не сте роднини с Грийн? Изпратете му една картичка, какво се заяждате с мнението ми. И какво печелите от това, че изпадате в някакво истерии, защото не съм харесала книгата му или какво губите. Аз казах, ще кажа и сега, прочетете Повест за истинския човек, ето това е добра книга и ще видите, че тя е еднояйчен близнак на Вината и със сигурност е по истински случай.

от Нина / дата: 30 авг 2014

А до Кристинчето, отидох в книжарницата и започнах да разглеждам книгите на Грийн, защото една приятелка ми ги препоръча. НО четох анотацията и нищо хубаво не намерих. Прочетох анотацията на Вината и си казах Ето, това ще си струва парите, но останах разочарована.

от Нина / дата: 30 авг 2014

Кой казва нещо за хората бе. Чичо ми, който ме отгледа почина от рак на белия дроб и умря в адски мъки. Храната с тръбички във вените му я вкарваха. Мислиш ли, че съм толкова не знам си каква, че да се подигравам на съдбата на такива хора при положение, че не само чичо ми, но и най добрия ми приятел, като беше на 8 имаше тумор на мозъка. Аз бях на 10 тогава. Трябва да съм идиотка, че да се подигравам на такова нещо, но аз дори не се и подигравам. Аз казвам, че не ми харесва това, че единствено отидоха до Холандия, срещнаха се с онзи автор и гледаха музеи. и само да те питам дали аз ще кажа нещо лошо за книгата или ти нещо хубаво е едно и също. Аз не съм тръгнала да пиша на всички като теб до петканка, до драганка и да им казвам как може да харесвате книгата. Чети си там и не ме закчай.

от До Нина / дата: 30 авг 2014

Нина, какъв сюжет има в живота на едно умиращо дете? Вие имате ли такива познати, роднини? От личен опит ли се изказвате? Какъв екшън, какви пет лева? Някой беше писал, но пак да припомня, че Джон Грийн се запознава с Естер Ърл (истинско момиче с истински рак) и съвсем истински умира преди премиерата на книгата, Събитията в книгата са измислени, но момичето е същото. И понеже съм чела дневника на Естел и съм гледала рисунките и постовете й в интернет, ето ти една сюжет - как да оживея с рак на щитовидната жлеза и разсейки в дробовете до утре. Как не ви е срам на гроба на едно и не едно, а много деца и хора загинали нелепо и без време да се възмущавате, че смъртта не е сюжет?

от Кристина / дата: 30 авг 2014

И моля ви, спрете да четете, защото е популярно, а защото сами го искате.

от Кристина / дата: 30 авг 2014

Не мисля, че тук, където е място за КОМЕНТАР и МНЕНИЕ за книгата е мястото, където да нападате, обиждате и заяждате като първокласници. Направете си тема във фейсбук или каквото там ползвате. Няма значение кой какво мисли. Не е до мислене, а до усещане. Книгите са нещо, което се свързва с хората психически. Една определена госпожица беше написала, че книгите на Грийн не ги е чела, НО всички били с плосък сюжет? Я пак? Следете си коментарите, моля ви. На моменти звучите смешно.

Колкото за книгата - няма да казвам колко е невероятна, уникална и т.н. Вие си преценете. Ще кажа само, че книгата ме докосна по начин, по който никоя друга не го е правила. Въпрос на мислене и възприемане.

от Нина / дата: 29 авг 2014

И кои са тези милиони, защото както виждам само ти си написала коментар след моя. Ако Грийн печели престижните награди и му филмират книгите, не знам накъде отива всичко. Повест за истинския човек е книга еднояйчен близнак на Вината, само дето е написана десетилетия преди нея. И е много ПО от Вината.

от Нина / дата: 29 авг 2014

Четох само Вината, защото ме привлече това, че са болни, но като я дочетох, видях, че няма никакъв сюжет. Признавам си, че не съм чела нищо друго на Грийн, но съм запозната с анотацията на книгите му и още те ме отблъскват. Ако сте толкова мислещ, вземете и прочетете нещо добро като на Тенеси Уилямс или Карол Бък или Борис Полевой или Гийом Мюсо, ако знаете кои са.

от До Нина / дата: 27 авг 2014

Вашето мнение срещу мнението на милиони? Имам само един въпрос - как така преценихте, че всичко, което е написал Грийн е "помия" Искам да кажа вие сте мазохист и сте изчела всички негови книги, включително и тези, които не са излезли? Дала сте си труда да четете страница след страница помия? Не вярвам. Книгите на Грийн са за мислещи хора.

от Нина / дата: 27 авг 2014

Всичко, което Джон Грийн пише много посредствено и скучно. Реално нищо интересно не се случи. Отидоха до Холандия - голям праз. Ако не бяха болни, нямаше изобщо да я купя.единствено ми харесаха думите за шампанското и на Огъстъс.
Коментарът е редактиран от администратор.

от Sid / дата: 07 авг 2014

Чакай, чакай, чакай. Поспрете за малко. Къде пък го видяхте това, че книгата е по истински случай? Веднага вадя моя екземпляр на "Вината в нашите звезди", отварям на последната страница с благодарностите и ви цитирам първото изречение "В тази книга болестта и нейното лечение не отговарят на действителността." Сега ми каже как така, когато болестта и лечението е измислено от автора може да се твърди, че книгата е по действителен случай? Да може да е провокирана от подобно събитие, нещо да е трогнало и да е накарало Грийн да седне и да напише този роман, но това не значи автоматично, че всичко написано е достоверно. Айде да не изпадаме в такива изблици на враждебност, когато някой не е на нашето мнение, да го оплюем, че е недоразбрал. Уважавайте мненията на всички. Аз харесах книгата, въпреки че не съм съгласна с много от "дълбоките" неща в нея, защото съм ги осмислила и мога да се аргументирам.

от към "аз", Натали, Musik man / дата: 07 авг 2014

Много ми е интересно Вие колко починали от рак деца сте имали, че да знаете как говори дете, което знае, че ще умре. Освен това краят не е измислен. Книгата е по истински случай и Вие като голям капацитет в детските "книжлета" може да прочетете This star won't die дневникът на момичето, с което се запознава Грийн преди да напише книгата. Това да не вие екшън, че да искате действие, Над тая книга се мисли. Който може разбира се. Ама той Джон Грийн не е за всеки мозък. Хайде да видим вашите написани книги, пък да сравним диалозите и дълбочината. Аз като не мога да правя трансплантация на сърце, не се изказвам за работата на хирурга. Книгата не е масовка, че да се хареса на всеки, Разбира се ще има недоразбрали.

от musik man / дата: 06 авг 2014

Натали:съгласен съм,не е нищо особено,което да си заслужава масовата истерия.

от Натали / дата: 06 авг 2014

Надценено тийн книжле. Има къде-къде по-хубави книги.

от доц. д-р Баба ти Тонка / дата: 06 авг 2014

Книгата е хубава,но според мен много надценена. Има къде-къде по-стойностни книги.
Но за тийн книжле става.

от аз / дата: 02 авг 2014

Това, че имаме различно от вашето мнение, не значи, че то е смотано! Май вие сте неуки и не забелязвате какво и липсва. Да, диалозите са скучни, съгласна съм и че доста повърхностно е написана, няма достатъчно вложени чувства и смисъл, държанието на момичето не е типично женско,личи си, че книгата е писана от мъж, като цяло някои ситуации трябваше да се опишат по-подробно, за повече интерес, а не да се прескачат. Аз също мисля, че няма подходящ край.

от Ina / дата: 27 юли 2014

Ако нещо не ви харесва ок , но не е нужно да обиждате книгата само защото сте неуки и не разбирате нейният смисъл. Задръжте си ненужното(смотано) мнение за вас !

от meow336 / дата: 17 юли 2014

Вчера си взех книгата почнах да я чета и не отделих очи от нея прочетох я от кора до кора за няколко часа беше уникална смях,плачех и тн.
ПРОЧЕТЕТЕ КНИГАТАА ???

от Лори / дата: 15 юли 2014

Никой не приема критиката като нещо лично просто понякога това мнение почва да се налага и не е приятно.. Сами го казахте всеки има право на мнение и това е моето :-)

от до Лори / дата: 15 юли 2014

Никой не започва да чете с нагласата, че дадена книга няма да му хареса. Аз я прочетох и не ми хареса - действието се развиваше бавно, а диалозите между героите наистина си бяха скучнички. Винаги, когато има похвали, има и критики, просто го приемете. Не може всички да харесваме едни и същи книги, както и не може всички да имаме едно и също мнение за тях. Различни вкусове, това е. Но всеки има право на мнение, така спрете да приемате критиката като нещо лошо.

от Лори / дата: 15 юли 2014

Айде стига бе книгата е невероятна както и филмът като на някой не им харесва да не я четат никой не ви кара

от Катя К. / дата: 13 юли 2014

Не ми хареса, много плоско, повърхностно е разказано, може и преводът да не е добър. Вярно, че не съм тийн; но пределено не е загуба човек да пропусне това заглавие.

от N. ~ 15г. / дата: 13 юли 2014

Много ми хареса :) На приятелите ми - също! Много добра книга за живота и изживяването му пълноценно днес. :)

от До Дивна / дата: 04 юли 2014

??? За какво насилие става дума??? Това ме разсмя, честно. Вие изобщо не сте си направила труда да прочетете дори анотацията! Книгата е за две деца болни от рак, които се влюбват!!! Да, ракът е насилие над живота! Боже, честно, отказвам се да гледам коментарите! Нечувано!
Коментарът е редактиран от администратор.

от Дивна / дата: 04 юли 2014

Насилие над деца не е тема за юноши.

от до 30г. / дата: 04 юли 2014

Жалко, че има хора, които могат да говорят за смъртта на две деца като за нещо "скучно". Те тези книги се пишат за хора, които могат да чувстват и имат чувство за хумор и могат да живеят всеки ден от живота си, сякаш е последен. Книгата е урок по живеене, затова има и такива, на които не се харесва, защото си мислят, че знаят как става тая работа.

от 30 год. / дата: 04 юли 2014

Вярно е, че съм на 30, но толкова скучна е тази книга. И аз съм от нехаресващите я.

от Симона / дата: 28 юни 2014

Книгата изобщо, ама изобщо не ми хареса. Не знам защо толкова я хвалите. Че и филм направиха по нея. Няма книга с по - скучни диалози между героите!

от Имар / дата: 28 юни 2014

И филма и книгата са разочарование.

от Tsveta / дата: 28 юни 2014

Много отдавна не бях намира книга ,която да ме разтърси тотално.Не съжалявам и че секунда че я прочетох.

от Тургенева / дата: 20 юни 2014

Чудя се кое беше по-глупаво - книгата или филмът?
Не бях попадала на по-скучна история за нърдове.

от divergent_xx / дата: 20 юни 2014

Книгата ми харесва ужасно много! Плакала съм, смяла съм се и просто ... Написана е ужасно добре! Грийн е уникален автор, който може да се превъплъщава в героите. Харесва ми, че не залага на прекалено дълго описание,а на самата случка.

от / дата: 14 юни 2014

няма по-добра книга!!
аз преливам от чувства много е тъжна.
показва истинският живот, колко е несправедлив!
книгата е за болката, смъртта и любовта!
няма по-красиво и в същото време по-тъжно нещо, от това да си на крачка от смъртта и да си намерил любовта едновременно!!!

от perrie / дата: 14 юни 2014

Книгата ме разочарова, но ми хареса, наистина ме накара да се замисля.Плаках, смях се, но според мен романа не е довършен!
Коментарът е редактиран от администратор.

от D. / дата: 05 юни 2014

Не бързах да прочета тази книга наведнъж,защото адски много ме грабна още от първото изречение и не исках да я оставя твърде скоро.Беше страхотно изживяване да се запозная с историята й и след като стигнах до последната страница просто не можех да я затворя.Нямам думи...няма друга такава книга!

от Ирена / дата: 03 юни 2014

Страхотна книга и страхотен автор! Всяка негова творба е като награда за читателя.Кара те да се замислиш надълбоко и да погледнеш света отвъд твоите разбирания, да усетиш болката на хората и да направиш дълбок разрез в себе си, за да осъзнаеш, че всичко от което се нуждаем в този живот е любов.

от И.Илиева 14 год. / дата: 02 юни 2014

Тази книга ме трогна, разсмя, повдигна адреналина ми, но най-вече ме накара да се замисля относно живота и любовта. Прочетох я на един дъх, а след това я и препрочетох, толкова съм вдъхновена то нея, буквално от днес нататък тя става моя библия.
Относно самата творба, искам да изтъкна невероятното превъплащение та автора в 16-годишната болна от рак в четвърти стадии рак -Хейзъл и да отбележа, че за мен тя е пример за подражание.Тя е толкова силна, което за мен направо е непонятно,в нито една книга, роман или филм дори, не съм срещала толкова силен характер. В деня в който възлюбения и Огъсгъс (който да отбележа е същия толкова проницателен х-р каго на Хейзъл и невероятен начин на обсебване) , младата Хейзъл се държи та изключително ниво, когато едва се здържа да не изпадне в ридания, тя показва колко силно мислещ за възрастта и положениего й човек е.
За мен Хейзъл е пример за поддържане на всички приблизително на възрастта й момичета, с проблеми в живота от каквато и да е гледна точка, а самия Огъсъс е пример за джентълменско държание от което бях завладяна още в началото!

от Кремена / дата: 23 апр 2014

Истината е, че съм чела книгата 2 пъти и дори 1 съм я слушала онлайн. Продължавам да харесвам смисъла й и смятам, че Джон Грийн много добре си е свършил работата. Също така очаквам снетърпение филма!

от Dauntless / дата: 08 апр 2014

Книгата е повече от впечатляваща и определено е запомняща се. Изпълнена с непрекъснато развитие, с неподражаемото чувство за хумор на Джон Грийн, с горчивите истини за живота и със съвсем естествения и небрежен характер на историята, книгата грабва вниманието още от първата страница. Завладяващ роман с потресаващ сюжет и едно специфично чувство на обреченост и щастие в едно, "Вината в нашите звезди" докосна сърцето ми с неповторимото си излъчване и проста красота. Краят е внезапен, напълно неочакван и безкрайно несправедлив, но идеален. История като тази има нужда от подобаващ, триумфален завършек без продължение. Една много ценна за мен книга, тази, която променя възгледите на хората за живота. Тя е една от книгите, които преобръщат света ти наопаки, една от най-великите книги.

от Мазнев / дата: 17 фев 2014

От месеци на върха в Най-продаваните книги. Уникална книга.

от Х / дата: 09 фев 2014

Гениална творба! Радост, болка и тъга се преплитат в едно, описвайки дълбоката любов на тези млади, "професионално боледуващи" деца. Не съм чела нещо по сърцераздирателно и в това време сатирично.
Мога да кажа само едно: "Нямаш право на избор дали да бъдеш наранен- сам можеш да избереш единствено кой да те нарани."

от Денис / дата: 30 яну 2014

Току-що завърших книгата. Една от най-смислените книги, които съм чел. Показва ни как сме егоисти и колко е труден живота на хората, болни от рак. Докато четях изпитах всякакви чувства - щастие, страх, съжаление, носталгия. Има голям замисъл в думите на Огъстъс. :) Страхотна книга.

от Dona / дата: 24 яну 2014

Книгата е наистина уникална, има по-много от всичко, има размисъл, смях и доста сълзи, но те в комбинация я правят толкова велика. Тази книга кара обикновените 'здрави' хора да се замислят какво всъщност имат и за какво си струва да се бориш, кара ги да осъзнаят важните неща в живота си и да разберат, колко трябва да са благодарнои, за това, че не са на мястото на Хейзъл, Исак или Огъстъс.

от Полина Иванова / дата: 14 яну 2014

Тази книга ме кара да се чувствам някак си цялостна.Аз имам заболяване на щитовидната жлеза(също като Хейзъл)Някак си се представям на нейно място.Книгата е наистина лека и заинтригуваща.Има смисъл,който е различен за всеки човек :)

от Г. / дата: 01 яну 2014

Купих си я от тук и я прочетох бързо, не можех да я оставя!

от Тедии / дата: 03 ное 2013

Прочетох тази книга за 4 часа и половина..на един дъх..толкова запленяваща и увлекателна,учи читателя на толкова уроци за живота.Разбираме,че сме егоисти,които мислят,че се намират в най-лошото положение,а всъщност сме в Рая.(на 16 години съм)

от 43 годишна / дата: 31 окт 2013

Темата може и да е изтъркана от употр*** в тийн-романите, но книгата си струва.
Купих я за дъщеря ми и по нейна препоръка я прочетох. По някое време просто спрях - не можех да понеса всичката тази болка, така ме беше хванала за гърлото, че дори не можех да плача. След това продължих и когато я завърших бях благодарна на дъщеря ми. Бях доволна и от себе си, че съм създала у нея усещане за словото!

от Awolnation / дата: 29 окт 2013

Според анотацията книгата е нищо по-различно от милиони тийн книги. Преди дни прочетох книга от същия род - "Моят свети Валентин".

от Pavka / дата: 07 юли 2013

Аз също в момента чета книгата и наистина ми допада.

от 17 годишна / дата: 31 май 2013

На мен много ми хареса.

от Петър / дата: 31 май 2013

Е, всичко може да е, ама да се чете бързо и леко пък чак после да хвърля в размисъл... Може би защото я четох преди доста време и я препрочитам с всичко останало на Грийн и съм върл фен и го знам наизуст, Тук се изучава и се дава като тема за дискусия за литературни есета. От откъса, който видях, не можах да позная че става дума за същата книга. Как е възможно да се съсипе с лека ръка един от най-гениалните писатели на 21 век с такъв ужасяващ превод! От кога 17 годишните се обръщат един към друг с "друже"? Тези издателства направо се подиграват!

от Jacky / дата: 20 май 2013

Книгата е наистина уникална и кара човек да се замисли за много от нещата от живота и тяхното значение. Чете се бързо и леко, но след това хвърля в дълбок философски размисъл за живота и смъртта.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Случвало ли ви се е да си пожелаете книгата, която четете, да свърши сега, веднага, на момента, по средата. И то не, защото не ви харесва, напротив, добра е, дяволски добра. Дотолкова е добра, че героите са ти станали някак близки още на 20-та страница...и, четейки, ти знаеш, че трябва да се разделиш с тях, знаеш, че накрая ще ги загубиш, ще те боли, ще си поплачеш дори.


Джон Грийн е силен писател, доказал го е с “Къде си Аляска”. Но “Вината в нашите звезди” ме разтърси, разклати...


По-добре не четете тази книга, ако имате лесно ранимо сърце.


“Животът не е фабрика за желания...”

Елена Бойчинова, Хеликон София - Шишман

Тийнейджъри изправени пред Смъртта, болни от рак. Повтарящи си, че „животът не е фабрика за желания”. Това е възрастта, в която човек си изгражда ценностите, изгражда отношение към Любовта, Свободата, Живота, и много често го запазва през целия си живот, независимо, колко дълъг е той. Да бъдеш принуден да поставиш всичко на една линия до Смъртта, значи да можеш да пресееш кое е истински ценното, в кое наистина има смисъл. До тук, макар и да изглежда сериозна, темата не предлага нищо ново. Това не е напудрена в розово книга, смъртта не е романтична, болестта взима от човека всяко достойнство, което му е останало. Но това е и книга за литературата и писането, „писането не възкресява, то погребва” – могат ли думите да бъдат утеха. Това е книга за избора да бъдеш наранен и защо болката си заслужава… не е ли това просто „страничен ефект” на това, че сме смъртни?

Невена Крумова, Хеликон София - Шишман

Огъстъс Уотърс и Хейзъл Грейс се запознават в група за взаимопомощ, където се събират деца болни от рак. Според Огъстъс последната глава на живота му е написана заедно с диагнозата. Двамата младежи предприемат пътешествие от Америка до Европа. Те са герои, които всеки ден се борят за оцеляването си и защото обръщат внимание. Споделят мнението, че вселената иска да бъде забелязана.


Това е не само книга за любовта между Хейзъл и Огъстъс, а и книга за силата и мъдростта на тийнейджърите.

Цветилена Боянова, клиент на Хеликон Шумен

 Една история на фона, на която всички други житейски несгоди изглеждат толкова незначителни и безсмислени.


История, в която едно умиращо от рак момиче се влюбва в едно умиращо от рак момче.


За мимолетността на любовта, за крехкостта на съществуването и за безсилието пред смъртта. Единственото, което ти остава е да я гледаш право в очите и да продължиш да живееш, да поемаш дъх и да обичаш, докато животът те напусне, без да имаш право на глас. И най-страшното не е болката от болестта, а болката, която ти е причинена и ще причиниш, защото обичаш и защото си смъртен.


Тук главните герои са:


Хейзъл Грейс, Огъстъс Уотърс, Крехкият живот и Смъртта. А между всички тях е оново, за което наистина си заслужава човек да живее – Любовта.


- Вярно е – каза той. Беше приковал поглед в мен и аз виждах бръчиците в ъгълчетата на очите му. – Влюбен съм в теб и нямам навика да се лишавам от простото удоволствие да говоря каквото мисля. Влюбен съм в теб и знам, че любовта е като вик сред пустошта, че забравата тегне над всеки от нас, че всички сме обречени и един ден трудът ни ще стане на прах, знам също, че слънцето ще погълне единствената земя, която имаме, и знам, че съм влюбен в теб.“

Любина Йорданова, Хеликон Русе