Окултна школа по изкуство на пеенето

Автор: Петър Дънов

Коментари: 0

Издател Алфиола-Варна
Брой страници 192
Година на издаване 1997
Корици твърди
Език български
Тегло 722 грама
Размери 30x21
ISBN
Баркод
Категории Духовни учения, Езотерика. Духовни учения, Книги

"Основното, абсолютното правило за певеца е: всеки може да пее; всеки, който люби Бога."

"Който обича Истината, той пее най-чисто, най-красиво."

"Без Любов няма музика. Без Любов никой не може да пее. Вярата има отношение към пеенето."

"Музиката не е нищо друго, освен приложение на Божествените добродетели. Ако не можеш да изпееш една добродетел, ти не можеш и да я приложиш."

"Аз бих желал всички да пеете и да свирите по най-новите правила на изкуството. В песента ви да има чувство, мисъл, да има светлина и топлина. Една от задачите на ученика е да знае да пее. Той трябва да изучава пеенето като първа необходимост, като пръв и необходим предмет в Школата. Който не знае да пее, той не може да бъде ученик!" (Беинса Дуно)

Ключови думи: Есен с книга, Промо -20%, Черен петък

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 година (29 юни стар стил, Петровден) в Османската империя, село Хадърча, днес Николаевка, Област Варна, България. Петър Дънов е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Георгиева. Негов дядо по майчина линия е чорбаджи Атанас Георгиев (1805-1865), български възрожденски деятел за църковна независимост. Баща му Константин Дъновски (1830-1918) е първият български свещеник във Варна.
На 22 март 1939 г. записва послание към учениците си, озаглавено „Вечният завет на Духа”. В началото на 1944 г., по време на въздушните бомбардировки над София, организира евакуирането на Изгрева в село Мърчаево (на 24 км югозападно от София) и се установява в дома (сега музей [8]) на своя ученик Темелко Гьорев. Завръща се на Изгрева на 19 октомври 1944 г. На 20 декември 1944 г. изнася пред Общия окултен клас беседата „Последно слово”.


Градинката с гроба на ДъновНа 27 декември 1944 г. умира вследствие на пневмония.
През август 1888 г. заминава за САЩ и се записва студент в Методистката теологическа семинария Дрю в град Медисън, щата Ню Джърси, и я завършва през май 1892 г. През есента на 1892 г. се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет, защитава дипломна работа „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране” и се дипломира през юни 1893 г. Една година посещава занятията в Медицинския факултет на Бостънския университет и през 1894 г. получава сертификат, даващ му право да практикува медицина