Идиот

Автор: Ф. М. Достоевски
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 2

Издател Захарий Стоянов
Брой страници 686
Година на издаване 1997
Корици твърди
Език български
Тегло 827 грама
Размери 22x15
ISBN 9540907276
Баркод 9540907276
Категории Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

"Важното е животът, само животът - откриването му, непрекъснато и вечно, а съвсем не откритието му!"

“Идиот” е един от петте велики романа на Достоевски. Съдбата на положително прекрасните хора във всички времена е еднаква ­ трагична жертва в името на Човечеството. Но тези лъчезарни личности, които обществото нарича понякога идиоти, носят истинската любов и истинската Светлина на човешкия дух.

Ключови думи: класика, Вечната класика

от Ралица Митова / дата: 13 дек 2014

Шедьовър! Препоръчвам на всеки да я прочете.

от интериор / дата: 26 юни 2013

Най-великата книга, издавана някога като шедьовър на романа като форма.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Достоевски, Фьодор Михайлович
Fyodor Dostoyevsky 1821-1881. Руски писател. Романите му се отличават с дълбоко психологическо прозрение и оказват силно влияние върху руските писатели, а от началото на 20-ти век и извън Русия. През 1849 за публикуване на социалистическа пропаганда е осъден на четири години каторжен труд, последван от военна служба в Сибир. \"Записки от мъртвия дом\" 1861 описва преживяванията му в каторгата и е последван от големите му произведения \"Престъпление н наказание\" 1866, \"Идиот\" 1868-69 и \"Братя Карамазови\" 1880. Роден е в Москва в семейството на лекар. За кратко време е армейски офицер. Първият му роман \"Бедни хора\" излиза през 1846. През 1849 по време на засилени репресии от страна на царската власт е арестуван като член на литературен кръжок и осъден на смърт. В последния момент е помилван и заточен в Омск, където тежките условия провокират латентната му епилепсия. Окончателно е помилван едва през 1859 и пише \"Село Степанчиково\", \"Мъртвият дом\" и \"Унижените и оскърбените\" 1862. Междувременно започва да издава без успех две списания, във второто от които излизат \"Писма от подземието\" 1846. Принуден да работи усилено под натиска на дълговете си,той бързо завършва \"Престъпление и наказание\" 1866 и \"Играчът на рулетка\" 1867 и заминава за чужбина, за да се спаси от кредиторите. След това пише \"Идиот\" /където главният герой е епилептик, подобно на самия него/, \"Вечният мъж\" 1870 и \"Бесове\" 1871-72. След завръщането си в Русия в 1871 започва отново да се занимава с журналистика и издава сборника \"Дневник на писателя\", в който обсъжда актуални проблеми. През 1875 издава \"Юноша\", но голямата творба през последните години от живота му е \"Братя Карамазови\".