Джоузеф Хелър, 1992 година
В края на продължението, което току-що завърших - „Залезът" (онази изплъзваща се нарисувана фигура отново е на обложката на американското издание, но носи официална шапка и се движи с бастун), - Йосарян все още е жив, с повече от четирийсет години по-стар, но определено съществува. „Всеки трябва да си отиде - му напомня настоятелно неговият приятел лекарят. - Всеки!" Но ако някога напиша друго продължение, той ще остане жив и в него. Съгласен съм, че Йосарян, който сега е на седемдесет години, рано или късно също ще трябва да умре. Но не от моята ръка.
Джоузеф Хелър
Из предговора към „Параграф 22"

Ключови думи: Време за любима книга