Уникална книга. Прочетох я за 3-4 дни. Просто не ме остави, докато не стигнах последната страница!
| Издател | Обсидиан |
| Брой страници | 448 |
| Година на издаване | 2010 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 350 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9789547692527 |
| Баркод | 9789547692527 |
| Категории | Трилъри, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Невинен човек ще бъде екзекутиран за убийство. Само истинският извършител може да го спаси. И това е Травис Бойет. През 1998 г. в градчето Слоун, щата Тексас, той отвлича, изнасилва и удушава седемнайсетгодишната гимназистка Никол. Заравя я на отдалечено място и въпреки че трупът така и не е открит, за предполагаемото убийство е обвинен съученикът й Донте Дръм.
Минават девет години. Травис Бойет току-що е освободен от затвора в Канзас, където е лежал за друго престъпление. След четири дни в Тексас предстои екзекуцията на Донте. Травис страда от злокачествен мозъчен тумор и знае, че скоро ще умре. За пръв път в объркания си живот той взема правилното решение и прави признание пред един свещеник.
Но времето тече безмилостно. Дали ще стигне за поправяне на фаталната съдебна грешка? Може ли един убиец да убеди адвокати, съдии и политици, че на свой ред ще извършат престъпление?
Най-блестящият роман на Джон Гришам! - "Уошингтън Пост"
Уникална книга. Прочетох я за 3-4 дни. Просто не ме остави, докато не стигнах последната страница!
Закупих си книгата и в последствие се оказа, че липсват 20 страници.
Искам да изразя благодарност към книжарница " Хеликон" в Стара Загора за безпроблемното подменяне на дефектния екземпляр :)
Просто невероятен роман. Грабва те още от първите страници и не пуска вниманието ти до края. Ужасена съм от съдебната система на САЩ и по- точно от идеята за това да осъдиш някого за убийство без наличието на труп. Не пропускайте- това е една от най- хубавите книги на Гришам!
Една от най-добрите книги, които съм чел.
Преповъчвам ви книгата! Много е увлекателна и се чете на един дъх.
Невероятна книга! Отдавна не бях чела нещо, за което да мисля постоянно и от което да ми се свие под лъжичката... Така ме завладя,че даже сънувах части от нея. Струва си да се прочете и да се замислим...
Ето това е големият писател - затваряш книгата и продължаваш да мислиш за нея дни наред, Гришам винаги е на ниво, но разказите му и този роман са от най-доброто през последните 5 години.
Чудесна книга с динамични обрати!Чете се бързо и с удоволствие !
Здравейте , искам да попитам има ли някой , който да е прочел вече книгата и ако има такъв да сподели мнението си за нея . Благодаря ви предварително !
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Признанието” е моето завръщане към Гришам. След възторга си от първите му бестселъри, престанах да го чета. Сега признавам – Гришам наистина е най-добрият в т.н. съдебни трилъри. Новият роман доказва безспорния му талант. Този път не можах да открия типичния за автора основен герой. За мен това беше един казус – за или против смъртното наказание. Защото цялото повествование води към един единствен извод – смъртното наказание не решава проблема с престъпността. А главният въпрос е можем ли да бъдем 100% сигурни, че няма да бъде осъден невинен човек.
Такъв е случаят и с Донте Дръм. Обвинен несправедливо в убийство, той 9 години чака истината да възтържествува. Но времето тече безмилостно и само 24 часа не достигат (а може би и по-малко!) , за да бъде посочен истинският убиец.
Гришам посочва и конкретните виновници за жестоката съдебна грешка. От полицейския инспектор, изтръгнал насилствено признанието на Дръм, през прокурора, осъдил момчето на смърт без наличието на достатъчно доказателства (дори и без наличието на труп!), само на базата на фалшивите показания на един обзет от ревност младеж и на друг подкупен от съдебната система затворник, до губернатора на щата Тексас.
Всъщност каквото и да кажа още, все няма да е достатъчно, за да изразя бурята от мисли и безсилната ярост, които ме владееха, докато чятах романа. За цялата поредица от грешни решения и злощастни случайности (които ми напомниха трагедията Ромео и Жулиета на Шекспир) ще научите само ако прочетете романа. И повярвайте ми, няма да се разочаровате. А ще се убедите, че този път Гришам е надминал себе си!
Стефка Милева, Хеликон Бургас
Вълнуваща и човешка книга.
Има ли стойност човешкият живот в борбата за запазване на властта и задкулисните игри?
Един различен поглед към американската съдебна и политическа система.
Една Америка, която понякога тъжно напомня на една България.
Елена Йончева, Хеликон Витоша
Джон Гришам се завърна. Истинският Гришам.
Нямам нищо против опитите му да впечатли подрастващите с момчето адвокат Теодор Буун и неговите приключения. Нямам нищо против и опитите му за ранообразие със залитания към спорта, европейския бит и пр. („Да играеш за пица”). Разказите му също са превъзходни („Окръг Форд”).
Но всичко това е далеч от представата ми за оня Гришам, който ме плени с „Фирмата”, „Версия Пеликан”, „Клиентът” и пр.
„Признанието” обаче ме върна към удоволствието, към вълнението и нетърпението да прочета още една, и още една, и още една страница, да стигна до края на драмата.
„Признанието” е състезание с времето. Времето живот, което остава на един невинен афроамериканец в неприятелски настроения Тексас, осъден за убийство, което не е извършил. Животът на Донте Дръм е на път да бъде отнет несправедливо, когато един закоравял престъпник, изнасилвач, решава да направи единственото добро дело в живота си – да признае престъплението.
„Признанието” е поредният опит на Гришам да издигне човещината на по-високо ниво, дори когато става дума за правораздаване.
Елена Бойчинова, Хеликон Витоша