Книгата е доста по сложна и дълбока, отколкото по-долу коментиращите се опитват да внушат. Безспорен е талантът на автора, който се изразява и в това, че книгата може да бъде интерпретирана и разбрана доста по-елементарно и в крайна сметка харесана и от доста по-повърхностни читатели :) И да....затова вероятно става и огромен бестселър в САЩ...!!!! Книгата е изключително литературно постижение. Друг е въпросът, че мненията за нея ще са винаги в крайности.
P.S. Относно коментиращите по-долу - редно е, поне така мисля, когато се коментира във форум за книги, да се спазват някакви що годе нормални правописни знания и езикова култура!
Лолита
Автор: Владимир Набоков
Литературните звезди на 50-те
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Фама |
| Брой страници | 352 |
| Година на издаване | 2011 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 450 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9789545972713 |
| Баркод | 9789545972713 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
"Ужасното в смъртта е, че човек е напълно предоставен на себе си."
"Лолита" излиза през 1955 г. и веднага е забранена във Великобритания. През 1959 г. все пак романът е издаден и предизвиква скандал. Репутацията на издателя и политик Найджъл Никълсън е съсипана.
Хьмбърт Хъмбърт - европейски интелектуалец, заселил се в Америка, - е обсебен от спомена за юношеската си любов. Когато среща своя идеал за "нимфетка" в лицето на дванайсет -годишната Лолита, невинна и същевременно порочна, той на-чертава сложен план, за да я съблазни и похити. Въпреки дяволската изобретателност на Хъмбърт, действителността се оказва по-коварна отколкото трескавите му фантазии. Дали Лолита ще покрие представите му за идеалната любовница?
Самата скандална история за връзката между мъж на средна възраст и едва сьзряващо момиче неизбежно извиква във въображението очаквания за изтънчена перверзност, дори за порнография. Но не само поквара и еротика извират от "Лолита". Гениалният Набоков, още отпреди запленен от темата за любовта като опасна лудост, е превърнал този шокиращ материал във върховно интелектуално постижение. Сюжетът се разгръща в интрига от особен вид - като игра на един автор, чиито способности за въздействие са тъй мощни, та сякаш се разпростират отвъд повествованието, оставяйки ни със странното усещане, че не сме само Набокови читатели, но и негови герои.
Не аз съм прочут, прочута е Лолита.
Владимир Набоков
Никога от Ренесанса насам сексът не е пресъздаван така поетично, а също и така еротично, както в "Лолита".
Морис Кутюрие
Дълбоко лирична и безумно забавна творба.
Time
Страстите никога не са горели така пламенно, както в тази най-велика и перверзна любовна история на нашето време.
Washington Post
Единствената убедителна любовна история на XX век.
Vanity Fair
Ключови думи: класика, Книгите с най-силно начало и финал, Книги-филми, Книги, които ни променят, Литературните звезди на 50-те, Под коя литературна звезда сме родени
казват че човек не бива да си топи хапката в чуждата манджа .
ма зашто лолита е само една фантазиа на един творец. коато вие а превръштате в реалност нешто което не бих пожелал да коментирам.
Коментарът е изтрит от администратор.
Всичко, което е написано н тази страница, заедно с коментариите, няма НИЩО общо дори и в най-далечен смисъл с ДУХА на книгата. Което може би означава, че хора, които са чели-недочели и разбрали недоразбрали, говорят за нещо, което не е тяхно, а някакви търговци преписват американските плоски реклами... (Апропо, това са същите американци, които са наложили цензура върху книгата, а сега се ползват от финансовите облаги - не са чак толкова гнусливи, въпреки вечното им набожно лицемерие...)
зависи от психиката на момичето - от една страна - да , за да не се изкушава от малка на ласките , от друга страна - не ,твърде тежка за психиката на едно 13 годишно момиче,скандална паралелно с това използван е груб език .Все пак - много зависи от момичето,в чиито ръце ще попадне книгата .
Вечна класика!
Доста интересна и скандална книга е била за времето си. Мисля че си заслужава парите и сега.
Напълно, дори полезна!
Според някой който я е чел книгата подходяща ли е за 13г. момичета да я четат.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Владимир Набоков е руски писател и поет, колекционер на пеперуди и любител на шаха, който за да избегне Руската революция, през 1917 г. емигрира на Запад със семейството си.
“Лолита” е това, което наричат епохален роман!
Писателят дълго “търси’’ името на своята героиня, за да се спре окончателно на умалително лиричното Лолита.
Скандализиращ с греха на героите и разтърсващ с осмислянето на същия този грях по-късно, от самото си създаване, та чак до днес, “Лолита” шокира възприятията и не спира да предизвиква бурни дискусии върху морала и ценностите .
Романът експлодира като бомба в литературните и обществените среди. Пет американски издателства, привеждайки аргументи като “порнография” и “съд”, отказват да отпечатат книгата.
Накратко, романът на Набоков описва едно престъпление – съблазняването на 12-годишна девойка от застаряващ мъж, който я превръща в своя любовница, и последствията от това за живота на двамата. Съвестта на главния герой Хумберт Х. не е непоправимо ампутирана и в разказа си той се разкайва за това, което е извършил. Претърпявайки очевидно развитие, на финала той прозира истинската същност на своето престъпление: “Не че е правил секс с едно малолетно дете, а че е отнел детството на едно дете.” Осъзнава, че обича Лолита, както би трябвало да бъде обичана всяка жена. Но вече е късно, той е “разрушил детството й.”
Набоков оставя конфликтът в произведението да се развива не толкова между героите в романа, колкото между автор и читател. Затова “Лолита “ ще продължава да предизвиква спорове - естествено за подобен роман.
Невена Табакова, Хеликон Пловдив - Център
Владимир Владимирович Набоков (10 април по стар стил, 22/23 април по нов стил, 1899 — 2 юли 1977) е руски писател, поет, колекционер на пеперуди и любител на шаха. 20 години от живота си прекарва в САЩ. Голяма част (включително най-известните) от произведенията си Набоков пише на английски.
Набоков е роден в Санкт Петербург в богато и влиятелно аристократично семейство. Дядо му е бил министър на правосъдието в Русия. Баща му, криминологът Владимир Дмитриевич Набоков, се е занимавал също с издателска дейност и политика. Майка му е Елена Ивановна (по баща Рукавишникова). Набоков има двама братя и две сестри.
Детството и юношеските си години прекарва в Санкт Петербург, където през 1916 г. издава и първата си стихотворна сбирка. За да избегне руската революция, през 1917 г. семейството му бяга в Ялта на Кримския полуостров. Макар оттам, както много други руски изселници, семейството му да се отправя към Берлин, Набоков, заедно с брат си, се записва в Тринити Колидж в Кеймбриджкия университет, Англия. Там от 1919 до 1922 г. следва естествени науки, руска и френска литература. През последната година от неговото следване баща му загива при опит да попречи на политическото убийство на Павел Милюков. През 1923 г. Набоков последва семейството си в Берлин. Там работи като частен учител, проводач, актьор и издава поезия, както и първата си новела (Машенька, 1926 г. под псевдонима В. Сирин). През 1925 г. се жени за Вера Слоним, която също е руски емигрант.
През 1937 г. бяга с жена си, която е еврейка, и сина си Дмитри (роден 1934 г.) във Франция. През 1940 г. семейството, бягайки от напредващите немски войски, се премества в САЩ, където Набоков първоначално е назначен като експерт по пеперуди в нюйоркския природоисторически музей. През същата година той пише и първата си англоезична творба, „The Real Life of Sebastian Knight“ („Истинският живот на Себастиян Найт“). Скоро започва и академичната си кариера, която го довежда до Станфордския университет, Уелесли Колидж, Харвардския университет и накрая до Университета Корнел, където през 1948 г. му предлагат професура по европейска и руска литература. От 1945 г. е американски гражданин.
Средствата, които му донася романът „Лолита“ (1955), позволяват на Набоков да се оттегли от професурата си през 1959 г. и да се концентрира върху творческата си дейност. През 1961 г. се премества с жена си в Монтрьо, Швейцария. Почива от вирусна инфекция на 2 юли 1977 г. в Лозана и е погребан във Вьове.
Набоков е синестет и описва аспекти на синестезията в няколко от произведенията си.
Набоков е роден в Санкт Петербург в богато и влиятелно аристократично семейство. Дядо му е бил министър на правосъдието в Русия. Баща му, криминологът Владимир Дмитриевич Набоков, се е занимавал също с издателска дейност и политика. Майка му е Елена Ивановна (по баща Рукавишникова). Набоков има двама братя и две сестри.
Детството и юношеските си години прекарва в Санкт Петербург, където през 1916 г. издава и първата си стихотворна сбирка. За да избегне руската революция, през 1917 г. семейството му бяга в Ялта на Кримския полуостров. Макар оттам, както много други руски изселници, семейството му да се отправя към Берлин, Набоков, заедно с брат си, се записва в Тринити Колидж в Кеймбриджкия университет, Англия. Там от 1919 до 1922 г. следва естествени науки, руска и френска литература. През последната година от неговото следване баща му загива при опит да попречи на политическото убийство на Павел Милюков. През 1923 г. Набоков последва семейството си в Берлин. Там работи като частен учител, проводач, актьор и издава поезия, както и първата си новела (Машенька, 1926 г. под псевдонима В. Сирин). През 1925 г. се жени за Вера Слоним, която също е руски емигрант.
През 1937 г. бяга с жена си, която е еврейка, и сина си Дмитри (роден 1934 г.) във Франция. През 1940 г. семейството, бягайки от напредващите немски войски, се премества в САЩ, където Набоков първоначално е назначен като експерт по пеперуди в нюйоркския природоисторически музей. През същата година той пише и първата си англоезична творба, „The Real Life of Sebastian Knight“ („Истинският живот на Себастиян Найт“). Скоро започва и академичната си кариера, която го довежда до Станфордския университет, Уелесли Колидж, Харвардския университет и накрая до Университета Корнел, където през 1948 г. му предлагат професура по европейска и руска литература. От 1945 г. е американски гражданин.
Средствата, които му донася романът „Лолита“ (1955), позволяват на Набоков да се оттегли от професурата си през 1959 г. и да се концентрира върху творческата си дейност. През 1961 г. се премества с жена си в Монтрьо, Швейцария. Почива от вирусна инфекция на 2 юли 1977 г. в Лозана и е погребан във Вьове.
Набоков е синестет и описва аспекти на синестезията в няколко от произведенията си.
