Меч и сабя - Оръжия на ранните номади (V - VІІ в.)

За автора

Иван Лазаров е сред най-мащабните фигури в българското изобразително изкуство. Роден е на 2 октомври 1889 г. в Карлово. Баща му, опълченецът Стефан Лазаров, заминава с многочленното си семейство в София, където е назначен за началник на пощенска станция. Там построява триетажната къща на днешния бул. "Левски", сега музей на художника. През 1912 г. Иван Лазаров завършва Държавното художествено-индустриално училище (днес Национална художествена академия) при проф. Ж. Спиридонов. Специализира в Мюнхенската и Дрезденската художествена академия (1918-1919) като стипендиант на Министерството на просвещението. От 1924 г. до смъртта си е професор по скулптура в Художествената академия в София, като четири пъти е бил избиран за ректор (тогава директор). През 1928 г. пръв получава Наградата за изкуство на Българската академия на науките, а през 1941 г. е избран и за неин
редовен член. От 1950 г. до смъртта си е директор на Института за изобразителни
изкуства при БАН. Удостоен е със званията "Заслужил художник" (1952) и "Народен
художник" (1969, посмъртно). Умира на 4 ноември 1952 г.

Коментари

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ревюта