Александър Геров е роден на 15. 05. 1919 г. в София. Завършва право в Софийския университет. Участва в конспиративна дейност през 1944, за което е арестуван. Редактор в Радио София (1944-1952), в сп. \"Киноизкуство\" (1953-1955), в. \"Кооперативно село\" (1963), в редакция \"Фокус\" към Българска кинематография и в изд. \"Български писател\". От малък сътрудничи в детски и ученически издания, а по-късно във в. \"Заря\", \"Литературен глас\", \"Светлоструй\", в сп. \"Изкуство и критика\" и \"Златорог\". Поезията му е подчертано философска, разсъдъчна, екзистенциална. Автор е на стихосбирките \"Ние хората\" (1942), \"Два милиарда\" (1947), \"Най-хубавото\" (1958), \"Приятели\" (1965), \"Свободен стих\" (1967), \"Любовна лирика\" (1983), \"Внезапни стихотворения\" (1986), \"Книга за Тамара\" (1991), на сборниците с проза \"Усмивка под мустак\" (1960), \"Щастие и нещастие\" (1963), \"Фантастични новели\" (1966). Пише за деца. Умира през 1997 г.