Там, където свършват думите, започват поезията и любовта.
Люба Попова знае силата на тази стара мъдрост, затова в нейните стихове има много повече вълнения, чувства, очакване и раздяла, отколкото всичко останало.
Споделям тези мисли, без да я познавам, без да съм прочел нещо от нея и за нея. Но след прочитането на тази книга аз вече имам усещането, че отсега нататък ще я познавам много повече, отколкото мога да си представя такова познаване. Нейните любовни стихове се отличават от тези на хиляди други автори на любовни песни. Тя пише за себе си, за своята болка, но пише така, че стиховете й ни приобщават към един свят, който всъщност е и наш. Тя не съчинява, а изстрадва своите поетични вълнения, тя не говори много за стиховете си, но стиховете говорят за една талантлива поетеса. А когато говорят стиховете -искрени и талантливи, на мен не ми остава нищо друго, освен да сложа ръка на сърцето си и да кажа: - На добър път!
Но и без да правя това пожелание, тя сама си е отворила хубав път в поезията и аз й пожелавам да го извърви докрай - въпреки завоите, въпреки препятствията - в името на любовта и поезията.
Евтим Евтимов