Доброта

Автор: Петя Дубарова

Коментари: 0

Издател Фондация-за-бълг.л-р
Брой страници 54
Година на издаване 2002
Корици меки
Език български
Тегло 120 грама
Размери 0x0
ISBN
Баркод
Категории Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Под мене...

Под мене като грохнал мършав кон
денят ми олюлява се да рухне.
Катеря се по гърбавия склон
на своята умора. И да духне

се моля с устни бели като прах,
че жегата ме е изпепелила.
И питам се - къде ли разпилях
и волята, и цялата си сила.

Целуваха ме глезено чешми
с прохладното си пеещо езиче.
Алеите ме носеха сами.
Смехът като изплашено момиче

избяга, щом отпуснах рамене
на пейка със крачета разкривени.
Самотници се вгледаха във мен
с очите си, от старост осълзени.

И скуката със глад на лешояд
заглозга ни еднакво - тях и мене:
тях - старите като изсъхнал цвят,
мен - с толкова неща неизживени.

Но мога ли със тях да се сравня –
с тях - дните си на хората раздали!
И кой приспа горящата главня
на моя жизнен порив - старостта ли?...
1979

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Учи в английската езикова гимназия в Бургас. Самоубива се ненавършила 17 години. Пише стихове от най-ранна детска възраст. Първите й публикации са във вестниците \"Септемврийче\" и \"Народна младеж\", в списанията \"Родна реч\" и \"Младеж\". Неин духовен наставник е поетът-преводач Григор Ленков.

През краткия си живот Петя Дубарова създава оригиналнипоетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния живот на 70-те години със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира първозданните стихии и вечните човешки ценности - морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията, възвръщайки архетипния им смисъл и първичната им красота. Стиховете й разкриват духовния облик на едно поколение, нежелаещо да се примири с унификацията, лицемерието и лъжата. Несъгласието си с пошлостта и порока Дубарова изразява не само с лириката си, но и с отказа да бъде съучастничка в заблудите и фалша на едно деградиращо общество.




(Съчинения: Аз и морето (1980); Поезия. Стихове и разкази от различни години (1984); Лястовица. Стихове и разкази (1987); Най-синьото вълшебство (1988)).