Грях

Автор: Георги Райчев

Коментари: 0

Издател Захарий-Стоянов
Брой страници 440
Година на издаване 2003
Корици меки
Език български
Тегло 425 грама
Размери 0x0
ISBN 9547394045
Баркод 9547394045
Категории Класически автори, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги

Авторът на „Мъничък свят", „Лина" и „Грях" заема видно място в нашата белетристика. Той не е от най-големите ни писатели, но е един от най-своеобразните. Не достига творческите успехи на Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков... но упоритите му търсения, вечната му неудовлетвореност и усилията му да преодолее себе си придават на творчеството му възбуждаща тревожност и динамична устременост, събуждат интерес и остро любопитство. В това отношение Райчев е един от най-заинтригуващите и увличащите български белетристи. Творческите му търсения го спасяват от опасността да затъне в блатното спокойствие, в отравящото таланта задоволство, обуславят заслугите му за засилване естетическото неспокойствие на българската литература
Елка Константинова

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Роден е на 7 декември 1882 г. в с. Топрак Хисар (дн. с. Землен), Старозагорско. Първоначално учи в родното си село, след което постъпва в гимназия в Стара Загора. Поради липса на материални средства е принуден да прекъсне образованието си и започва работа като писар в същия град. През 1908 г. се премества в София и отново работи като писар в III мъжка гимназия. От 1910 до 1919 г. е деловодител в IV мъжка гимназия в столицата. След края на Първата световна война получава назначение като библиотекар в Министерството на финансите, а по-късно и в Народното събрание. Прекарва 1923 и 1924 г. в Мюнхен (Германия). Завръща се в България и работи като журналист. Известно време е инспектор по читалищата към Министерството на народното просвещение. Умира на 18 февруари 1947 г. в София.
Литературната си дейност започва в началото на XX в. Първата му печатна творба е стихотворение, публикувано във в. „Справедливост\", издаван от неговия земляк Димитър Драгиев (един от зидарите на Земеделския съюз) в Стара Загора. Нови стихотворения печати в списанията „Развитие\" (1902-1903) и „Труд\" (1900-1903), като ги подписва с псевдонима Г. М. Орлин.
През първото десетилетие на XX в. се сближава с литературния кръг на Димитър Подвързачов, Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Константин Константинов, Йордан Йовков и др. Първият му разказ „Спътници\" излиза през 1907 г. в сп. „Наш Живот\", редактирано от Антон Страшимиров. Сътрудничи и на други издания - „Демократически преглед\", „Земеделска мисъл\", „Листопад\", „Отечество\" и др. В творческите му похвати се чувства влиянието на руската дореволюционна литература и най-вече на Ф. М. Достоевски.
След края на Първата световна война се увлича по някои западноевропейски модернистични литературни течения. Особено много му допада диаболизмът на Андре Жид. Под негово влияние пише разказите си „Страх\", „Безумие\", „Съновидения\", „Незнайният\" и др. По-късно се освобождава от тези си забежки и попада под влиянието на Йовковата белетристика. От новия период в творческата му дейност най-ярка диря оставя повестта му „Песента на гората\". През 30-те и 40-те години на XX в. пише нови значителни творби - „Вълчето\", „Карачакал\", „Майчината вяра\", „Коледна нощ\", и пр.
Специално място в творческата дейност отделя на разказите за деца и юноши. От тези му творби по-ярко се открояват „Измамената лисанка\" (1942), „Цар скъперник\" (1942), „Крилати гости\" (1943), „Марко мързеланко\" (1945), „Верен другар\" (1947) и др. По-голямата част от тях са събрани в сборника „Пъстра броеница\" (1956), в който са включени и някои от неговите приказки.
МИЛЕН КУМАНОВ