„Нещастна фамилия" има силно въздействие върху съвременниците на Друмев - с героичната идеализация на образите, със суровите картини от робския произвол. За да се разбере сега обаче напълно нейното съдържание и художественият й смисъл, необходимо е да се вземе под внимание степента на литературното ни развитие и естетическият вкус на възрожденския читател през 60-те години на XIX век. С първата си повест Друмев не можа да създаде истински художествен образ. Когато се говори за неговия сантиментално-романтичен подход обаче, трябва да се има предвид не само общото, което го свързва със западноевропейската литература, но и онова, което го разграничава от нея. Защото това своеобразие преди всичко допада на вкуса на тогавашния читател, то предопределя успеха на повестта. „Лятос (1861 г.) - пише архимандрит Онуфрий Попович, — като видях у „Български книжици" описание от някоя си нещастна фамилия, разплака ми сърцето, наумих да напомена нещо, дано чуе и запита Друмев стари люди, та да опише и за македоно-тракийски дъхлии. Он е способен да описва при вестникаря български език и добро, сладко съчинение произнася; да можа да видя того господина юноша, та тогава да умра." Дълги години след отпечатването на „Нещастна фамилия" съвременниците на Друмев си спомнят с вълнение за изживяванията, които извиква у тях. „Първото си познанство с Климента, бившия Васил Друмев - пише друг негов съвременник, - направих с прочитането на написаната от него повест „Нещастна фамилия", която прочетох в „Български книжици", кога, не помня положително. Но впечатлението, което ни беше направила в ония млади години повестта, беше тъй силно, дето и досега ми останаха на ум някои сцени от извършените в гората Маркиш."
Дочо Леков