Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Думитру М. Йон е експресивен поет, метафоричността му понякога е парадоксална, визиите издават модерна сетивност, но това, което е истински ценното при него, е рано осъзнатото усещане, че поет, който иска да остави нещо след себе си, трябва да започне от там, където обикновено другите свършват. Ето защо в поезията си Йон се стреми да придаде философско звучене на творбите си, от обикновените наглед неща да извлече мъдростта на вековете, да види в миналото не само примери, които биха звучали като добра поука, но да потърси потвърждение на горчивата истина, че човек върби напред повече по земята - в областта на материалното си битие, отколкото лети в небето на нравственото извисяване. И да ни напомни, че днешните ни дела това са утрешните напътствия, без гаранция, че пътят, който те ще сочат на тия след нас, ще бъде най-правилният...