Книгата е полезна за забогатяването.....на автора. Всичко съществено може да бъде описано в две три-изречения - да си правиш сметката за какво си харчиш парите, да си пестиш излишните разходи и да знаеш какво са активи (нещо, което слага пари вджоба ти) и пасиви (нещо, което взема пари от джоба ти). Готово, сега няма нужда да я четете. Не се шегувам, друго съществено няма, само това, което ви казах, разтеглено на 200 страници и смесено със силно самодоволните и лъжовни истории на автора, който много се старае да остави впечатлението, че е милионер, но всъщност данни за това оповестени няма. Противно на това, което пише, парите му са натрупани от продажбата на кнгите, курсовете и семинарите му, а не, както твърди от бизнес с недвижими имоти. Авторът отдавна е разобличен като шарлатанин, чийто основен източник на доход, са скъпоструващи курсове за бързо забогатяване. Копирайте и отворете следната статия в Гугъл: John T. Reed's analysis of Robert T. Kiyosaki's book Rich Dad, Poor Dad Статията е доста подробна, но е изчерпателен очерк на лъжите и вредните уроци в книгите му. Само един пример - богатият татко не съществува, той е измислен. (При нас такива продавачи на книги и семинари за забогатяване, личностно развитие и самопомощ тепърва ще навлизат.)
Книгата му е останала незабелязана, докато не е започнал да си партнира с фирми за мултилевъл маркетинг, които я продават на, извинете ме за израза, овцете си, с цел последните да се надъхват да работят. Мултилевъл маркетинг е система, при която купуваш на отстъпка от дистрибутора над теб някакви проукти с цел да ги продадеш на някой и да изкараш пари. Системата се рекламира усърдно на семинари и от уста на уста като изключително доходоносна, път към финансова независимост и блестяща възможност за забогатяване. Това, което не се споменава, е, че за да изкараш пари, трябва да вербуваш други дистрибутори под теб, на които да продаваш продуктите, които от своя страна да вербуват други диструбутори, нахъсани да стават милионери. Няма изгода да продаваш на крайни клиенти. Накратко, това е узаконена пирамида, като тези, които наистина изкарват пари, са по върховете и. Продуктите могат да бъдат например хранителни добавки или здравословни шейкове. Твърде вероятно е по някое време да сте се сблъсквали с някой, който настоятелно да се е опитвал да ви продаде нещо или да ви убеди да се присъедините. Реториката с, която си вербуват хората в съответните семинари, са обещания за богатство и язвителното намекване, че ако работите за някой друг, сте роб или че сте мързеливи и не ви стига ъкъла да сте голямата работа. Не бързайте да вините приятеля си. Всъщност ако ви е близък познат и би ви послушал, силно ви съветвам да се постараете да го измъкнете от тази фирма (защото не само че няма да забогатее, но и ще изгуби доста пари, докато купува боклуците им на отстъпка с надеждата да ги продаде някога). Какво общо има това с книгата ли? Ами много. Ако сте я чели, ще знаете, че е силно пренебрежителна и злонамерена към тези, които имат образование или работа, представя ги като роби, глупави и мързели, чието предназначение е да бъдат използвани. Втълпява комплекс за малоценност - не искаш да си роб - чудесно, напусни работа, не ходи в университета/училище (все пак там тренират роби) и бъди свои шеф. Как ще стане това, вече не се споменава в подробности. Книгата е неслучайно мъглява, напразно ще търсите практичен съвет, целта е да надъха. Но фирмите за мултилевъл маркетинг имат отговор - не работи на друг, вместо това продавай продуктите ни и даже ще забогатееш. В YouTube има един хумористично-критичен клип точно за мултилевъл маркетинг. Просто влезте в YouTube и напишете Last Week Tonight multilevel marketing.
Друго, което силно ме подразни в книгата е, че авторът целенасочено втълпява нагласата, че бедните и работещите са глупави и мързеливи и затова не са богати и заслужавали да бъдат бедни, недоплатени и лъгани от работодателите си. (Само не ми стана ясно как авторът не го е срам да принизява работещите като мързеливи и едновременно да се бие в гърдите колко малко работел.) Докато оплюва работниците като малодушни, които первезно отбелязва, че позволявали да ги използват, той в същото време отхвърля всеки аргумент за правата на или справедливо отношение към работещите като социализъм (разбирай комунизъм). Впечатлението е, че ако си от богатите, не се чувствай виновен да им плащаш колкото можеш по-малко, все пак те си го заслужават. Само не ми става ясно, ако всички сме шефове и собственици, за които работата е под достойнството им, кой ще произвежда продуктите, които хората използват? И особено отблъскващо е твърдението, че бедните са такива, защото били прекалено страхливи да поемат рискове или, както често отбелязва, прекалено глупави и мързеливи. Защото дали си богат, според автора било въпрос на избор. Ако си беден, си загубеняк и вината си е твоя. Той дори твърди, че бедните били по-алчни от богатите, но били прекалено мързеливи, за да го осъществят. Съмнявам се авторът да си има и най-бегло понятие какво е да си наистина беден и свързаните с това ограничения. Съдейки по злобата и арогантността в книгата, силно се съмнявам, някога да си е направил труда да проведе истински разговор с беден човек и още по-малко се съмнявам, че ако това някога стане, той би му влязъл в положението.
Друго, което той проповядва, е уриване на анъци, пак с вмъкнато презрително отношение към хора от бедната и средната класа, които определя като прекалено глупави за да си укрият данъците. Интересно ако никой не плаща данъци какво ще стане с пътища, пожарна, болници, полиция, училища......Друго, което ме отврати, е че на едно място се застъпва за конкистадорите, заявявайки, че може да са били убийци и грабители, но били знаели да се грижат да себе си. С други думи, забогатяването стои над всичко, няма значение как ще го постигнеш - дали с кражби, измами или убийства. Многократно в книгата се подчертава впечатлението, че виновни са жертвите, че го били позволили, като за целта удобно биват дехуманизирани като глупави, страхливи и мързеливи. Насажда се картината, че амбицираният да забогетее няма нужда да изпитва вина или съчувствие, вината е на използваният, че не е могъл да се защити, все пак работата на готиния пич е забогатява и да вдъхнови и други да не бъдат "плъхове", не му е работа да съчувства на загубеняци, които си го заслужват.
В друга своя книга злобно и със задоволство отбелязва как му доставя удоволствие да гледа, как като отхвърля образовани кандидати за работа, те са принудени да се свиват и раболепничат. Отделно, в интервю авторът споделя как най-добрият начин да си отмъсти на отличниците, е да ги наеме да му работят. Не съм психолог, но това ми мирише на много злоба. Също из книгата авторът много обича да се изтъква как си купил маркова кола, марков часовник или къде отишъл на почивка, и то не на едно и две места.