Viva la Revolucion! Куба: 50 години тръстика, пури, смърт

Автор: Степан Поляков

Коментари: 2

Издател Сиела
Брой страници 340
Година на издаване 2003
Корици меки
Език български
Тегло 320 грама
Размери 0x0
ISBN 9546496189
Баркод 9546496189
Категории История на отделните държави и страни, Обща световна история. Справочници, История, Книги

Команданте Умберто Сори-Марин крачеше из килията си. Този път не само заради зъбатите тропически мухи. Току-що шефът на хаванския затвор „Ла Кабаня" му беше наредил да се приготви за височайше посещение.
Бившият министър на земеделието в революционното правителство беше прострелян и заловен в планините на Централна Куба, дни след като пристигна с малка лодка от Маями. Хванаха го агенти на властта, за която власт той също се беше борил. През славните години на съпротивата в Сиера Маестра като дипломиран адвокат Сори-Марин стана прокурор към щабквартирата. Прослави се и като архитект на бъдещата аграрна реформа, най-силното идеологическо оръжие на бунтовниците. Веднага след победата Умберто Сори-Марин стана министър на земеделието. Сега, след опита да свали правителството, беше обикновен предател, ако не и най-лошото - агент на ЦРУ.
Докато се разхождаше нервно напред-назад, му хрумна, че най-вредният човек за революцията е този неукротим, честолюбив тип - Ернесто Гевара. Та той дори не беше кубинец, само един блуден аржентинец. Двамата влязоха в открит конфликт, и Гевара го изхвърли от екипа, който подготви новите още по-радикални земеделски реформи. Беше го обвинил в „прекалена умереност". Опасявайки се за живота си, през юни 1959 г., шест месеца след победата на революцията, Сори-Марин замина за Щатите. Върна се нелегално на острова, за да сформира бунтовнически групи, които да свалят режима.
В този момент вратата на килията със скърцане се отвори. Въпреки че беше решителен мъж, Сори-Марин замръзна. Само на два метра от него стоеше доскорошният му приятел, за чието убийство беше съставил план. Фидел Кастро го гледаше, без да мигне. Между зъбите си стискаше вечната пура, очите му се усмихваха. Умберто почувства нещо от предишната топлина към Фидел. Свързваха ги доста неща. Дори това, че сега се повтаряше една сцена отпреди 7 години. Тогава ролите им бяха разменени - Умберто Сори-Марин посети 27-годишния Кастро в затвора „Бониато" на десетина километра от Сантяго де Куба, за да обсъдят защитата му след провала на нападението на казармите Монкада.
Фидел извади пурата от устата си.
- Умберто, ти ни предаде. Това се плаща с живота. Ще платиш дори и ти.
Сякаш нещо се стовари върху главата на Умберто Сори-Марин. Обзе го мъка, гняв, отчаяние... Трябваше му минута, докато успее да си поеме въздух. Фидел стоеше отстрани и го наблюдаваше с любопитство. Точно това подлуди Умберто. Този, който беше превърнал тяхната революция в свое лично комфортно царство, сега съдеше другите.
- Ти, ти си предателят! - изкрещя Умберто Сори-Марин.
Фидел му обърна гръб и излезе.
Няколко дни по-късно Сори-Марин беше осъден на смърт. Разстреляха го на 20 април 1961 г. По същото време Кастро ръководеше защитата на Плая Хирон.

от команданте / дата: 14 яну 2009

Изчерпана наличност към момента. Какво повече да добавя
Фидел.

от Pimesleds / дата: 11 ное 2008

Степан Поляков е повече от некадърен - при все, че не се съгласявам, че трябва да се използват нецензурни думи. Баща му има талант, макар че не е читав като човек, а малкия Степанчо - Стьопчик, както съм чувал да го наричат е много зле като писател. Цял живот смуча на гърба на баща си. Сега движи с една пропаднала актриса - Надя Полякова. Какво повече - дано поне спре да драсколеви писарушката му с писарушка. Иначе жив и здрав да бъде!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg