Аз съм Анжела Пенчева.
Родена съм в София на 27.07.1967 година.
От раждането си имам една много добра приятелка – бих казала, че тя е второто ми Аз. Тя винаги най-добре знае как се чувствам – дали имам нужда от нещо или не. Това е моята инвалидна количка.
Започнах да пиша стихове, когато се влюбих силно за първи път в момче, което съм виждала един-единствен път през живота ми преди 17–18 години, но това беше достатъчно да напиша стихотворение за него. Оттогава, когато имам такива откраднати мигове, аз ги пресъздавам в стиховете си.

За автора
Дошла съм на този свят не с вик, както всички очакват да прочетат, но щом тези редове ги има, значи, че и мен ме има.
Анжела Пенчева е родена на 27 юли 1967 г. в гр. София. Тя е млада жена с трайно физическо увреждане. Диагнозата „детска церебрална парализа (ДПЦ)“ е поставена след раждането и предполагаемата причина е лекарска грешка. Анжела пише поезия, автор е на автобиографичната книга „Моят живот. Да имаш ляв палец“, издадена през 2015 г. с подкрепата на издателство КИБЕА. Книгата е написана като на един дъх… само че с един ляв палец в продължение на три години. Анжела освен писател и поет е и актриса, играе в група за алтернативен театър в рамките на театър „Възраждане“ заедно с хора, имащи сходни на нейните проблеми.

Била е назначена за актриса с трудов договор към Нов български университет по националната програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания и в театър „Възраждане“ по националната програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания.