„Стегнато написана история, бързо развиващо се действие, свирепа социална сатира, изключително приятна за четене. Романът създава запомнящ се свят, полят с гхи и мръсотия, потънал в прахоляк и корупция. Забавен и същевременно проницателен дебют.“
„Съндей Таймс“

„Сатира на индийското общество, основано на корупцията, кастовото разделение, манията по Запада, парите, честта, дълга и всичко, което прави човек нещастен. Криминална история за отвличания и загуба на пръст. Любовна история, приключила, за да няма страдащи.“


„За първото отвличане нямах никаква вина. Останалите ги забърках аз, признавам.“

Така започва историята си Рамеш Кумар, преди да ни разкаже за дългия си път от сергията за чай на баща си през работата си като образователен консултант до позицията мениджър на най-известната телевизионна звезда в Индия.
По целия път той следва една цел – да избяга от мизерията и от баща си. Най-вече – от заплахата да се превърне в баща си. Но иронията е в това, че историята се повтаря, често като фарс.
Рамеш е момче от нисшите слоеве на средната класа. В кастовото общество на Индия е почти невъзможно да надскочиш средата си, да промениш съдбата си. „Но това не е история за бедност. Това е история за богатство.“ Иронията и самоиронията помагат на героя да опише точно и критично индийското общество и борбата на отделния човек да се наложи в него. И то на всяка цена.
Шансът помага на героя да се превърне от жертва в похитител. Той спасява живота си, но плаща цена, каквато богатите не плащат никога.
Неочакваните обрати и съвсем очакваните развръзки правят действието на романа динамично и забавно.

Правата за екранизация на романа са купени от НВО.
Рахул Райна разделя времето си между Оксфорд, където ума успешен безнес, и Делхи, където се връща, за да се занимава с благотворителност. Той се грижи за образованието на бедните деца, живеещи по улиците на града.
„Как да отвличаш богаташи“ е неговият забележителен дебют.