Всеки добър Роман поема по своя път към читателите си само тогава, когато е повикан от Времето. Защото и Вдъхновението е събудено от времето. А Времето на нашето безвремие вече не вика, не събужда - то направо крещи неистово. Крещи, че закъсняваме да защитим най-святото, което е създало нашите деди, и дай Боже, ще създаде и нашите потомци - Любовта между Мъжа и Жената. И неслучайно този път Времето е призовало не един и двама автори едновременно. При това - Мъж и Жена. И мисля, че (както винаги) Времето не е сбъркало. Защото "Ключът на реката" е един, но е за двама души, които се обичат. Между другото задавате ли си въпроса, защо преди време, когато между един Мъж и една Жена се е развихряло това емоционално торнадо, са казвали, че те (двамата) са имали Роман?

Атанас Г. Панайотов