Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Че Давид Фоенкинос е неустоим разказвач вече знаем от „Нашите раздели“, „Спомените“, „Деликатност“, „Шарлот“. Този път разказът е за две сестри, на които като че ли животът е определил коренно различни съдби още в детството. Когато Матилда и Агата са малки момичета, по-малката Матилда се събужда от нечовешкия вик на майка им, която току-що е разбрала, че баща им е загинал при автомобилна катастрофа. Малката Матилда скача ужасена от леглото и става свидетел на първите, най-страшни мигове от семейната трагедия. През това време по-голямата Агата спи спокойно и непробудно. Това като че ли предопределя съдбата им – за Матилда е отредено нещастието да бъде изоставяна, за Агата – блаженството на семейния живот.

Матилда е на прага на женитба с Етиен, когато той внезапно я напуска. Тя изпада в толкова тежко състояние, че се налага да отиде да живее временно при семейството на сестра си Агата, за да оживее. Не, не ви разказвам книгата. Дотук сме само в антрето на един загадъчен дом, в който живеят двете сестри, съпругът на Агата Фредерик и бебето им Лили. Какво ще се случи в този дом? Давид Фоенкинос е пестелив разказвач. За да изчисти от всяко излишно излечение разказа си, той прилага един рядък похват – всяко поясняващо изречение е изведено под линия. Може би е предвидил, че книгата няма как да бъде оставена, преди човек да научи какво става в края, и затова е бил спестовен в думите си.

Може ли нещастният човек да е добър, или по-естественото е да стане зъл? Докъде може да стигне един човек в нещастието си? Това всъщност са големите въпроси, на които Фоенкинос дава своя отговор. И го прави блестящо.