Зулали

Автор: Нарине Абгарян
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 4

Издател Лабиринт
Брой страници 256
Година на издаване 2021
Корици меки
Език български
Тегло 270 грама
Размери 13x20
ISBN 9786197055924
Баркод 9786197055924
Категории Повести и разкази. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Това е книга за горчивия и смешен свят на хора, които живеят, без да забелязват времето. На хора, които не се страхуват да летят и знаят да откриват и в трагичното нещо забавно. На хора, които, и да изгубят вяра, не изпадат в отчаяние. На хора, които познават само едно измерение – измерението, където мечтите се сбъдват непременно.

„То животът колко сюжета има, два-три, и толкова, като погледне човек, всички минаваме през едни и същи изпитания, и историите ни и те са еднакви. Еднакви – еднакви, обаче всяка си има свой смисъл.“

НАРИНЕ АБГАРЯН е родена в град Берд, Армения. През 1994 г. отива да следва в Москва. Там среща любовта на живота си и остава в Русия. Има външност и ръст на манекенка. В годините на безпаричие работи в чейндж бюро. Започва да пише като блогър. Разказите й са толкова увлекателни и сладкодумни, че с нея веднага се свързват най-престижните издателства. Прочува се първо като детска писателка с автобиографичната поредица „Манюня“. Вече е издавана във Франция и Прибалтика. През 2016 г. е сред почетните гости на Салона на книгата в Париж. Държи на родовата си история и в книгите си често се връща към своите корени и към тежката участ на Армения. Пише на руски. Обича джаз, филмите на Уди Алън и Алмодовар, картините на Магрит, прозата на Чехов, Маркес и Джон Фаулз, стиховете на Йосиф Бродски.
Днес АБГАРЯН е сред любимите писатели на българите, творбите й се продават в големи тиражи, а „Три ябълки паднаха от небето“ стана Книга на годината на Книжарници „Хеликон“.

Ключови думи: Истории за доброто, По една история на ден, Топли като прегръдка, Доброто в нас, Подбрано от 2021, ТОП 101 Художествена литература 2021, ТОП 201 за 2021 година, Това лято ще прочета, Тази есен ще прочета, Разкази за всеки вкус

от МИРОСЛАВ БАЛЧЕВ / дата: 27 фев 2024

Книгата надмина всичките ми положителни очаквания. Не зная как най-точно да го кажа. Научих много неща за живота и за животните в него в това число и хората. Голяма част от тях съвпадат с мои наблюдения, преживявания, емоции, тъжби и неволи, морал. Повествованието е красиво, майсторски извезано и някак си художествено-документално, води те настойчиво и трудно се откъсваш от него. Дори когато дадеш на книгата почивка, когато поставиш в нея разделителя с изненада откриваш, че вече си прочел 3/4 от нея, а искаш още. Все едно си изпил чаша студена вода и си утолил жаждата си, но водата е толкова пивка, толкова свежа, че искаш още и още и още. Разказът за повърхността, за ежедневието разкрива нови хоризонти и за сетен път се убеждаваш, че нещата може да изглеждат много убедително по един начин, а да става въпрос за нещо дълбоко и съкровено, нещо истинско, нещо човеколюбиво и сгряващо душата. Такива мисли ти минават през главата, докато книгата си почива, но четенето ти продължава.
Това е книга, която ще бъде препрочитана. Препоръчвам я на всеки. Това е запомняща се книга и персонажите в нея, природните картини са като живи.
Бих бил любопитен как би звучал оригиналът на арменски. Благодаря и на преводача! Преводът в никакъв случай не е накърнила достойнствата на написаното. С удоволствие бих прочел и руския оригинал. Това е книга за емоционални, за мислещи хора, които знаят и две и двеста, които са брулени от живота и точно поради това го ценят. Може би увлекателното е и това, че ако се сменят красивите арменски имена с български, картината ще бъде подобна на тази в някое българско село, където жените ще бъдат в народни носии, с шевици, ще жънат на нивата с цедило с бебче на гърба, ще ходят за вода с писани стомни, кръшно ще пристъпват или пък както могат, ще месят хляб, ще готвят гозби, ще чуват челяд, ще вадят мед, ще се гримират или пък ще ходят на фризьор, ще учат , ще обичат и ще бъдат обичани и ще гледат пчели, ще разговарят и ще се съветват с магаретата си, с кучетата и котките си в които откриваме много повече човешки чувства и дори мисли, отколкото у някои хора, т.нар. хора, но да не обиждаме животните. И накрая, нещо ме кара да мисля - а бе тези арменци не са ли българи или пък ние българите не сме ли арменци?! Изводът е един - добрите хора си приличат по добрите мисли и действия. Благодаря на авторката! Тази книга ще заема почетно място в семейната ни библиотека, ще бъде на нисък рафт, за да може да я стигат и малките деца и децата на децата ни.....

от Ивайла / дата: 31 яну 2024

Прекрасен разказ "Зулали ". Плаках. Но биографичните разкази не ме трогнаха, другите, да!

от Александра Авджиева / дата: 18 юли 2023

Няколко разказа, които докосват сърцето. На някои от тях се смях с глас, други ме просълзиха. И тук авторката остава вярна на себе си да поднася човешки съдби по трогателен начин, истински до болка. Обожавам я! И дори мисля, че това е най-любимата ми от всичките й книги.

от ВИОЛЕТА ЙОРДАНОВА / дата: 14 дек 2021

Първите три разказа са интересни и се чете на един дъх, но след това е скучна.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

НАРИНЕ АБГАРЯН е родена в град Берд, Армения. През 1994 г. отива да следва в Москва. Там среща любовта на живота си и остава в Русия. Има външност и ръст на манекенка. В годините на безпаричие работи в чейндж бюро. Започва да пише като блогър. Разказите й са толкова увлекателни и сладкодумни, че с нея веднага се свързват най-престижните издателства. Прочува се първо с автобиографичната поредица „Манюня“. Вече е издавана в много страни по света. През 2016 г. е сред почетните гости на Салона на книгата в Париж. През 2017 г. нейните „Три ябълки паднаха от небето“ стана Книга на годината в България.
Нарине Абгарян държи на родовата си история и в книгите си често се връща към своите корени и към тежката участ на Армения. Пише на руски. Обича джаз, филмите на Уди Алън и Алмодовар, картините на Магрит, прозата на Чехов, Маркес и Джон Фаулз, стиховете на Йосиф Бродски.