Жената конбини

Автор: Саяка Мурата

Коментари: 0

Издател Колибри
Преводач Маргарита Укегава
Брой страници 160
Година на издаване 2021
Корици меки
Език български
Тегло 163 грама
Размери 13x20
ISBN 9786190207542
Баркод 9786190207542
Категории Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Действието в това необичайно произведение се развива в конбини, един от онези прочути денонощни магазини, неизменна част от пейзажа и битовата култура на днешна Япония. Кейко е странно момиче с поведение, което смущава родители и учители. И тя решава да се затвори в себе си и да не общува с никого. На 18 постъпва в конбини и остава там цели 18 години, благоговейно се слива с ритъма и звуците му, копнеейки да бъде „нормална“, не „чуждо тяло“, а колелце от обществения механизъм.

Този тъничък, но наситен с послания и проникновен роман поражда множество интерпретации в медиите и в социалните мрежи. Под маската на един безличен, безцветен и безплоден живот критици и читатели съзират по-дълбоки пластове – от кафкиански мотиви, през феминистка нотка, до отношението към жената в японското общество. Сигурен знак, че творбата на Мурата е докоснала болни теми на съвременния свят – отчуждението, конформизма, какво значи да си „нормален“, цената на избора да не откликнеш на очакванията на социума.

Саяка Мурата, самата тя работила в денонощен магазин, поднася болезнено откровен разказ от първо лице – и абсурден, и комичен, и шокиращ – за „униформените“ делници на жена, обрекла се на своето конбини.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Фурукура Кейко винаги е била различна. Никога не се е вписвала особено сред връстниците си, нито в семейството си. Толкова е различна, че според родителите си е психично болна, но никакви усилия от тяхна страна не успяват да я “излекуват”. Щом навършва пълнолетие тя започва почасова работа в конбини* и заживява сама в опит да стане “нормална”. Почти като хикикомори**, но с тази разлика, че все пак излиза от вкъщи. И така цели осемнайсет години.
Само, че разбиранията на околните за това какво е нормално се разминават с тези на Кейко.
В глобалното село за нормално се смята да изградиш сериозна връзка с човек от противоположния пол, да се обвържете пред закона, да си народите куп малки нормални човечета; работата ти да е на нормиран работен ден и по възможност да ти позволява кариерно развитие. В противовес на това, Фурукура мисли, че нормалност се постига като започнеш да копираш маниерите, начина на говорене, стила на обличане на човек с по-високо ниво на обществено харесване в социума. И тя започва да го прави доста успешно. Има обаче един проблем – конбини. Светлините му, звукът му, неговото цяло. Кейко е дотолкова погълната от конбини, че трудно си представя живота си без него. Сраства се с него. Той става един от съставните елементи на ДНК-то ѝ. Тялото, съзнанието и организма ѝ функционират в ритъма на конбини. Сърцето ѝ изтласква кръв за конбини и кръвта на конбини тече във вените ѝ. Само, че неистовото ѝ търсене на корена на нормалността едва не унищожава самоличността ѝ.
Жената конбини” - възхвала на японската странност е откровена, иронична, забавна и… горчива. Ще се повторя, но всеки запознат с далечния изток и особеностите му, знае за какво става дума, когато казвам, че японците са странни. Постоянният натиск на обществото да приобщи различните често води по-младите до депресивни състояния и психически разстройства или дори самоубийства. “Хватката на нормалния свят е желязна и всички “чужди тела” неусетно биват елиминирани. Инидивите, които не съответстват на утвърдените норми, постепенно биват изхвърляни.” (из: “Жената конбини”, превод: Маргарита Укегава, ИК “Колибри”, 2021)


 


*Конбини – тип денонощни универални магазини, неизменна част от японския бит, предлагащи всякакви продукти, от храна и алкохол, до домашни принадлежности и печатни издания. В Япония има повече от 50 000 конбини.

**Хикикомори - на японски: ひきこもり или 引き籠もりе термин, използван за обозначаване на социален феномен в японското общество, който представлява оттеглянето от социален живот на предимно млади хора, които достигат до екстремни степени на изолация, често ненапускащи дома си в продължение на месеци, а понякога и години. Като хикикомори се определят личности, които са считани за самотници, аутсайдери и саможиви. Японското министерство на здравеопазването определя като хикикомори личности, които се изолират от обществото в домовете си за период надвишаващ 6 месеца.
Най-често като хикикомори са определяни личности от мъжки пол, но се предполага, че голяма част от тях са и жени, защото оттеглянето от социален живот на жените в японското общество се счита за нещо непредизвикващо притеснения и често не се забелязва.
Предполага се, че причините за изолирането на голяма част от младите хора в Япония се коренят в японската култура, образователната система, икономическото състояние на страната, както и на факта, че голяма част от тези младежи вероятно страдат от аутизъм, социална тревожност, шизофрения или други психични заболявания. (wikipedia)

Мариета Иванова, Хеликон Русе