Казват, че времето няма форма. Децата рисуват часовници, когато искат да си го представят. Рисуват стрелки, неподозиращи дяволския натиск, на който са подложени навеки като малки дъщери на Сизиф. Може би времето се ражда без форма и затова я придобива в телата на нещата – и в живите, и в мъртвите.

В един мразовит февруарски ден млада жена стои на перона на гара „Ватерло” в Лондон. Очаква своя съпруг художник, но той няма да се появи – нито в този ден, нито в следващите. Изчезването му задвижва поредица от мистериозни събития, в които наследницата на могъща баска фамилия с минало, обвито в мрачни легенди, ще се впусне в трескаво преследване на истината. А тя е по-невероятна и от най-смелите фантазии.

Броени месеци преди съдбовните изстрели в Сараево, оповестяващи края на мира в Европа, големите европейски разузнавания са по петите на тайнствен ръкопис, „Нотите на времето”, който дава власт над бъдещето. Но неговият произход е скрит в десетилетията назад, когато се създава модерната индустрия, а търговията с роби още е доходоносен бизнес.

„Симфонията на времето” съчетава по неповторим начин любовна драма, фамилна сага, историческа интрига – героите на Алваро Арбина кръстосват между столиците на света в началото на XX век – Лондон, Мадрид, Париж и Виена, а действието се пресяга и до африканските джунгли, и до бреговете на Куба. Всички жадуват да научат какво ги очаква в бъдещето – но преди това трябва да се изправят срещу призраците на миналото.

И да, времето отново беше там, вечният главен герой, който забулваше миналото в мъгла и отдалечаваше чувствата, докато ги превърнеше в слабо ехо на онова, което някога са били. Времето, което моделираше паметта, както грънчарят вае глината – изкривяваше я, скъсяваше я и я разтегляше според прищевките си.