Pape Satan Aleppe. Хроники на едно течно общество

Автор: Умберто Еко

Коментари: 0

Издател Колибри
Брой страници 488
Година на издаване 2020
Корици меки
Език български
Тегло 375 грама
Размери 13x20
ISBN 9786190207016
Баркод 9786190207016
Категории Есеистика и публицистика. Световна, Философска проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Това внушително томче съдържа над 170 есета, публикувани между 2000 и 2015 г. в емблематичната рубрика „Бустина ди Минерва“, която Умберто Еко (1932-2016) списва във в. „Еспресо“ от 1985-а. Върху злободневието и актуалността той гради своите размисли, понякога странни и стряскащи, друг път иронични и забавни, ала неизменно нестандартни и оригинални. И така съставя същинска енциклопедия на историческите корени, настоящето и бъдното на съвременния свят във всичките му измерения – политическо, идеологическо, социално, технологично, медийно, конспиративно, митотворческо, културно, духовно, верско, екзистенциално… Лебедова песен, достойна за един ерудит, философ, прозорлив мислител и завладяващ разказвач на истории с находчив ум и неизчерпаемо чувство за хумор.

Неслучайно заглавието е Pape Sat?n aleppe. Мнозина тълкуватели са се опитвали да разгадаят мистериозния смисъл на възклицанието на Плутос от Седма песен на Дантевия „Ад“, но никой не е успял докрай. Какъв по-подходящ надслов за хрониките на днешното течно общество, менливо, неустойчиво, нерядко необяснимо и объркано, лутащо се в търсене на своята идентичност.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg

Умберто Еко е роден в Александрия през 1932 г. Той е философ, семиотик, медиевист и медиен семиолог. На сцената на белетристиката излиза през 1980 г. с романа „Името на розата“, за който, през 1981 г. получава наградата „Стрега“. Следват: „Махалото на Фуко“ (1988), „Островът от предишния ден“ (1994), „Баудолино“ (2000), „Тайнственият пламък на кралица Лоана“ (2004) и „Пражкото гробище“ (2010). Сред многобройните му студии и есета – както академични, така неакадемични – ще се запомнят: „Отворената творба“ (1962), „Трактат по обща семиотика“ (1975), „Интерпретация и свръхинтерпретация“ (1990), „Кант и птицечовката“ (1997), „От дървото до лабиринта“ (2007), „Това не е краят на книгите“ (2009), в съавторство с Жан Клод Кариер, и „Да сътворим врага“ (2011). През 2004 г. издава илюстрованата книга „История на красотата“, следвана от „История на грозотатa“, а през 2009 г. излиза „Световъртеж от списъка: как да внесем ред в понятия, предмети и образи“.

Информация за Умберто Еко може да намерите още в:

www.dsc.unibo.it/dipartimento/people/eco/

www.levity.com/corduroy/eco.htm

www.pratt.edu/~arch543p/help/Eco.htm

www.kirjasto.sci.fi/ueco.htm

www.geocities.com/Paris/LeftBank/2800/eco.html

www.geocities.com/CapitolHill/Lobby/5999/index2.html

www.toolshed.artschool.utas.edu.au/moci/encyc/entries/eco.html

www.italialibri.net/autori/ecou.html